АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Еманципация

Албанка? Македонка? Европейка!
Къдринка Къдринова

Такова е самочувствието на Гюлюмсер - съпругата на посланик Абдурахман Алити, усети Къдринка Къдринова.

 

Тази любов започнала в едно от предградията на Тетово още когато Гюлюмсер била малко момиченце, а Абдурахман - симпатичен 18-годишен младеж. Разликата им била 12 години. Той много по-късно ще й признае, че оттогава я чакал да порасне, за да я вземе един ден.

Дистанцията се скъсила, когато Абдурахман направил първите стъпки в политиката и започнал работа в съвета в Тетово. Гюлюмсер по онова време учела в средно медицинско училище за акушерка. Всеки ден той пътувал до работата си в съвета с кола и пътьом закарвал и нея, замомялата се съседска щерка, до училището. Учителката на момичето забелязала хубавия млад мъж в колата и взела настоятелно да разпитва ученичката си кой е, какъв е, откъде е, роднина ли й е, че я кара всеки ден - докато Гюлюмсер си дала сметка, че тя явно е харесала Абдурахман. При следващото им пътуване му споменала за това. Той останал безучастен, а после, когато момичето тръгнало да слиза, внезапно го целунал. Това страшно стресирало Гюлюмсер, която дотогава нямала любовен опит.

Направо избягала от колата, но навън внезапно й станало жал за Абдурахман. А той с надежда попитал: „Да дойда ли все пак и утре да те взема за училище?" Така продължили още доста време, докато Гюлюмсер, първо, преодолее стреса, после - започне да се заглежда в Абдурахман вече с женски поглед, и накрая - на 15 септември 1975 г., узрее общото им решение да заживеят заедно. На 6 ноември същата година сключили и брак. На 9 януари 1976-а се родил синът им Фато, четири години по-късно - дъщеря им Мерита, а след още четири - и най-малката Нора.

Днес Фато и Мерита имат собствени семейства, всеки е с по три деца и участва в семейния бизнес в Тетово. Нора пък след следване в софийския НБУ учи в Италия, където готви магистратура.

 

Това е кратката история на семейството на Абдурахман и Гюлюмсер Алити - посланика на Македония в България и съпругата му. Дългата й версия минава през още доста перипетии и виражи, включително и през рефлекса на политическите сътресения на Балканите върху човешките съдби. Абдурахман Алити е основател на албанската Партия на демократичния просперитет и в годините след откъсването на Македония от Югославия е бил в кипежа на събитията. Плътно до него винаги е стояла и Гюлюмсер. Най-вече със своята женска всеотдайност - да му осигури стабилност и уют у дома, да поеме основната грижа по отглеждането на трите им деца, да се погрижи за обучението им, да организира цялото домакинство. Не от по-малко значение обаче са и нейните съждения за определени политически ситуации или ходове, които са влияли на неговите решения и действия.

 

Гюлюмсер е изключително начетена, осведомена, направо пристрастена към проследяването на всички ключови публикации в медиите. Признава, че и днес не може да започне деня си, без да е изчела българските, а и македонските вестници (в интернет). Има мнение по всички национални, регионални и общоевропейски въпроси.

Не крие, че съжалява, задето със сватбата е прекратила образованието си. Въздиша: „А бях най-добрата ученичка не само в нашия випуск, а и в цялото медицинско училище..."

Взела е диплома за акушерка като изискването за целта е било да приеме 19 раждания. Но активно никога не е практикувала. Въпреки че е помагала много на двама от братята си, които са лекари и имат клиники - изпълнявала организаторските функции на старша сестра и била наистина незаменима.

 

Но все пак основният „фронт" за развихряне на енергията й са домът, семейството и осигуряването на стабилен „тил" за кариерата на Абдурахман. Наистина, жертвала е собствената си професионална реализация за това, но се чувства компенсирана от успехите на мъжа си и особено от радостта, която й носят трите пораснали деца и шестимата внуци. „Отглеждането и формирането на три личности, цялостната им подготовка за живота не е никак лесна работа. Изисква големи усилия и отдаденост, ако наистина искаш да им осигуриш добър старт", категорична е Гюлюмсер. Тя е стимулирала децата си наред с родния албански да усвоят добре и македонски, а също и английски, да общуват свободно и на трите езика. „Знанието на всеки допълнителен език отваря още една врата на човек, обогатява го с нови култури, прави го и по-толерантен", убедена е Гюлюмсер.

 

Тя държи изключително много тъкмо на толерантността. Може би защото, както сама се изразява, още от малка била „оперирана" от всякакво робуване на предразсъдъци по национален, етнически или социален признак: „Аз съм от заможно семейство, но винаги са ме учили да споделям онова, което имам, с онези, които нямат. Освен това в нашата махала още от югославско време живеехме много добре с македонците, с турците, с циганите. Разбирахме се, заедно се веселяхме на празниците на всяка общност. И така ни се събираха много повече поводи за разтуха и радост, отколкото ако бяхме гледали само „своите". Например моите деца от малки свикнаха да са коледари с приятелчетата си македончета, въпреки че ние сме мюсюлмани. Както и нашия Байрам винаги сме го споделяли с всичките ни съседи, независимо от какво вероизповедание са. Така съм живяла винаги, така съм научила и децата си - най-важно е човешкото у всекиго, защото всички сме хора, а в кой бог вярваме и на какъв език говорим, е второстепенно. Затова аз се чувствам и албанка, и македонка, и европейка. В края на краищата нали на всички общата ни перспектива е да сме в една единна Европа без граници! Така че не разделението, а единението е онова, което носи добро."

 

Именно заради изострената си чувствителност на тази тема Гюлюмсер е запазила в сърцето си и особено вълнуващия спомен от гостуване на албанско-македонския екип на македонското посолство у нас в едно родопско село. Там дружески съжителствали и турци, и българи, и помаци. Усетила автентична атмосфера на човечност, съпричастие, добронамереност и радост от живота. „И всичко това - съчетано с великолепната природа на вашите Родопи! Наистина беше фантастично изживяване!" - уверява съпругата на македонския посланик.

Мисията у нас е първият дипломатически мандат на Абдурахман Алити, който преди да връчи акредитивните си писма в София през 2005 г., се е занимавал изключително с политика. Бил е и депутат в македонския парламент. Заедно със съпруга си Гюлюмсер е пътувала доста из страната ни. Познава Велико Търново, Пловдив, Хасково, Благоевград, Сандански, Русе... Навсякъде много й харесва, не се уморява да повтаря, че е като у дома си - и то най-вече заради сърдечността на хората.

 

Всъщност за първи път тя идва в България още като 15-годишно девойче заедно с чичо си, с когото пътуват за почивка в Турция. Тогава останала очарована от зеленината в София и най-вече от красиво оформените градинки в центъра на града с изключително много и разнообразни цветя. „Вашата столица дълго беше за мен

„град на цветята"

именно заради тези юношески спомени", казва Гюлюмсер. При сегашното си идване за съжаление вече не видяла онези цветя. Но София пак й харесва - заради динамичното развитие, новото строителство, цялостното обновление, включително и в духа на хората.

Висока, елегантна, с царствена стойка, Гюлюмсер в същото време излъчва топлота и откритост, кипяща енергия и сърдечна общителност. За да може по-лесно да комуникира с останалите представители на дипломатическата общност у нас, сама научила английски и в момента свободно си служи с него. С плам се впуска в обстойни разговори за ситуацията на Балканите, за проблемите около независимостта на Косово, за спекулациите дали ще се разпадне Македония, за характеристиките на мюсюлманството и на албанците. Понякога чак се пали: „Не мога да разбера откъде идват тези „прогнози", че Македония ще се разпадне! Някои хора изобщо не познават манталитета на общностите, от които се състои страната ни. Вярно, ние преживяхме трудни моменти, особено около обявяването на независимостта, за която не всички бяха готови. И по-късно, през 2001-а, също имахме криза. Но я преодоляхме. Не мисля, че у нас има сериозна сила, която да иска да разцепи държавата. Заедно сме по-силни. И сме по-атрактивни и за НАТО, и за ЕС. Не деление, обединение е европейският път!"

Другият важен ключ към решаването на проблемите на Балканите според Гюлюмсер е образованието. И затова не спира да хвали набиращата мощ и сред албанките еманципация, която ги стимулира все повече и повече да учат. Отсича: „Без образовани жени няма образован и проспериращ народ! Нали тъкмо жените чрез възпитанието у децата на базови ценности залагат и основите на бъдещото развитие на всяка нация и държава!

Мъчно й е заради превратното според нея представяне на исляма като „религия на омразата" и на потискането на жената: „Няма такова нещо! Не съществува религия, която да внушава омраза, нито пък някъде в Корана жената е сложена по-долу от мъжа! Напротив, навсякъде се призовава тя да бъде уважавана и почитана."

Все пак албанката има още доста да наваксва, докато достигне българката, която според Гюлюмсер е „блестяща, интелигентна, образована, амбициозна, дейна" - истински „пример за подражание".

 

Онова, което най-много липсва на македонската посланша у нас, е семейството й - децата, внуците, братята, сестрите. Затова при първа възможност по празници Абдурахман и Гюлюмсер се прибират в Тетово. Съжалява, че работата на съпруга й не позволява това да става толкова често, колкото би й се искало. Когато обаче все пак се съберат всички заедно, тя с вдъхновение приготвя любимата фамилна гозба - баница с дробчета. Не с готови кори, а с точени от самата нея, по бабината й рецепта - неустоим фактор за всеобщ етнически мир...



назад съдържание напред





съдържание


Светлана Янчева: Важното е да обичаш
Но ако питате актрисата, ревността създава притеснения. Също като питбулите, тировете, тока и премиерите, ...


Приказки за възрастни
В дъното на първото момичешко разочарование обикновено има някое пъпчиво момче с шавливи ръце. Моят болезнен ...


Търси се: добър, решителен, трезвен
Но не непременно за брак, увери се ИСКРА ЦЕНКОВА. Ако все пак решат да вдигнат старомодна сватба, българките ...


Мъжката гледна точка на Дичо
Защо го избрахме Защото все повече се ...


Албанка? Македонка? Европейка!
Такова е самочувствието на Гюлюмсер - съпругата на посланик Абдурахман Алити, усети Къдринка Къдринова. ...


Защо изневерявам
Жена ми ме хвана, както се казва, на гюме. Тъкмо привършихме гушкането с гаджето и то се изми, заливайки се от ...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.