АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





ЕМА на броя

Саша Безуханова: Шик е да поемаш мъжки роли
Ирина Вагалинска

Все пак дори на генералния директор на "Хюлет-Пакард"-България понякога му омръзва да е човекът, на когото всички разчитат да свърши работата. И съвсем за кратко иска да е слаба жена, за която някой да се погрижи.

 

                                        

Началото е трудно, изцяло по вина на "ЕМА". Трафикът не е оправдание за петте минути закъснение, щом не е попречил на Саша Безуханова да дойде навреме за интервюто.
Тя, разбира се, не дава вид, че чакането є е било неприятно. Седи си елегантна, учтива, дистанцирана. Дали все пак ще позволи малко скъсяване на разстоянието? Проблемът се решава с петия въпрос и първата широка усмивка. "ЕМА" връща шефката на "Хюлет-Пакард"-България към времето на училищните пакости, така че лицето є грейва, за голямо облекчение на фотографа. Накрая чак му става чудно как толкова голям началник не може да заеме строга поза - ей така, за разнообразие.

 

Госпожо Безуханова, предполагам, че суетнята около първия форум "HP EMEA Leadership Women's Summit", който домакинствахте наскоро в София, ви е поизморила. Каква беше ползата от събирането на толкова много жени с кариера на едно място?

- Форумът беше много успешен. Имаше участнички от цял свят. Целта на тази среща беше да се формулират нови стратегии за възпитаването на следващата генерация жени - лидери в компанията. Известен е фактът, че дамите имат различен и обикновено много резултатен управленски подход. Балансът на мъже и жени в управлението е важен за успеха на всяка огранизация. Мисля, че успяхме да създадем благоприятна среда за обсъждането на добри идеи и всички си тръгнаха много мотивирани и готови да работят по тях. Показахме им и еманципираното лице на България - те срещнаха модерни и утвърдени български жени, възхити ги професионализмът тук. Беше приятна среща и в неформалната си част. Създадохме нови приятелства.

Остава ли ви време за старите приятелства? Поддържате ли контакти със съученици, с колеги от университета?

- На различни етапи от живота си човек има нужда от общуване с различни хора. Аз в моя съм натрупала много приятелства и всички са ценни за мен. Изпитвам симпатия и обич към старите приятели. Не с всички от тях обаче днес се виждаме така често.

Някога наричали ли са ви "човек-компютър"?

- Не.

А вие самата чувствала ли сте се по този начин заради постоянната преса да планирате и разпределяте по минути многото си ангажименти?

- Аз влагам друг смисъл в понятието "човек-компютър". Машината носи чужд интелект. Човекът има свой, може да надгради "програмата" или да я промени. Факт е, че имам натоварен делник, занимавам се с много разнообразни неща. Но това е животът, който ми харесва.

Чудя се каква ли сте била като ученичка? Сигурно дисциплинирана отличничка, която решава първа трудните задачи по математика?

- Да, бях силна ученичка, даже завърших гимназията със златен медал. Бях много добра математичка, ходех на републикански олимпиaди. Но също така пушех в гаража зад училище с хулиганите. Винаги ми е харесвало да познавам и да преживявам различните нeща в живота - това ми позволява да разбирам света и да развивам хармонично личността си. Имам много приятели интелектуалци, артисти - те нямат много общо с прагматичния живот, който водя професионално. Общуването с тях ме зарежда и обогатява.

Налага ли ви се да сте добър психолог?

- В моята професия неминуемо се научаваш да разбираш хората. Това помага да взимаш верни решения, важно е и в личните ти избори - на кого да се довериш, с кого можеш да партнираш. Обичам също да чета книги за психология на човешкото общуване. Въобще хората ме интересуват...

Психоложката Мадлен Алгафари казва, че днес трябва да се ходи всяка седмица при терапевт, както на фризьор. Вие какво мислите?

- Споделям такова разбиране, макар че засега ходя ежеседмично само на фризьор. Убедена съм, че опитният психолог може да бъде твой навигатор по пътя на преодоляване на страховете и съмненията, по пътя на успеха.

Случва ли ви се още да се излъжете в някого?

- Случва ми се да натоваря някого с по-големи очаквания, отколкото може да понесе.

Усещате ли и днес ползата от изучаването на електронната техника в университета?

- Отдавна не проектирам сама компютри и не държа поялник в ръка, нито пиша програми. Управлявам обаче българския бизнес на най-голяматa компютърна компания. Тази грамотност ми помага да бъда експертно адекватна в решенията си и да подбирам хора с подходяща квалификация.

С мъжете в екипа ви някога имали ли сте проблеми заради това, че сте жена?

- В момента в екипа работят 1300 човека. Повечето са мъже - такава е професията. Но аз никога не съм имала проблем с подчинените си мъже, напротив!

Харесва им да ги управлява жена? Или точно жената, която сте вие?

- По-скоро е важен човекът, който ги управлява, неговите идеи, способност да ги разбира, респектира, стимулира. Аз не деля света на мъже и жени в професионално отношение. Мисля, че има такива, които създават средата, и други, които следват конюнктурата. Животът ми се е стекъл така, че винаги съм работила в мъжка среда. Даже допреди месец за много дълъг период от време бях единствената жена генерален директор в структурата на HP за Европа, Близкия изток и Африка. Никога фактът, че съм жена, не е бил пречка в професионалния ми път.

Но понякога мъжете делят хората по друг начин.

- Не всички. Напоследък чувам все повече мъжки гласове, които утвърждават баланса в екипа и приемат лидерството на способните жени. Аз познавам много качествени и талантливи дами, които са наложили свой успешен модел на управление и са уважавани личности. Има дори известно предимство, има шик в това жена да поема мъжки роли в конвенционалния смисъл на думата. То дава шанс идеите ти да бъдат чути с предимство. Това обаче е само „карта за клуба". От това колко си добър зависи дали ще спечелиш състезанието.

Как понасяте известността?

- Не мисля, че съм толкова известна. По скоро се лаская от мисълта, че някои от проектите, за които съм работила, и инициативите, които съм имала, са стумулирали хората за добри начинания.

Как се справя съпругът ви с толкова успяваща жена, без да изпада в депресии? Сигурно често го представят като "мъжа на Саша Безуханова"?

- Късмет е, че имам до себе си мъж, който не само не изпада в депресии, но през целия ни общ път е бил важна опора и конструктивен опонент за мен. Имаме хубав брак. Мисля си, че това е защото през годините сме били толерантни към личния избор на другия. В брака е важно всеки да има свой терен за изява и свобода да твори на него. Съпругът ми има успешен бизнес. Може би това, което аз правя, е по-публично. Това е моят различен избор и път, и той искрено се радва, когато успявам. Щастлива съм, че през тези много години заедно сме запазили хубаво приятелство и дълбоко уважение един към друг.

Приличат ли си по нещо успешният бизнес и успешният брак? Има ли общи принципи за спазване?

- За да имаш житейски комфорт, професионалният и личният аспект на живота ти трябва да бъдат в хармония. Това са двете неделими страни в изявата на личността и дефицитите в едната територия неминуемо пораждат дисбаланс в другата. Няма универсални принципи за щастлив живот. Всеки от нас с поведението си предпоставя как да го възприема светът и къде да го позиционира. Важно е човек да познава и уважава себе си, тогава изпраща ясни сигнали към света, хората го разбират, доверяват му се - тогава той управлява „дневния ред" на живота си. Обратно - ако не си наясно със себе си излъчваш конфликтни сигнали, хората не могат да те „прочетат" и по-трудно постигаш целите си. В крайна сметка двигателната сила в живота на всеки човек е стремежът да е щастлив. Всеки има своя представа за щастието - за едни то означава власт, за други - популярност, трети виждат щастието в това да се посветят на отглеждането на децата си. Мисля, че е важно да разбереш себе си и да формулираш своята рецепта за щастието. Трябва да имаш свободата да следваш този път, без да се спираш и препъваш пред конюнктурата, но и уважавайки позициите на другите. Ако следваш тези принципи, ти си успешен както в професионалния, така и в личния живот..

Какво си мислите за жените, които посвещават живота си на това да изглеждат добре, за да "вържат" подходящия мъж?

- Нямам нищо против тях. Ако се вгледате в природата, ще видите, че всички варианти за оцеляване са позволени.

Представете си, че трябва да опишете качествата си. С какво ще започнете?

- Мисля, че съм почтена и свободолюбива. Перфекционист съм в работата и същите високи критерии прилагам към екипа, с който работя. Довеждам нещата докрай, без да упорствам на всяка цена. Умея да карам хората да ме следват.

А какво не харесвате в себе си?

- Трудно ми е да губя. А в по-личен план - винаги съм гледала с уважение на хората, които успяват да накарат другите да се грижат за тях. Аз така и не се научих да го правя. Явно с поведението си казвам, че съм човек, който може да свърши всичко сам. А от време на време всеки има нужда да се поглези.

Значи ви се иска понякога да сте слаба жена, та някой мъж да се погрижи за вас?

- Може би, но е за кратко.

Според вас на кого от вашите родители приличате повече? Имате ли нещо в характера и от онзи дядо по бащина линия с отрязаното ухо, от когото тръгва фамилното ви име?

- Нямам честта да познавам този мой дядо лично, живял е по турско време. Но знам, че наистина са му отрязали ухото и са му конфискували стадата, защото е криел комити в Балкана. Явно свободолюбието е фамилна черта! Иначе идвам от класическо патриархално семейство, в което бащата сяда на късата страна на масата. С брат ми имахме късмета да растем край родители, които много се обичаха. Това създава стабилност и възпитава ценности - координатна система за цял живот. Баща ми беше инженер, професионално изявен, автор на патенти в областта си, а майка ми - фармацевт. По-важното е, че бяха достойни и горди хора, истинска житейска школа за мен. Те никога не са влияли директно върху изборите ми, но винаги съм била щастлива от одобрението им. Мисля, че добрият родител трябва да направи няколко важни неща за детето си - с личния си пример да изгради моралната канава на личността му, да покаже какви са възможностите по пътя му и след това да го благослови за щастлив живот..

Вие разпознавате ли се в дъщеря си? Тя копира ли нещо от вас?

- Любомила скоро ще стане на 19. Вече е голям човек, когото аз харесвам. Тя е умна, будна, справедлива, с цялото очарование на възрастта си. Да, в нея има нещо от маниера и стила ми, но и различна чувствителност и житейски приоритети. Възпитали сме я да е свободна и независима. Харесва ми, че е добър приятел и се бори за каузата си. В дълг съм към нея заради пропуснатите тържества и отсъствието от къщи през годините. Мисля обаче, че общуването не е толкова в количеството отделено време, а в качеството на прекараното време заедно. С дъщеря ми винаги сме имали наши общи неща. И днес караме ски заедно, ходим на фитнес, на шопинг или на обяд по женски.

Любомила е била само на 10 месеца, когато сте се заселили с нея в палатковия Град на истината. Помните ли защо го направихте?

- Да, вярно е, че бяхме в палатковия лагер с бебешката количка. Тогава беше много важно да заемеш позиция, да защитиш каузата на прехода, да допринесеш за промяната на статуквото. Нищо в принципите ми не се е променило през изминалите 18 години. Винаги съм отстоявала гражданската си позиция и съм работила за това България да стане модерна и разпознаваема държава. Не е нужно да си политик, за да допринесеш в този процес. Ако всеки от нас поеме своята роля и е професионалист на мястото си, отговорен в това, което умее да прави добре, България може да се нареди сред най-привлекателните места за инвестиции и живот в Европа. Истински вярвам в това.

А кога за последно направихте нещо неочаквано? Кога дадохте или получихте по-специален подарък?

- Преди седмица се навършиха 20 години, откакто сме женени със съпруга ми. Така се стекоха обстоятелствата, че в този период не можехме да пътуваме. Бяхме планирали да вечеряме семейно. Час преди срещата ни получих грамаден букет в офиса. Беше много приятна изненада. Когато се видяхме, попитах съпруга ми защо не е изчакал да ми поднесе цветята лично. Той ми каза, че му се приискало да направи жест... Мисля, че жестовете и ритуалите са много важни в живота ни, особено в отношенията с хората, на които държим. Те създават общия ни съкровен свят, който е уютен и хармоничен по специален начин.



назад съдържание напред





съдържание


Саша Безуханова: Шик е да поемаш мъжки роли
Все пак дори на генералния директор на "Хюлет-Пакард"-България понякога му омръзва да е човекът, на когото ...


Любов и семки
Никога не смесвам работата със слънчогледа. Но не защото не оценявам успокоителното действие на семките върху ...


Магия за любов
ИСКРА ЦЕНКОВА се закле никога да не се поглежда в огледало по пълнолуние. Пари можеш да ...


Еротична работилница
Една философка и две политоложки връщат на мода седянката за изненада на Мариана Тодорова. ...


Семейната гелдна точка на Симеон Колев и Мариана Векилска
Защо ги избрахме Защото, ...


Дипломатически съпруг: Полска жарава в огнището на френската резиденция
Фамилната история на Каролин дьо Понсен става за кино, усети Къдринка Къдринова. От ...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.