АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





ЕМА на броя

Светлана Янчева: Важното е да обичаш
Ирина Вагалинска

 

Но ако питате актрисата, ревността създава притеснения. Също като питбулите, тировете, тока и премиерите, когато сцената заприличва на арена.

 

                                      

  "Ще ви разваля корицата", предупреждава Светлана. Пали цигара и хвърля поглед към себе си в огледалото: бледи скули, устни без червило, коса, пръсната в безпорядък по дънковото яке. "О, не се притеснявай", казваме й трима души в един глас. За гримьорката всичко е поправимо с няколко пастелни щриха. За фотографа въпросът опира до подходящото осветление. От журналистическа гледна точка няма начин корицата да не стане, щом на нея ще е точно тази актриса.

С това ще се съгласи всеки, който напоследък е гледал Светлана Янчева в "Мъртвешки танц" на Маргарита Младенова по Стриндберг, в "Спи с мен" на Бина Харалампиева по Ханиф Курейши или във "Валентинов ден" на Явор Гърдев по Вирипаев. Дори няма да се наложи да се изброяват номинациите и наградите, ролите

в киното и театралните й

героини с руски имена.

 

Светлана, успя ли да се зарадваш с Бойка Велкова, когато тя взе „Икар" в категорията, в която бяха номинирали и теб за тазгодишните награди на Съюза на артистите?

- Разбира се. Бойка заслужава.

 

Поздравяваш ли колегите за хубавите роли, когато намериш време да ходиш по чужди спектакли? И ако не ти хареса нещо, критикуваш ли, или гледаш да не обидиш някого?

- Специално „Чайка" с Бойка Велкова още не съм я гледала, защото имам непрекъснато представления, но съм чувала хубави неща и се радвам за успеха на това представление. По принцип си казвам честно мнението на колегите, особено ако са ми близки. А когато харесам някого в роля, не съм на себе си от щастие! И не го държа в себе си - мисля, че тези неща трябва да се казват. Още ми е ярък споменът от „Марат/Сад" на Явор Гърдев в Народния театър - Снежина Петрова беше страхотна, не можех да повярвам на очите си, че изобщо е възможно да се направи подобно нещо на сцената. А тя беше много притеснена, защото не знаеше какво се е получило от представлението. След края му отидох в гримьорната й, фрашкана с народ, и аз бях толкова развълнувана, че не знам какво съм й наговорила...

 

На нея тогава й се струпа много и по друга причина - интернетските сайтове и някои медии доста вулгарно обсъждаха голотата й на сцената.

- Заради това безобразие представлението беше подминато като събитие, споменаваха го едва ли не като някакво порно!

 

Тоест крайният резултат в театъра много зависи от това кой гледа. Сещаш ли се за случай, в който си преживяла подобно неразбиране?

- В момента не. Но ми се е случвало да съм убедена, че съм играла отвратително, а да ми казват, че е било прекрасно. Аз обаче вярвам на вътрешното си чувство.

 

Според някои романисти и добрата актриса се проваля, ако трябва да изиграе емоцията, която изживява. Мислиш ли, че влюбената жена не може да е достоверна Жулиета?

- Да, вярно е. Актьорите трябва да се занимават с това как да изразят дадена емоция, а не да се оплискват в нея. Иначе е все едно да се натряскаш до безсъзнание, за да играеш пиян.

 

Спохождала ли те е в реалността емоционалната безизходица, в която попадат по различен начин двете героини от „Валентинов ден" - и твоята, и тази на Жорета Николова?

- Да.

 

Кое е по-лошото - да си обичан от човек, който ти е безразличен, или да обичаш безответно?

- Да не обичаш въобще е по-безнадеждното. Способността да обичаш е много важна - независимо кого.

 

Четох някъде, че любовта е като влакче на ужасите: качваш се като на игра, а после започват да се редуват изкачванията с пропаданията, вие ти се свят, но не можеш да слезеш по желание. Какво мислиш за това определение?

- Като че е добро. За мен няма съмнение, че любовта е висшето чувство. Не говоря непременно за отношения между мъж и жена. Някои ще сметнат последния монолог на Валентина от пиесата на Вирипаев за сладникав, но има истина в това, че всичко, което се случва, започва от любов.

 

По време на друго интервю опитах да задам на Теди Москов въпрос, свързан с политиката, а той ми каза - не ме занимавай с глупости, мен ме интересуват важни неща като любов, омраза, смърт. Предполагам, ще го подкрепиш, но все пак ще продължиш да си пускаш вечер новините и да гласуваш?

- Аз от политика нищо не разбирам, не ме интересува и не мога да ги понасям тия хора, които се занимават с нея. Да, гледам новините по телевизията и ходя да гласувам. Но всеки път се удивлявам на себе си, че продължавам да го правя заради някаква крехка надеждица, че нещо ще се промени.

 

Сигурно през 1989-а не си била толкова скептична?

- О, тогава нонстоп бяхме на улицата. Прекрасно изживяване, но нямаше голяма полза от него.

 

Имаш лице на човек, който не позволява да му се качват на главата. Как те определят приятелите?

- Не съм сигурна, че съм много лесен характер, въпреки че някои от приятелите ми ме намират за твърде търпелива. Всъщност имам един основен недостатък - трупам агресията в себе си и се случва тя да избие изведнъж в абсолютно неочакван момент, върху съвсем неподходящ човек. А околните се чудят какво става, защото нямат никакви предварителни сигнали.

 

Един от партньорите ти на сцената - Владимир Пенев, те определи като „Чехова героиня и в живота". Прав ли е?

- Ами той, оказва се, въобще не ме познава! (Смях.) Все пак ще призная, че съм консервативна, не обичам големите промени. Но за съжаление живея в друго време, аристократизмът ми липсва.

 

Мълчаливка или бъбрица беше като малка? С какво ядосваше роднините?

- Имах една баба, която влудявах с измислиците си. Все си фантазирах, че са ми се случили някакви невероятни неща, и тя ми вярваше, горката. Може би съм го правела в желанието си за по-необикновен живот, знам ли... И съучениците лъжех, че долу в мазето ни има огромни замъци с движещи се кукли, които говорят като живи. Как ли са ми вярвали? Във всеки случай не са ме наказвали, освен един път, когато се стигна до милиция. Аз излъгах, че са ме нападнали и са ми вкарали топче отрова с инжекция в крака. Баба се обади на баща ми и тогава изядох един-два шамара.

 

Спомняш ли си за този период по-често сега, покрай сина ти? Или той не е като теб?

- Тео сега е на 15, други са му проблемите. А и е по-затворен, учи твърде много - толкова, че стигаме до абсурдната ситуация да му се карам заради това. Аз не бях като него, шестиците ги получавах ей така, между другото. От втори клас нататък само театърът ми беше в главата. Училището остана на заден план.

 

А момчетата?

- И те. Имах някакви гаджета, но си отиваха бързо - не им давах онова, което искаха. Първата ми истинска връзка се случи чак във ВИТИЗ.

 

Очакваш ли ревниви изблици от себе си, когато някой ден синът ти доведе момиче?

- Знам ли? Чак патологично ревнива не съм, но когато човек обича, няма как да мине без тъмната страна. Все пак не вярвам някога да забравя, че важното е той да бъде щастлив.

 

Казваш, че режисьорът е като господ - може да те смачка или пък да те издигне нависоко. А ако ти е и съпруг на всичкото отгоре? Това не усложнява ли нещата?

- Не. Винаги много добре сме работили с Петър (Попзлатев, бел. ред. Режисьор на документални и игрални филми, сред които „И господ слезе да ни види", „Нещо във въздуха" и „Аз, Графинята" със Светлана Янчева). Естествено, че като по-близка до режисьора на снимачния терен понякога съм го отнасяла заради всички останали.

 

Опъваш ли му се, когато не си съгласна с творческото решение или с нещо в домакинството?

- Не му се давам. Той по принцип е по-властен, но така и трябва да бъде. Не е лошо, когато режисьорът е тоталитарен тип.

 

Разбираш ли жените, които трошат чинии, за да си уталожат гнева?

- Всички понякога имаме нужда да си изкараме беса навън. Веднъж цялата ми ръка се поду от блъскане в стената. А и налитам на бой, когато наистина много се ядосам. Засърбяват ме ръцете. Но не бия мъжа си! (Смях.)

 

Живеете в къща с градинка в Горна Баня. Звучи идилично, но сигурно все нещо ти липсва? Може би градинар или готвачка на пълен работен ден?

- Домакинската работа не ми тежи. Когато имам време, я върша. Липсват ми парите и времето да пътувам по света.

 

Питаш ли се понякога: „Защо избрах точно тази професия, да му се не види"?

- Да, съвсем наскоро, преди премиерата на „Валентинов ден" в МГТ „Зад канала". С Жорета (Николова, бел. ред.) си говорехме, че вече не се търпят тия нерви, че пак сме в прединфарктно състояние, че пак се чувстваме като животни, които трябва да излязат на арената. В такива случаи си мисля, че не издържам повече. Но ми минава.

 

Какво друго обичаш да правиш извън киното и театъра?

- Да рисувам. Преди го правех често, драсках си, смесвах боички, но напоследък не се сещам. Затова пък много добре боядисвам стените у дома! Обичам изпод ръцете ми да излиза нещо.

 

Остава да кажеш, че поправяш тостери и сменяш изгорели крушки?

- О, не! Изпитвам ужас от електричество. Ако съм сама и се наложи да сменям крушка, слагам по няколко чифта готварски ръкавици и очила, да не би да се пръсне стъклото в ръцете ми и да се забие някъде.

 

От какво друго те е страх?

- Не мога да карам кола - изкарах шофьорски курсове и спрях дотам. Притеснявам се да не бутна някого, да не стане катастрофа. Возя ли се на предната седалка, винаги „карам" с шофьора. Направо залягам, когато се разминаваме с тирове. Определено ме е страх и от кучета, каракачанките и питбулите може да ме докарат до истерия.

 

Но нали ти самата гледаш куче?

- Да, прекрасен лабрадор на 7 г. Това е друго нещо.

 

Винаги ли предпочиташ удобното пред модното?

- Да.

 

Слагаш ли грим извън сцената?

- Рядко и съвсем леко - ако има специален повод.

 

Все пак не чувстваш ли понякога приливи на женска суетност? Някакво желание да сложиш обувки на високи токчета, ако изобщо имаш такива?

- Имам един чифт, трудно ходя с тях. Но тази моя неглижираност сигурно също издава вид суета. Понякога се ядосвам на себе си, че се отнасям с такова безразличие към женските неща.

 

Какво правиш, за да се възстановиш след премиера?

- Обикновено след тежко представление сядам, гледам в една точка, пуша, изпивам чаша алкохол и това е.

 

Тежи ли ти, че колкото и да си се доказала като актриса, пак не можеш да правиш точно това, което искаш? Че трябва да чакаш да те изберат и невинаги компанията е добра?

- Не трябва винаги да чакам друг да решава вместо мен - ето сега с Жорета заедно избрахме пиесата „Валентинов ден". С нея сме близки приятелки, но отдавна не бяхме работили заедно, представлението ни е като завръщане у дома. Да, случвало се е да ме разпределят в нещо, в което не искам да участвам, или при режисьор, когото не харесвам. В такива ситуации се стремя да бъда професионалист, макар да знам, че няма как да не се отрази на работата. Хубавото е, че всеки има избора да се откаже. Важното е да работиш това, което ти харесва, и да го правиш по съвест. Ако някой каже, че в „тая страна" това е невъзможно, лъже. Малодушие е да се търси оправдание за всичко в системата и в политиците.

 

 

 

 

ЕДНО ОТ ДВЕТЕ

Море или планина?

Планина. Обичам и първото щастливо вдишване, когато се връщам в Бургас. Но не знам дали ще си почивам повече на Българското Черноморие - всичките ми любими диви места ги застроиха.

Драма или комедия?

И двете!

Европа или Америка?

Европа.

Поезия или проза?

Зависи. Като студентка много четях поезия - Елиът, Кавафис, Ахматова, Фотев. Сега си държа Чоран на нощното шкафче.

Джаз или опера?

Опера.

Вино или бира?

Вино. Червено през зимата, бяло през лятото.

Кино или театър?

Театърът е по-труден. Истинско изпитание е, когато го правиш както трябва.



назад съдържание напред





съдържание


Светлана Янчева: Важното е да обичаш
Но ако питате актрисата, ревността създава притеснения. Също като питбулите, тировете, тока и премиерите, ...


Приказки за възрастни
В дъното на първото момичешко разочарование обикновено има някое пъпчиво момче с шавливи ръце. Моят болезнен ...


Търси се: добър, решителен, трезвен
Но не непременно за брак, увери се ИСКРА ЦЕНКОВА. Ако все пак решат да вдигнат старомодна сватба, българките ...


Мъжката гледна точка на Дичо
Защо го избрахме Защото все повече се ...


Албанка? Македонка? Европейка!
Такова е самочувствието на Гюлюмсер - съпругата на посланик Абдурахман Алити, усети Къдринка Къдринова. ...


Защо изневерявам
Жена ми ме хвана, както се казва, на гюме. Тъкмо привършихме гушкането с гаджето и то се изми, заливайки се от ...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.