АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





проблЕМАтика

Бягство в манастира
Искра Ценкова

ИСКРА ЦЕНКОВА надникна в светата обител под Тодорини кукли и в "Покров Богородичен", за да разбере какво кара момичетата да изберат доброволния затвор. Снимки Петър Ганев.

 

Тежката метална порта се открехва едва-едва и захлопва зад гърба ни припряното битие. Скрит в подножието на Северозападния Балкан, Клисурският манастир е като потънал в нирвана - въпреки неспирния поток от вярващи. По пътеката, осеяна с восъчножълта шума, ситни бързешком жена, забулена в черно. Меките извивки на тялото й се губят в диплите на широкото расо, но безформените одежди не са успели да обезличат напълно нежната й осанка. Жената, която се мушва в зеления коридор на строените пред храма кипариси, е млада и хубава. Малко преди да се изплъзне призрачно от очите ни, успяваме да зърнем миловидното й лице на девица. В контраст с ярката есенна гама черните й одежди внушават печал. Бързаме по петите й. Момичето застава в полумрака на храма и пренарежда щанда с икони, свещи, сребърни кръстчета, пакетчета с тамян... Тъмните й очи се усмихват топло, но сдържано. Реди пестеливо думите си на завален български. За да разговаря с нас, трябва да поискаме разрешение от сестра Таисия, игуменката на манастира. Ще я намерим в иконописното ателие.

 

Преди половин година Клисурският манастир е приютявал неколцина монаси, но по решение на Видинския владика сега е девически, а монасите са прехвърлени в Чипровската обител.

Шест монахини от Вардарска Македония са намерили в това райско кътче на Северозападния Балкан място за смирение и молитва. След разкол в тяхната църква сестрите

изоставят манастира "Св. Илия" край Скопие и се преселват в България. При едно тяхно идване в София архимандрит Антим ги благославя да дойдат у нас, а Видинският митрополит Дометиян ги настанява първо в манастира край Вършец, а след това в Клисурския.

Девиците са на възраст между 26 и 30 г. Част от тях са пристигнали в светата обител под връх Тодорини кукли като послушнички и са приели монашеството тук. Заедно с пришълките е постригана и сестра, родена у нас, която сега е в софийската семинария.

Откриваме сестра Таисия в тясната работилница, където изкусните ръце на монахините изписват върху дърво образи на светци. Сред стативи, бои и четки погледът ни с изненада се заковава върху снимка на мъж, подпряна на един от рафтовете. Портретът е сред малкото вещи, които монахините са пренесли през границата със себе си. Принадлежи на  американски отец минал през много секти и учения, преди да открие православната вяра. Сестра Таисия казва, че написаното от него е сред настолните четива на всяка от тях.

 

Пред един от стативите е навела забулена глава сестра Дария. Иконата на Божията майка, която държи в ръцете си, изглежда завършена, но Дария твърди, че има още какво да й се доизкусури. Докато изписва лика, се моли, както са търсели благословията свише и първите майстори на икони. Някои от монахините също рисуват. Други участват в творческия процес, като подготвят дъските, нанасят върху тях златното покритие, изписват буквите. Образците им са в стила на Охридската иконописна школа от XII-XIII век.

"Като дете посещавах частно училище по иконопис, след това в манастира по-старите сестри ми показаха технологията", разказва сестра Таисия, която вече 13 г. води монашески живот. Влиза в манастир, когато е на 17. Баща й е свещеник, майка й - текстилен технолог. Всички в семейството са вярващи, но родителите скачат срещу решението й да облече расото. Дълго се опитват да я разубедят. После се примиряват. Подобни са историите и на останалите сестри, казва игуменката.

 

Всички са от заможни семейства и бягството им от света първоначално е било плесница за близките. Дали е съжалявала някога за аскетичния си избор, питаме сестрата. Никога, категорична е тя.

И пояснява - преди да станеш сестра, минаваш през послушание. През това време дяволът те подлага на всякакви изпитания. Като послушница премисляш всичко: от какво се отказваш, какво губиш и какво получаваш в замяна. Стигат ли ти силите, за да напуснеш семейството, приятелите, удобствата и да се посветиш изцяло на Бог? Послушанието трае различно. Най-малко шест месеца, но може да продължи цял живот. Колко дълго ще трае изпитанието, решава духовният баща, пред когото се изповядваш. Малко са тези, които напускат манастира и се връщат в греховния свят, казва сестра Таисия. "Ако видя, че някоя от нас не издържа, аз самата съм длъжна да я насърча да напусне манастира, да се омъжи. Най-важното за всеки човек е да намери мястото си под слънцето", казва игуменката.

Дария е от учителско семейство. Баща й е литератор, майка й - математичка.

Преди да надене расото, тя учи информатика. Напуска светския живот преди 8 г., малко преди края на следването си. От Струмица е, един от големите градове на Македония. Всичките й приятелки от този период са силно набожни. Молят се, изповядват се, покайват се и се причестяват. Но влизат и в дискотеки, танцуват с момчета, носят дънки, дърпат цигари и видимо по нищо не се отличават от останалите. Част от момичетата от компанията й също като нея стават монахини, другите се омъжват. Сестра Таисия подмята шеговито, че разликата между омъжената жена и монахинята не е кой знае колко голяма.

 

Омъжената служи на съпруга си а монахинята на Бога.

Опитваме се да ги провокираме, но се сблъскваме с непробиваемата стена, която са издигнали между себе си и външния свят. Може би са избрали доброволния затвор след силно емоционално разочарование? "Никога не съм се влюбвала в мъж", отговаря хладно сестра Дария. Всъщност няма прост отговор на въпроса какво кара едно младо момиче да се потопи в полумрака на мъждукащите свещи точно когато плътта му прелива от енергия и се тресе от хормонални бури.

"Божият призив беше толкова силен, че нищо не можеше да ме задържи в другия свят." Гласът на девицата в черно е придобил метални нотки. Въпросите ни са я въвлекли в грях. В монашеския кодекс е казано: Никакво обръщане на главата назад, към предишния живот!

Има сестри, които търсят в манастира липсващата хармония. Други загърбват светския живот след преживяно нещастие. Трети се замонашват след някакво огорчение, но Бог не приема тази причина за основателна, предупреждават монахините. Защото утре животът може да ти поднесе в замяна други радости. Послушанието е доброволен затвор. Както е казал един светец, монахът е черга по която всички минават и избърсват крака. Той може да изругае, да благослови, но след всеки да каже: Господи, помилуй! Само тогава душата му ще се пречисти от всякаква суета.

Този, който си мисли, че манастирът е нещо като вечен курорт, много греши. Откакто са тук, монахините нямат време дори за радио. Манастирът им е доста посещаван, а те са длъжни да обърнат внимание на всеки гост, да го посрещнат с добра дума, да го утешат, ако трябва.

 

 Затова напоследък една от сестрите следи новините по радиото, а след това информира останалите за най-важното. Денят им започва в 4.30 ч с уединена молитва. В 6 ч е утринното богослужение. В празнични дни следва литургия. Три пъти на ден сестрите се събират за молитва със свещеник. Но и работа не липсва. Две-три от монахините сутрин се качват на автомобила и заминават на пазар в Берковица. Сами си готвят, чистят, зареждат и палят печките. Всеки ден рисуват по 6 часа.

"Всичко, което имаме, е на манастира. Не притежаваме нищо лично", казва сестра Таисия. Питаме ги, докато пазаруват в града, не се ли заглеждат по лъскавите витрини, не им ли се приисква да си купят някоя шарена модна дрешка, красиви обувки на токчета... Сестра Таисия надига пестеливо дългата си черна фуста.

Срамува се да покаже

обувките си

Старички са, малко прокъсани дори, но пък са като ортопедични. Нали по цял ден си на крак, не трябва да те стискат.

Тръгваме си. Сестрите се готвят за следобедна молитва с отчето. Две охранени котки извиват грациозно гръб, протягат се на милозливото есенно слънчице и отриват гальовно тела в краката ни. Те са единствените животни, които сестрите отглеждат, ако не се брои кучето. Още една девица с лице на ангел прошумолява с поли край нас. Стрелва ни с дяволит поглед и привежда виновно рамене към земята. Сестра Таисия подтичва към нас. Притеснена е в какво сме се "прицелили" с нашия материал. Може би дяволът ни е довел до Господните порти... През последните години монашеството укрепва и някои хора се опитват да подкопаят основите му, обяснява тя.

 

Ден по-късно откриваме в покрайнините на София друго магическо място, приютило 50-ина монахини. Повечето от тях са на възраст около 30-те. На няколко крачки от земната суета и скърцащата, подсвиркваща и давеща се в автомобилни газове централна улица ромоли планински поток, пеят птици и се мяркат тъмните силуети на млади жени. Старокалендарният манастир "Покров Богородичен" е създаден като девически преди половин век, но едва след промените броят на монахините в него бележи бум.

Духовната обител отваря врати за външни посетители само в неделя.

 

Ден за свиждане на девите в черно с близките им. Жена около 50-те, нарамила препълнени торби, изчаква търпеливо една от обитателките на манастира. Може би са майка и дъщеря? На съседната пейка сестра Ефросиния върти в ръце няколко музикални диска. Учила е диригентство в Музикалната академия. Влязла в манастира преди 10 години, малко преди да завърши образованието си. Казва, че специалността й тук е особено ценна, тъй като църковният хор имал нужда от диригент. Повечето от сестрите са висшистки. Сред тях има възпитанички на Художествената академия, архитектки, инженерки, но най-много са  филоложките и медицинските сестри

Нямат единствено лекарка. Всяка е намерила тук приложение на наученото отвън. Художничките рисуват иконите и стенописите. Филоложките са ангажирани с издателската дейност на манастира. Архитектките и инженерките са вложили уменията си в изграждането на допълнителния манастирски корпус преди години. Агрономките се занимават с парника, в който отглеждат зеленчуци за собствена консумация. Част от жените са ангажирани в свещоливницата. "Толкова много работа има, че не ни остава време за скука", казва сестра Ефросиния. Тук я държи не само вярата, но и убеждението, че този свят напоследък става все по-ужасно място за живеене. И все повече ще има нужда от тях - жените, които се молят не само за своето, но и за всеобщото спасение. А възпроизводството на човешкия род никога няма да спре. Има си хора за всичко.

Щастлива ли е, питаме. "Духовното ни име се избира от стареца, който ни постригва. Моето е Ефросиния и означава "радостна", заобикаля въпроса ни девицата.



назад съдържание напред





съдържание


Станка Златева: Мъжете се плашат от силни жени
Световната шампионка по борба не се е отказала от идеята, че един ден ще намери човек с характер, на когото ще роди ...


Бягство в манастира
ИСКРА ЦЕНКОВА надникна в светата обител под Тодорини кукли и в "Покров Богородичен", за да разбере какво ...


Фрагменти
Нищо общо* Всяка сутрин тя става да буди децата за училище. Той излиза с кучето. Дъщерите се прозяват, ...


ИндиЯ, любов моЯ
ТатЯна Явашева се увери, че пътешествията на Габриела Николаева в региона на Южна Азия не са само скъпо хоби. ...


Его под прикритие
"Камуфлаж" няма нищо общо с войнишките десени, изненада се НадЯ Кънева. Мътнозелени ивици, ...


Мъжката гледна тоЧка на Орлин Павлов
ЗАЩО ГО ИЗБРАХМЕ Защото зрителите го предпочетоха, въпреки че насреща му излязоха две напращели ...

РЕКЛАМИТЕ В БРОЯ
АКТАВИС 
М-ТЕЛ 
SKODA 
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.