АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





проблЕМАтика

Новогодишни истории с неочакван край
Искра Ценкова

Искра Ценкова изслуша преживелиците на Теодора Духовникова, Саша Безуханова, Параскева Джукелова, Миролюба Бенатова, Юлия Христова, Лилия Маравиля и Мадлен Алгафари.

 

 Силата на магията по ръба между старата и новата година зависи от градуса на настроението ни и от  бързината, с която се отърсваме от обичайните задръжки. В такава нощ всичко е позволено - да тръгнеш бос из снега, да танцуваш до зори в цигански катун, да смениш рязко посоката, да загубиш и да намериш някого, да се почувстваш като герой от края на XVIII век и дори да се гмурнеш още по-надълбоко във времето. Коя беше вашата най-луда, най-незабравима  празнична нощ, попитахме някои от дамите, които ви показвахме от кориците на ЕМА. От отговорите им може да се получи сборник  истории с неочакван край.

 

Как се посреща Новата година в прегръдката на беззъб циганин от мистериозното Макондо на Габриел Гарсия Маркес може да разкаже само актрисата от Народния театър Теодора Духовникова. Веднъж градската й банда решила да избяга от шумните софийски барове и да се скрие в родопското селце Лещен, край топлата камина на местната кръчма. Никой и не подозирал какво приключение им е замислил Мишо, собственикът на заведението.

"Малко след като удари полунощ, той изведнъж викна: "Ставайте, ще ви водя на най-веселото място на света!" А ние вече бяхме леко пияни. Качихме се по колите, той натовари в неговата бутилки водка, ракия, пластмасови чаши. Чудехме се какво става. След десетина километра спряхме в средата на един катун, който веднага кръстихме Макондо, светнахме с фаровете на колите, а циганите вече хъркат ли хъркат. Нали празнуват на Васильовден.

 

Увеличихме музиката, отворихме багажника, катунът се събуди и се струпа около нас - от тригодишни циганета до баби с 15-ина внуци. Изпихме заедно всички бутилки, след което те започнаха да ни канят по къщите си. Спомням си, че вътре миришеше ужасно, но пък адреналинът ни толкова се беше вдигнал, че не ни пукаше. Танцувахме кючеци, ядохме и от сармичките им, които се бяха влачили по земята и бяха настъпвани от кой знае колко крака. Циганите бяха толкова щастливи, че през цялото време ни прегръщаха и целуваха с щърбавите си уста, в които светеше по някой златен зъб. Във всяка циганска къща имаше касетофон с хиляди разноцветни лампички. Толкова се разгорещихме от танци, че започнахме да сваляме блузките си и да ги подаряваме на момиченцата. Една циганка се влюби в приятел от компанията и тръгна да го гони. Той обаче се измъкна през прозореца. Не му беше трудно да избяга, защото вместо стъкла имаше найлони", разказва през смях Духовникова.

 

 

Теодора Духовникова в катуна Макондо

Един от най-нестандартните подаръци, който съпругът й поднесъл в Банско за 2000-а, бил полет със самолет до Амстердам. Следващата Нова година заедно с приятели наели апартамент в грандхотел "София". Украсили го празнично, поканили 30-40 души. Цяла нощ шумната компания висяла на терасата под празничните фойерверки.

За сметка на това коледните празници на Теодора са доста по-кротки и романтични. По заръка на майка си на този ден тя винаги се събира със сестра си, където и да се намират по света. Вадят грамофона от детските си години, въртят плочите с приказки и немски коледни песнички, похапват традиционни ястия. Единственият опит на Теодора да направи пробив на трапезата с пуйка с кестени се оказал неуспешен. Присъствието на пернатото на масата се приело с подозрение от тесния семеен кръг.

 

Саша Безуханова, шефката на "Хюлет Пакард" за Източна и Централна Европа, винаги прекарва новогодишната нощ с приятели в България. "Преди години ходехме в Банско на ски за празниците, но вече това място не ми харесва. Много се комерсиализира", отбелязва Безуханова. Едно от най-вълнуващите й преживявания е свързано с Коледа и 19-годишната й дъщеря, която живее сама в Англия. Миналата година покрай празниците момичето открило случайно писмата си до Дядо Коледа. "Като дете тя ги оставяше на прозореца, за да ги вземе главното джудже, то обаче ги запазило в един шкаф вкъщи. Въпреки че вече прилича на млада дама, дъщеря ми изживя истинско разочарование, че писмата й не са мръднали от дома. В този момент си дадох сметка, че има илюзии, с които човек остарява, и точно те правят живота ни красив", казва Безуханова.

 

Актрисата Параскева Джукелова е ценител на новогодишните пътешествия. Компанията й целогодишно умува каква дестинация да избере по празниците и ако не успее да се организира, се подрежда край масите на любимо заведение в София. Актрисата смята, че е прекарала най-вълнуващата си новогодишна нощ в Египет, въпреки че коремът й свирел от глад до полунощ, а наздравиците били с бира. Двамата с приятеля й избрали десетдневна екскурзия с кораби, самолети и автобуси, но пък видяното си струвало пътя. Преди новогодишната нощ обиколили пирамидите в Кайро, а на празника се озовали в Луксор и почти до изгрев останали в храма на Амон Ра, бога на слънцето. Идеята и организацията били на групата мексиканци, с които 30-ината българи пътували по река Нил. Местните ги посрещнали с оркестър, с нубийски танци и с укротител на змии. Раздали им клоунски шапчици и карнавални атрибути. Цяла вечер се грижели за доброто настроение на гостите, но поднесли храната чак след полунощ, защото вярвали, че Новата година трябва да се посрещне на чисто.

 

Параскева Джукелова с приятеля є Виктор в страната на сфинксовете

"След като хапнахме, тръгнах да се разхождам сама из големия храмов комплекс. Нощем мястото е красиво осветено и много мистично за разлика от денем, когато е пълно с туристи, фотосветкавици и шум. Усещането за време на това място е мащабно. Всеки камък е свидетел на хиляди години. Там си казваш: "Абе каква Нова година! Какво като се смени една цифра със следващата на фона на толкова много векове!", смее се Параскева. Два часа след полунощ тя и компанията й вече бързали да се качат на кораба, където празникът продължил по нашенски, защото най-досетливите носели торби с твърд алкохол и подходящи мезета.

Африканска е и най- необикновената Нова година за журналистката от bTV Миролюба Бенатова. Точно на Коледа през 2005 г. Върховният съд на Либия трябваше да произнесе последната си дума за съдбата на българските медици. След това се оказа, че истинският край е далеч, но в този момент още никой не го знаел.

 

Така "либийската група"  журналисти останала за Рождество в Триполи.

Настроението хич не било ведро. Опитвали да преаранжират личните си планове по телефона. "През декември в Либия не е приятно, не е и празнично - по обясними причини. Там не празнуват нищо, свързано с Христос. Аз реших, че не ни отива просто да седим и да се депресираме. Хрумна ми сами да си организираме празник. Нестандартно, малко инфантилно, но по-добре от нищо", разказва Миролюба.

Колегите първо я погледнали скептично, после приели. Решили да си направят подаръци както едно време в училище - всеки да изтегли име, да го запази в тайна и чак накрая да стане ясно кой на кого е купил подарък.

Лека-полека така се вдъхновили, че на Бъдни вечер дори си имали съвсем истински Дядо Коледа - оператора от БНТ Добролюб Илиев. Българи, работещи в Триполи, им дали костюм, елха и тава с тиквеник. Даже и чувал за подаръците си намерили. Всеки изрецитирал стихче, за да си вземе пакетчето с изненадата.

 

Нямало как да си направят баница, но не се отказали от късметчетата. Пъхнали ги в питки хляб. Вдигнали наздравици с безалкохолна бира, справили се и с постните ястия, наблягайки на плодовете и ядките. Желанието им да се позабавляват заместило всичко липсващо. "Няма невъзможна Коледа. Много се смяхме. А персоналът на ресторанта в хотела, където си спретнахме "гала- вечерята", се потресе от представлението ни. Според мен тези хора никога не бяха виждали Дядо Коледа "на живо". Няма и да видят повече. Добролюб не планира да се изявява пак в тази роля. Но тогава всичко си дойде на мястото. Доколкото беше възможно според обстоятелствата. Въпреки нестандартната ситуация успяхме да се отпуснем и  експериментът се получи

Добре че групата ни беше все от хора, които не се дават лесно - Виктор Николаев, Жоро Милков, Ники Желязков, моят колега Вальо Василев, Жени Марчева, Део Йотов... И някои дипломати се присъединиха. От солидарност", допълва Бенатова.

 

 

Нубийски танци в новогодишната нощ

На другия ден Върховният съд на Либия върнал делото за ново разглеждане. И всичко започнало отначало. "Тогава ни се струваше добра новина, защото не ни "отсякоха главите" за Коледа със смъртни присъди. Но после още две години празнувахме личните и националните си празници в Триполи, докато СПИН процесът наистина приключи", връща се назад във времето журналистката от bTV.

На Юлия Христова, президент на Нов симфоничен оркестър, по това време на годината като че ли й върви да губи хора. И за късмет след това отново да ги намира. Миналата Нова година посрещнала празниците в Щатите при сина си. "Беше много вълнуващо, защото музикалната служба в протестантската църква се дирижираше от снаха ми. Всички пеехме заедно с хора коледни песни", разказва Юлия. Докато тя била далече от България, нейният баща пътувал към Велинград с влак, за да прекара празниците с брат й. От другия край на света Юлия въртяла телефони, за да разбере как върви придвижването. За беда влакът не пристигнал по разписание. "В един момент никой не знаеше къде е татко. Но после всичко се оправи", въздъхва с облекчение Юлия и допълва, че по подобен начин през 1998 г.  загубила половината от Чикагския младежки оркестър

 

Симфониците пристигнали в София, за да изнесат концерт по празниците. И понеже в САЩ алкохолът е забранен за лица до 21-годишна възраст, юношите се оглеждали за забавления у нас. "Уж здраво ги контролирахме, но на третия ден нашите музиканти ги заведоха на дискотека. И там за няколко часа им изпуснахме дирите", разказва основателката на първия частен симфоничен оркестър в Източна Европа.

Актрисата от театър "София" Лилия Маравиля прекарала най-запомнящата се новогодишна нощ в сърцето на Европа. Двамата със съпруга й решили да посрещнат милениума в Лугано, Швейцария. Съпругът й резервирал куверти в елитен ресторант и двамата се запътили към заведението, настроени за бурни веселби на прага на новия век. В този момент нямали и най-малката представа какво ги чака. Целият ресторант се оказал пълен с изтупани и сковани  аристократи на преклонна възраст

 

"Умряхме от скука. Добре че поне менюто им беше фантастично, та си хапнахме. Бяха ни раздали някакви картонени шапчици и свирки, но от това настроението ни не се повиши кой знае колко. След 12 старците се впуснаха към дансинга, завъртяха едни танга и валсове и толкова много се вживяваха, че ни се струваше, че вместо да прекрачим в новия век, сме се върнали поне с два назад. Ние с мъжа ми седяхме като жури отстрани и без малко да заспим. На път за хотела ни чакаше още една изненада. Оказа се, че целият град е излязъл навън. Някакви банди свиреха, всички се бяха натаралянкали. Човек до човека. Не можехме да пробием тълпата и да си влезем в хотела. За половин час взехме десетте метра до вратата. Едва в стаята градусът на настроението ни се покачи. Поръчахме си по коктейл, гледахме как навън тълпата вилнее. Оттогава покрай всяка Нова година си казваме: "Къде ще обикаляме по света, кой знае на какво ще попаднем. Я по-добре да си останем тук. Ако решим да излезем, ще идем на площада и ще се приберем, когато си поискаме", смее се Лилия.

 

Психотерапевтката Мадлен Алгафари също си има швейцарско новогодишно преживяване като специализантка. На прага на 1997 г. професорът, при когото учела, поканил на гости няколкото си български студентки. Те пък решили в знак на благодарност да му направят баница. Тъй като нашите момичета били настанени за по-евтино в сградата на зелено училище в планината, нямало откъде да си набавят продуктите. Когато разкрили намерението си пред професорската съпруга, тя изслушала с интерес разказа им за българския специалитет и  особено се заинтригувала от късметчетата

 

След това българките изредили какво им трябва - яйца, брашно, сирене, кисело мляко. Те като дойдат, ще ги забъркат. "След като чу всичко, госпожата каза: "А, не, благодаря!" Беше ни много странно, отидохме с празни ръце. И видяхме как дойдоха едни хора с покривките, с лъжичките, с лакомствата. Нахраниха ни, а след това си изчистиха. Ние гледахме с отворени уста и си викахме: "Боже, колко е богат професорът и какви хора го обслужват!" По онова време не бяхме дори чували за кетъринг. Но разбрахме, че швейцарката си е представила на какво ще заприлича кухнята й, като я поръсим с брашното и развъртим корите", смее се Мадлен Алгафари. Днес и тя може да си поръча кетъринг, но не го прави. Предпочита по стара традиция сама да си направи и баницата, и врачанските чушки с боб. Но 2009-а ще посрещне за първи път със семейството си в новата им къща вместо във вехтата панелка.



назад съдържание напред





съдържание


Милена ФилЧева: ОбиЧах да играЯ принцесата
Журналистката от bTV още харесва маскарадите. Но предпочита да вярва в себе си, а не в Дядо Коледа - иначе може да се ...


Новогодишни истории с неочакван край
Искра Ценкова изслуша преживелиците на Теодора Духовникова, Саша Безуханова, Параскева Джукелова, Миролюба Бенатова, ...


Екстремни подаръци
Срамота е да му купувате риза, когато може да го изненадате с уроци по салса за същите пари. Или да сбъднете всички ...


Мъжката гледна тоЧка на МагърдиЧ ХалваджиЯн
ЗАЩО ГО ИЗБРАХМЕ Въпреки че го познаваме от близо 10 години, все още някои неща за него не са ни ...


Злато от сърце
Татяна Явашева преоткри чара на истинските бижута Както казваше Пиер Карден, елегантна е само онази ...


2009, оле!
Елица Димова реши да хване Земния бик за рогата Погледнахте ли календара? През 2009 г. ...

РЕКЛАМИТЕ В БРОЯ
М-ТЕЛ 
АВТОРЕКЛАМА 
ПАРТИЯ ЛИДЕР 
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.