АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Модерни времена

Опако село
Искра Ценкова

Бивш агроном разгадава тайните гостиловски кодове

 

 

   Гостиловският изследовател Йордан Чуховски разгръща ръкописния си фразеологичен речник, над който се труди вече петдесетина години

 

 

Когато през далечната 1958-а току-що назначеният главен агроном  Йордан Чуховски стъпил за пръв път в дряновското село Гостилица, автобусът изпъшкал тежко насред площада, мъжете от отсрещната кръчма побутнали калпаци над чело и примижали срещу лъскавите обуща на ябанджиите. Само дядо Рутю Топуза скочил от стола  и се поклонил на новопристигналите шефове: "Добре сте ни дошли, скъпи гости!"

"Пътяй мъ?", дръпнали Рутя за потурите другите гостиловци, с което искали да кажат: "К`ви ги приказваш? К`во ги здрависваш, па и скъпи гости им викаш?" "Скъпо ще ни излязат", подсмихнал се под жълт мустак местният шегаджия и изпафкал пред носа си едно бяло ченгелче като питанка. После за авторитет пуфнал отвисоко в различни посоки и няколко тлъсти удивителни. Удивителните в това село никога не са излишни!!!

Името Рутю е видоизменено на местна почва от Ради, а умалителната му форма е Рунката, сочи справка в Чуховския фразеологичен речник. Както отбелязва авторът, дядо Рутю Топуза имал остър език, а попръжните лепнели в устата му като лъжица в масло.

"Рутю Топуза, виден гостиловски гавраджия - първа реколта. Хуморист-саморасляк, особено силен в каламбурите", отбелязал след време Чуховски в хумористичната си селска хроника.

Опако село, но с толкова предимства, казал си новоназначеният главен агроном, след като завъртял три пъти глава в посока на часовниковата стрелка между Долната и Горната махала. Село с южно изложение, с колоритна гледка. Из площада се мяркат разни странни хора и си говорят на закодиран таен език. Словоредът им е засукан, жените също. Това място не прилича на скучно, помислил си със задоволство Чуховски и се настанил удобно в гостоприемната Гостилица заедно с всичките си десет музикални инструмента, с разнородните си таланти и нереализираните си още до оня  момент рационализации, изобретения, фотографски изложби, научни трудове, театрални представления... Отворил една дебела тетрадка и започнал да си записва странните думи, които ловели ушите му, докато той като агроном-новатор  увеличавал добива на местната текезесарска царевица и пшеница.

"Шовъргам - мърдам", "омирлик - хляб", "докундисан - обиден", "ломба - непохватна жена", "морголяво - изцапано",  пишел Чуховски дума след дума, стигнал двехилядната, надминал я, но продължава да пише...

След повече от четири десетилетия тая тетрадка вече може да се нарече "Фразеологичен речник Чуховски". Когато Хайтов я прочел, пратил огнено писмо до село Гостилица: "Мале, майко, що труд си му тръшнал и такива бисерни пословици имаш, че ти завиждам. Няма ли хора в това твое село, че да издадат тоя капитален труд? Ако няма - драсни му една клечка и да гори...

Такива като тебе служат на людоедите вместо сол!"

Чуховски още не му е драснал клечката, защото няма навика да оставя насред калта магарето си, въпреки че местната кал е с качество "екстра". Гъста като каймак, лепкава като петмез. Вечер се прибираме по домовете си, покатерени по дуварите, а сутрин вървим пеш и си търсим обувките из площада, смеят се местните зевзеци.

Селото е на стръмно място, та като се търкулне нещо от Горната махала, трябва да се търси насред площада, някъде около автобусната спирка, където се случват най-важните неща. Там е и кафенето, в което гостиловските гавраджии  се събират на сутрешни и вечерни репетиции с изключение на двата почивни дни. Вече никой не помни как и кога точно е основан клубът на зевзеците, нарекли се остроумно гавраджии, но имената на основоположниците му - класиците дядо Рутю Топуза, дядо Йовча, Митьо Кисьоолу, Христо Ненсъра, Кольо Джурата и още много други, още обикалят от уста на уста заедно с крилатия им хумор. Много от закачките им си имат своя история и география, затова другоселците и друговремците трудно ги разбират.

Сутрешна репетиция. Гавраджиите пият кафе и бистрят селските и световните новини. Зад вратата се чува глъч. "Гаче жени гъргорят...", надава ухо Стойчо Бялката и жабурка дълго глътка кафе. Всички знаят колко е  стиснат. Клубът извръща такета и каскети към вратата и повтаря: "Гъргорят, гъргорят..." На вратата се подава Райна Чуховска, стиснала под мишница два  омирлика от рибниците, което значи, че хлябът е заводски. Току-що е напъдила козата Рада, кима с ръка към Чуховски  и гъргори ли гъргори: "Току ъ! Току ъ!" Разгърната на воля, тая силно редуцирана гостиловска фраза би трябвало да звучи така: "Чуховски, стига си се офлянквал! Козата Рада изяде зелето. Листата в двора са непометени. А ти  си пиеш кафето." Кратка психологическа пауза. Клубът вторачва очи в Чуховски. "Ъ-ъ, ъ-хъ!"- клати неопределено глава шефът, което значи: "Ти, Райно, тичай напред, а аз ще те догоня!"

Гостиловецът или е прекалено щедър, или е скъперник на приказките си. Затова или връзва по една фльонга на опашката на поговорката, или я изрича наполовина. "Парен каша...", въртят глава селяните многозначително. Нататък е ясно. Ако я изкарат докрай, непременно ще я украсят с джуфка: "Оноден гащи връзва." Опашките на удвоените поговорки нямат автор, вече са народно творчество.

Всички в Гостилица обаче знаят, че прословутата приказка за женското гъргорене е сътворена от устата на дядо Митьо Кисьоолу, местния Казанова.

"Митьо Кисьоолу, първа реколта гавраджия. Непреходният му хумор извира от мъжката сила и слабост. Кратки като сентенции, вицовете му са в обращение в говора на гостилци и до днес", отбелязва старателно Чуховски в бележника си.

Остарял Митьо Кисьоолу и се разболял. Снаха му Съба постлала в магарешката каручка наръч сено, метнала вътре и стареца, завила го с чердже и го подкарала на доктор в Дряново. Митьо е пред умирачка. Снахата бие полекавото магаре да тегли каручката по-чевръсто. "Събо, спри!" - изпъшкал с глас на пътник старецът, като наближили дряновските лозя. "Пъ-р-р-р!", дръпнала юздите Съба. Митьо надигнал изнемощяла глава от сеното, опънал уши и се облизал като напет котарак. "Събо, чуй! Гаче жени гъргорят!" - изрекъл със сетни сили знаменитата фраза Митьо Кисьоолу и пак обрулил глава в сеното. Съба се ядосала: "А, не си болен!" И хладнокръвно обърнала каручката назад към Гостилица. Така крилатата фраза надживяла създателя си.

Тайният гостиловски говор се дължи на двете метафори, които местните накачурват една връз друга, за да са сигурни, че никой не би разкодирал приказките им. Истинска синонимно-омонимна система! - отбелязва Чуховски, известен не само като гостиловски езиковед, но и като виден местен краевед, етнограф, смехотворец, носител на званието Благолаж-97 от традиционния габровски фестивал на хумора. Какво казва гостиловецът, като рече: "Внимавай, минава едно босо!?" - пита риторично шефът на гавраджийския клуб. Местните викат "босо" на кучето си, защото от пинтилък не му купуват обувки. Каже ли "куче", гостиловецът разбира "душманин". Ясно ли е сега кой минава през селото? А босото може и да чува, ама не разбира, че говорят за него.

Кольо Джурата влиза в клуба запъхтян. Носи едно жълто-червено пластмасово колело като уважителна причина за закъснението. Поръчва си чаша кафе и подхваща ловджийските подвизи на дядо си Кольо Джурата, в които винаги намира място и жена. Докато Джурата ловувал, разразила се буря. Дядката се шмугнал в една пещера. А вътре - градска хубавица. "Девойче, я вземи тоя заяц, па дай да те омилвам" -  а-ха да изрече Джурата. "Ама не посмяф. Може да е жена на някой големец. Ще извади оня револвера и ще ме простре, че не мойте ме  намери."

"Зюрт!", смее се компанията и клати глава. Тая икономична дума пести няколко други, които биха могли да се подредят и така: Както го гледаш, тъй го пиши!

Чуховски записва: "Кольо Джурата и дядо Йовча, видни основоположници на зевзешката школа. Хуморът им е блажен - крепи се на тънката част. Смехотворенията им са богато гарнирани с тънка самоирония и разгулно самохвалство!"  

"Чуховец, я кажи нещо за Космоса!", шовърга Бялката.

Годината е 1959-а,  Чуховски - млад агроном. Следи всички новости, свързани не само със Земята, но и с Космоса, и изчита всеки брой на вестник "Аз знам всичко". Когато руснаците пуснали спътник в Космоса, седнал и подготвил лекция по космонавтика, нарисувал няколко табла с разрез на космически ракети и т.н. Изчел лекцията пред Околийския съвет. След това започнали да го канят и на други съвети. Ще я прочетеш и в Гостилица, рекъл му партийният секретар на селото. Салонът се препълнил. Цяла Гостилица слушала и се разхождала с Чуховски сред звездите на опънатия върху стената картон. "Има ли въпроси?" - рекъл партийният секретар. Гора от ръце.

"Другари, докога ракиените казани ще цапат хубавото ни село?", попитал първият любознателен слушател. Разразила се бурна ракиена дискусия. Други космически въпроси? "За дараци сме нужни. Шепа вълна да имаш и да няма де да я изчепкаш", изпискала от редиците възмутена гостиловка. Събранието изчепкало и тоя въпрос. "Имам череша гражданка. Защо є жълтеят листата?", попитала разтревожена селянка. Чуховски пристъпил от крак на крак. За пръв път чувал за такава череша. По-късно разбрал защо гостиловските череши са гражданки.

Обяснението е елементарно. Селските момичета са по-сладки, ама градските са по-гиздави и цъфтят по-рано.

Още някой да се интересува от Космоса? "Има ли живот на месечината?", провикнал се любознателен гостиловец от дъното на залата. Тишина. Всички мълчат, ораторът също. "Ибаз го! Че то тук няма, че там!", надигнал глава дядо Йовча.  Типична гостиловска попръжня, отбелязва изследователят на гостиловската реч и добавя - мръсни думи няма. Зюрт!   

Край на репетицията. Мъжете пребъркват джобове и тропват на масата по едно глухо. Така наричат парите. Защо ли? Още едно доказателство за житейската им мъдрост и наблюдателност. Тоя, дето не чува, по-малко говори. Като не говори,  работи повече. Айде на работа!   

Стигаме до площада. "Прощавайте! Прощавайте!  И ако има нещо..."

"Е, нема нищо! Нищо нема! - махат с ръка гостиловци след рейса. - Всичко се изпи и изяде..."



назад съдържание напред





съдържание


Най-добрите болници в България
У нас има близо 300 болници, но едва около 4% от тях отговарят на високите европейски изисквания. Откриването на ...


На война за мир
Още жива сила и нови военни разходи за борбата с талибаните поиска НАТО от своите членове. България откликна с ...


Концесията на магистрала "Тракия" пое в нова посока
Преговорите с българо-португалския консорциум забуксуваха. Договорът предвижда, ако частникът фалира, държавата да ...


Цветан Цветанов, зам.-кмет на София и зам.-председател на сдружението "Граждани за европейско развитие на България": В ГЕРБ няма да се капсулираме и да казваме КОЛКО СМЕ ВЕЛИКИ
Интервю на Таня Джоева за амбициите на партия ГЕРБ, за дясното в политическата й платформа, за лидерите и сянката на ...



...


Танго за кукуригу
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.