АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





ЕМА на броя

Меглена Кунева: Харесвам състезанията
Мариана Тодорова

В политиката има достатъчно емоции. На еврокомисаря не му трябват бънджи или романтични бягства, за да живее интересно.

 

                                      

  "О, колко симпатичен жест, задръжте така", нарежда фотографът на "ЕМА". Меглена Кунева послушно гледа в часовника си половин минута повече от обичайното. Само уточнява през смях: "Вече не е жест, стана тик!"

При натоварване като нейното това е неизбежно. Деловите й срещи се настъпват по петите, програмата й е натъпкана до пръсване, а дамската й чанта е застинала ръбато във формат А4.

Но и еврокомисарят може да е обаятелен, доказват коментарите по блоговете и класацията на италианското списание Io Donna, което сложи Меглена Кунева близо до Сесилия Саркози сред "100-те жени, които белязаха света през 2007-а". Нашата най-успешна дипломатка се нареди и сред 10-те най-популярни лица в България в интернет страницата на bTV. Човек би си помислил, че от обществени ангажименти не й остава никакво време за личен живот. Но това е измамно впечатление, биха потвърдили и съпругът Андрей Пръмов, и 21-годишният й син Александър.

 

Госпожо Кунева, не ви ли става тясно понякога в пространството, ограничено от строгия костюм, премерените фрази, протоколните срещи? Не ви ли се иска да не бяхте тръгвали да се изкачвате по стълбата, която ви доведе до поста на еврокомисар?

- Моята асоциация не е със стълба, а с посока. Не съжалявам, че я поех. Участвах в най-важния исторически проект на България. Присъединяването завърши успешно. Надявам се и членството ни да бъде такова. И да го усетим по-бързо, за да не отлагаме непрекъснато живота си. Иначе деловият код - дрехите, протоколът, всъщност не ограничават пространството - обратното. Освобождават ти време да се концентрираш в разговора, спестяват неудобството, изравняват статута на участниците - поне външно. Истинските свободни пространства за мен са тези, в които се чувстваш уверен, имаш какво да кажеш, можеш да го направиш и има кой да те чуе. Всеки смислен разговор ти дава нова степен на свобода. Всеки нов, смислен човек, с когото говориш - също. Кой знае, може пък това да е като компенсация за навъртането на годините в човешкия живот.

 

Ако забравим за момент какво точно е ЕК, думата „комисар" води до аналогии с „тужурка". Замисляла ли сте се някога над това?

- Да, спомням си тази дума от песните на Окуджава. Аз ви разбирам, но поколенията след студентските бригади - едва ли. И най-вероятно за тях комисар е просто този, който е член на комисия. Както е било през всички изминали години в Европа, когато за съжаление ние сме правили асоциации с тужурка. Казвам го не заради баладите на Окуджава, разбира се, а защото ни липсва цял един пласт на нормално развитие - и в езика, и в живота ни. Когато сме били отделени зад „стената".

Имаме цели области, където исторически натоварваме думите с друго съдържание. Как ви се струва думата „солидарност" на първо четене? Мъглива, неясна, отпращаща към партийна терминология, с която не желаеш да имаш нищо общо? Така е, ако си от поколението, което знае какво е „тужурка". В ЕС „солидарност" е конкретна политика, която означава включително фондове и умения да направиш максимума от тях за собствената си страна на основата на правила и конкуренция. Солидарността днес е направила пример от някога бедни страни като Ирландия, Португалия и Испания. Помогнали са им, но не са свършили работата вместо тях.

 

Когато човек се изкачи високо, винаги се намират хора, които искат да го дръпнат надолу. Убедихте ли се от собствен опит, че политиката понякога е мръсна работа?

- За съжаление при нас няма професия, която да е пощадена и към която да не е прикачен някакъв подценяващ епитет. Съжалявам, че е така и за политиката. Това отблъсква свестните хора. Аз харесвам конкурсите, състезанията. Лек срещу завистта са. Бях доволна, когато изпитът ми пред Европарламента за комисар беше показан по телевизията. Да се види, да няма съмнение. Смятам, че трябва да се печели по правилата. Мисля, че ако ги има и се спазват, ще се състезаваме честно, а няма да си подлагаме крак. Надявам се поне.

 

Ядосвате ли се, когато искате да защитите европейските потребители, а законодателната рамка ви пречи? Допускате ли в такъв тип спорове да сте по-емоционална, чисто по женски да използвате чар или други скрити „оръжия"?

- Не смятам, че чарът е чисто женски приоритет. Всеки човек се опитва да използва своята харизма, за да убеждава. Политиката, както и преговорите се случват само ако успееш да убедиш. Колкото до това дали законодателната рамка е стеснена, няма как това да не е така. Нали е рамка? Не можеш да побереш всичко. Когато става дума за европейски норми, има две много важни правила. От една страна, да се намесваме само тогава, когато имаме правомощия в изрично определени области според Европейския договор. И, второ, да го правим там, където са изчерпани възможностите на национално ниво. Моята работа на практика е свързана с доброто функциониране на вътрешния пазар. Потребителите са най-големият икономически играч - създаваме 57% от БВП на общността. На този пазар няма граници. За това има минимален набор от правила за всички. За да се осигури равна конкуренция и равна защита. За да няма втора ръка потребители. Но както виждаме, държавите са много различни в успеха си. Защото се управляват различно отвътре. Законодателството на европейско ниво не е усмирителна риза. То стимулира състезанието и дава гаранции за честни правила. Извън закона има добри практики, граждански организации, саморегулиране на бизнеса, медии... И те влияят не по-малко на общия климат от смислените норми. Когато обаче последните ги има, най-важното е да се спазват. Иначе ще стигнем до, уви, добре познатия у нас цинизъм към правилата.

 

Някога усещала ли сте се като жертва на мъжкия шовинизъм, на пренебрежителното отношение във висшите политически кръгове?

- Не. Ако това е станало, значи са били достатъчно прикрити, за да го направят зад добрите думи на колегиалната състезателност. А и шовинизмът може да бъде и женски. В смисъл, че една жена може да е предубедена към друга много повече от мъжете.

 

Често пътувате, работният ви график е натоварен. Как балансирате между семейните и служебните ангажименти?

- Близките ми проявяват разбиране. Винаги са го правили. Преди да стана министър, имах 23 години трудов стаж като юрист. Имало е години, в които преподавах и работех основната си работа, написах една монография, на която много й се радвах... Аз съм принципен противник на политиката да се гледа като на нещо друго, освен като на работа. Ангажиментите са много повече, но нали и затова влизаш с опит.

 

Не ви ли липсва време за сина ви?

- И на мен ми е липсвала майка ми, като е дежуряла в болницата по 24 часа. Но това не означава, че я обичам по-малко. И ми е страшно близка, и не бих искала да е друга. Преди това пък така е било с баба ми, която също беше лекар.

 

Баща ви е бил актьор. Не ви ли е теглило като дете към някаква по-артистична професия?

- Бях много близка с баща ми. Мисля, че нося много негови черти. Винаги съм се интересувала от изкуство, но за да се занимава човек с това, трябва да притежава талант. Надявам се, че няма да го приемете за нескромно от моя страна, ако кажа, че съм просветен ценител. Разбира се, в огромна степен благодарение на баща ми.

Но аз съм юрист и мисля, че това е нещото, което ме е белязало в професионалния ми живот. За всяка професия обаче е важно да имаш интереси, да четеш, да се възхищаваш на писателите, художниците, актьорите, музикантите... На всички, които дават по-високия смисъл на нашия живот. И които си го изстрадват.

 

Кои са любимите ви книги, каква музика слушате?

- Слушам много джаз, френски шансони. Не мога да си представя живота без книгите. Напоследък прочетох „Ангелски езици" на Димитър Динев, която много ме впечатли. Често имам започнати по няколко книги наведнъж. Следя поредицата „Европейска проза" на „Колибри". Открих Пенак, Мендоса, Улицка. Харесвам много Кристофър Мур.

 

Капан ли е бракът за амбициозната жена или може би зависи от партньора? Вашият съпруг как приема кариерата ви?

- Нормално. Както останалите в семейството. Но никой не употребява думата „кариера". Тя е малко стресираща, не мислите ли? Предполага да се погледнеш отстрани, да се самооцениш. На мен ми звучи като точка, нещо завършено, а има още толкова много за правене! Когато ни приеха в ЕС, никой вкъщи не ми каза: „Браво за твоята кариера", това би било напълно изкуствено и необичайно. Но пък ми казаха: „Добра работа".

 

Говорите ли за работа у дома? С кого обсъждате най-често служебните си проблеми?

- Не говоря за работа вкъщи. Служебните проблеми обсъждам най-вече с колеги. С тях съм изградила тесни връзки. А и материята на преговорите е сложна, има собствен жаргон, ако щете.

 

От кого сте търсили съвети?

- Като главен преговарящ научих много от Симеон Сакскобургготски. Той е енциклопедия по отношение на европейските политици и политика. Винаги има безупречно поведение с тях, точна преценка на момента и на възможностите. Разбира се, че съм търсила съветите му. Професионално, като член на следващото правителство, съм търсила съветите и на премиера Станишев. Давал ги е отговорно и зряло. Казвам специално за премиерите, защото при присъединяването те носиха голяма отговорност. Но поначало в преговорите е добре да чуеш повече мнения и така да оформиш финалното си становище. Имам колеги от другите европейски страни, които съм питала: „А това как го направихте?" Това е начин да учиш, да се сравниш. В публичната работа нямаш право на грешки и не притежаваш абсолютната истина. И накрая, отговорността винаги е лична.

 

Случвало ли ви се е да ви кажат, че в дадена ситуация не сте права? Как приемате критиката?

- Слушам. И повечето пъти са прави хората. Най-малкото защото трябва да обяснявам все по-добре. Синът ми например е особено критичен. Имам абсолютна забрана да употребявам думи като „кохезионен фонд" и цяла поредица такива. Ако ги чуе в мое интервю, не пропуска да ми напомни, че този „нов език" е неразбираем и отблъсква. Прав е.

 

Как бихте реагирала, ако синът ви някой ден реши да се занимава с политика? Няма ли да се опитате да го разубедите?

- Разбирам въпроса ви, човек се опитва да предпази детето си от опасности. Но иначе да правя опит да ви отговоря сега е безсмислено - на никого и през ум не му минава в момента такова нещо. Друго е важно за мен - какъв е стимулът да влизат в политиката млади, знаещи, искащи да работят в публична полза хора. И изобщо как се пресява зърното от плявата? Как се оценяват навреме - извън злобата и агресията на деня, стойностните неща. И хора. Преди да е станало късно. Бърнард Шоу има една хубава бележка по този повод: „Демокрацията е гаранция, че няма да получите по-добро управление, отколкото заслужавате."

 

Какво би ви накарало да се откажете от политиката?

- Изчерпването на каузата или ако моето поколение свърши цикъла си на управление и дойде ново поколение политици. Нещо, което се надявам да се случи и в България. Радвам се, че професионалната част от живота ми беше оценена и влезе в употреба точно когато трябваше.

 

Как си представяте живота си след 15-20 години?

- Не зная, това е твърде дълъг период. Надявам се всички около мен да са живи и здрави. Надявам се да продължавам да имам кауза, за която да работя.

 

Големите политици пишат мемоари, когато се оттеглят от „играта". Вие ще напишете ли и кой трябва да се страхува от това?

- Нали знаете предупреждението: „Никога не казвай никога". Вероятно бих казала никога, ако не бях се сетила сега за него. Но аз наистина нямам такива планове. Смятам, че съм човек на действието, и ме интересува какво мога да направя сега, веднага. Иначе има много хора, които професионално се занимават с оценка на това кой какво е направил. Аз мисля, че съм достатъчно комуникативна, давам интервюта непрекъснато, обяснявам какво и защо го правя, така че не е нужно да го описвам в мемоари.

 

За кратко работихте и като журналист. Как оценявате медиите в момента?

- Аз имах един прекрасен 5-годишен период, след като завърших Правния факултет и приключвах и дисертацията си, когато работех и като репортер, а по-късно и като водещ на едно правно предаване по БНР. Журналистиката ме научи на много неща - да обяснявам, да изслушвам и да давам възможност на събеседника си да каже какво мисли, а не да прожектирам върху него собствените си представи под формата на въпроси. Имах чудесни колеги, по-различни от мен, цветни и емоционални. От тези години са едни от най-хубавите ми спомени и приятелства. Иначе за моето поколение журналистиката е израз на демокрация. Свободната преса беше първото мерило за това, че в страната нещо се е променило.

 

Лесно ли прощавате? Как постъпвате с хората, които са ви излъгали веднъж?

- В личен план най-голямото наказание, което предприемам, е да се отдръпна, тоест показвам достатъчно ясно, че съм поставила бариера. Не мога да си позволя да спра работния си контакт в някои случаи - няма да е професионално от моя страна, но спирам да вярвам. Не съм отмъстителна.

 

Вие винаги изглеждате спокойна и уравновесена. Не ви ли се иска понякога да направите нещо екстремно - да шофирате с висока скорост, да скочите с бънджи или да избягате с чужд мъж на екзотичен остров?

- Не, не, не! Никога не ми се е искало да направя нещо такова. Аз дори нямам шофьорска книжка! Не искам да бягам от нито един свой избор, включително и от избора си на съпруг. Не обичам нито екстремните физически преживявания, нито да се разсейвам. Така се случва, че съм обсебена от това, което работя. И в това има достатъчно емоция, ако искаш да направиш разлика чрез отпечатъка, който оставяш в съвсем конкретна измерима област, за която си поел отговорност. Интересно ми е да живея така.

 

А какво правите, когато все пак ви дойде до гуша от всичко?

- И тогава не бягам. Мога да си почина за малко от проблемите, но не мога да избягам от тях. Човек ги носи със себе си. Аз се връщам вкъщи, при майка ми и при приятелите ми, за да отдъхна. Понякога „бягам" в някоя поглъщаща книга. Но това е временно решение, което ти помага да охладиш емоциите, за да можеш да решиш проблема след това.

 

Остава ли ви време за релаксиране?

- Както се казва, „не можеш да направиш първо впечатление втори път". Няма как да релаксираш с тази мисъл в главата. И засяга не само мен, защото от това първо впечатление зависи какво мнение ще си изградят в Комисията за страната ни като цяло. Просто сме първите българи. Неотдавна имахме един може би обикновен, но много приятен за нас случай. В техническия ни екип в Брюксел има двама испанци, които никога до този момент не бяха общували с българи. След първите месеци те казали на Живка Станева (член на Кабинета на комисар Кунева, бел. ред.), че сега вече, като ги питат какви са българите, ще казват „динамични, оправни хора, които успяват бързо да се справят с всяка ситуация". Колкото до самата Комисия - повечето комисари са с втори мандат, т.е. десетина години. И са блестящи. Не е леко и че с румънския комисар влизаме по средата на мандата на тази Комисия. Но пък имаме подкрепа, добра атмосфера за състезание. А и аз много харесвам областта си - стратегическа, но конкретна политика.

 

За какво мечтаете?

- Да са живи и здрави близките и приятелите ми. Искам да успяваме като страна. Смятам, че това е част от задълженията на политиците - да го направят възможно. За всяка отделна страна. Мечтая и Европа да е най-напредналата в света, да взима най-умните решения и да ги прави в полза на хората.

 

Ако един ден трябва да се установите на едно място, кое ще бъде то?

- Аз съм се установила. България е мястото, където бих живяла. Но съм изключително любопитна към останалия свят. Научих се, че разстоянията са главно в главите ни, и затова мога да направя така, че да се чувствам навсякъде у дома. Още повече че „у дома" ме карат да се чувствам хората, с които мисля еднакво.



назад съдържание напред





съдържание


Меглена Кунева: Харесвам състезанията
В политиката има достатъчно емоции. На еврокомисаря не му трябват бънджи или романтични бягства, за да живее ...


Януарски пътешествия
Януари. Не по Радичков, а в календара. Безрадостен, диетичен и делничен след многото празници. С оттенък на ...


Тийнейджъри за втори път
Ирина Вагалинска се замисли над профилактиката срещу кризата на средната възраст. ...


Мъжката гледна точка на Валери Йорданов
Защо го избрахме Като малък Валери си представял задълженията на ...


Жертви на иронията
Днес сексът е много по-просветен, отколкото преди 20-30 години. Мъжът не се измъчва от досадния проблем с ...


Прегорялото яйце на миналото
Маги Вълчанова поиска да рисува цветно, за да докаже на Мариана Тодорова, че животът не е черно-бял. ...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.