АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





България

Брат Робърт
Калин Първанов

 


Георги Пирински, запътен към председателския стол на 40-ото Народно събрание под бурните овации на своите съпартийци от БСП



“Да, аз бях най-младият заместник-министър, назначен по онова време. Бях доста странно явление в този кръг от хора“ - така Георги Пирински характеризира своето присъствие във властта преди 10 ноември 1989 г. Историческата дата го сварва на поста първи зам.-министър на външната търговия и на външноикономическите връзки. За началото на управленската си кариера години по-късно самият Пирински си спомня: “Влиза една жена в кабинета ми, сяда и мълчи. Аз също мълчах и дълго се чудех какво да кажа. Това продължи повече от 5 минути. По едно време се опитах да я заговоря, като попитах какво я води насам, а тя ми отговори, че чака зам.-министър Пирински да я приеме. Дълго не искаше да повярва, че той стои срещу нея.“
Едва ли участието на  Георги Пирински в българския политически живот може да бъде оценявано като по-различно само заради рано стартиралата му кариера. Още по-забележителна е нейната продължителност, и то на фона на изчисленията, че политическото дълголетие от началото на прехода в България е средно между 4 и 6 години. Пирински вече е и единственият представител на висшия ешелон на БКП, който не само оцеля в голямата политика, но и продължава кариерата си възходящо.
За няколко месеца през 1989-1990 г. той е вицепремиер в два кабинета - на Георги Атанасов и на Андрей Луканов, в правителството на Жан Виденов е външен министър (само при него не е и зам.-председател на БСП), народен представител във всички парламенти от 1990 г., а преди няколко дни беше избран и за председател на 40-ото НС.
През всичките тези години Георги Пирински успя да опази името си, при това в една държава, в която по презумпция “всички са маскари“. Въпреки многократните опити за 15 г. никой не успя да хвърли сянка на съмнение върху репутацията му, а всички скандали и конфликти, в които се е забърквал, са били свързани единствено с отстояваните от него позиции. Когато е нямало за какво да бъде атакуван, опонентите са прибягвали до аргументи, свързани с произхода и семейството му: политическите възгледи на баща му - Георги Пирински-старши, или на тъста му - бившия шеф на УБО ген. Илия Кашев, липсата на българско гражданство “по рождение“, отклоняването от военна служба по здравословни причини, изключителното му приятелство с покойния Андрей Луканов и т.н.
В последвалите години Георги Пирински умело съчетава убежденията си на социалист с публичното поведение на консерватор. Съпартийците му от “Позитано“ 20 дори почтително го наричат помежду си “брат Робърт“. Мълвата гласи, че прякорът е измислен от покойния Николай Добрев - с безупречния си външен вид, възпитание и привидна липса на горещи емоции Пирински му напомнял на току-що дипломирал се възпитаник на прочутия “Робърт колеж“. Познати на политика обаче твърдят, че


зад желязната маска се крие


твърде фин и чувствителен човек. Към прословутата привързаност към семейството прибавят още два щриха - слабост към хубавите вина и македонските песни, които Пирински изпълнявал със завиден успех в приятелска среда. За разлика от грижливо пазения личен живот обществената дейност на Георги Пирински винаги е била на показ. Тя може да се обобщи в четири думи: социалист, политик, икономист и дипломат.
 Макар и изключително верен на убежденията си: “Мога да напусна БСП само ако тя изневери на линията си в полза на демократичния социализъм“, Пирински подчертава, че “най-голямата лъжа, най-голямата неистина е претенцията, че притежаваш цялата истина, че си последната инстанция за това кое е вярно и кое не е вярно, при положение че нещата се развиват“. Той е основател на Обединението за социална демокрация в БСП, което в крайна сметка допринесе за реформирането на столетната партия. След като БСП заприлича на социалдемократическа обаче, Пирински като че ли е по-близо до традиционното ляво ядро, отколкото до крилото на “либерално“ мислещите икономисти в левицата.

 

Големият актьор Коста Цонев поздравява новия парламентарен шеф. След малко Пирински ще заяви, че “парламентът не е театър, не е заведение за обществено хранене, не е и търговска кантора“


Георги Пирински определено е от тези политици, които са показали, че живеят със и за политиката, а не от политиката. Досега не е известно да е осребрил пребиваването си във властта. Същото може да се каже и за икономиста Георги Пирински - блестящ в анализите си на икономическите процеси, той не е бизнесмен, а още по-малко търговец. От първата му реч като председател на Народното събрание ще се запомни кредото, че: “Парламентът не е театър, не е заведение за обществено хранене, не е и търговска кантора.“ Колеги на Пирински твърдят, че всяко негово публично произнасяне по важен въпрос - независимо дали словото е за международен форум или за пленум на БСП, задължително е предшествано от дълго четене на специализирана литература и вникване в проблема дори и до най-малките му детайли. Колкото до дипломата Георги Пирински, дори опонентите на бившия външен министър признават диалогичността, отговорността и конструктивното му поведение. След като Върховният съд през 1996 г. отряза кандидатпрезидентската му кандидатура с тълкувание, че “не е български гражданин по рождение“, Пирински се оттегли с достойнство,


без да превръща личната си
драма в обществена


В същото време той е политик, който умее упорито, но аргументирано да отстоява възгледите си: “Човек, ако започне да вика, значи няма аргументи. Опитвам се да не разчитам на високия тон, а на съдържанието.“
След загубените от БСП президентски избори през есента на 1996 г. чрез статия във в. “Дума“ Пирински констатира липсата на обществено доверие за продължаване на водената политика и настоява за нов пленум и конгрес, които да оценят досегашното управление на левицата. Не се включва обаче в групата на 19-те лидери в БСП, искащи оставката на Жан Виденов чрез открито писмо. “Съображението ми беше, че евентуален мой подпис би могло да се разглежда и като някаква тенденция да избягам от лична отговорност като член на правителството и като пряк участник в президентската кампания“, обяснява мотивите си външният министър. След като Виденов обаче печели малка етапна победа на последвалия пленум, Пирински подава оставка от кабинета. 4 години по-рано е сторил същото, но като председател на парламентарната група на БСП. Тогава, след падането на правителството на Филип Димитров и след неуспешния опит на левицата да оползотвори следващия мандат за съставяне на кабинет (БСП издига мистериозната кандидатура за премиер на  Петър Бояджиев, който се оказва с двойно гражданство), Пирински единствен от ръководството на БСП поема на практика лична отговорност за провала. И то въпреки че кандидатурата на Бояджиев се свързва по-скоро като наложена от тогавашния председател на партията Александър Лилов.
Същевременно обаче битува мнението, че новият председател на НС е способен  да блести както с присъствието, така и с отсъствието си. Периодите, в които “пуска кепенци“, можело да продължават със седмици и дори с месеци. В такива случаи обикновено се заговаряло, че Пирински е намислил нещо. Самият политик обаче дава по-просто обяснение: “Може би тогава е имало други, които са имали по-голяма необходимост да кажат нещо важно.“  
След един такъв период на пасивност през 1999 г., в разгара на войната срещу Югославия, Пирински “избухва“ в пленарната зала. “Sоrry, Костов, партньорството не е бърсалка за нечиста съвест“, обръща се той към тогавашния премиер, след като правителството е заобиколило парламента при даването на коридор за натовските самолети с аргумента, че България е страна по споразумението “Партньорство за мир“. В отговор Иван Костов обявява Пирински за “безпомощен и излишен за България политик“. След като медиите подхващат пикантния скандал, опозиционният депутат настоява “фразата, подхвърлена към мен, да не се превръща в център на обществената дискусия“ за сметка на дебатите около разпоредбите на Конституцията на Р България и международното право. Все пак Пирински не оставя магарето си в калта, като публично обвинява Костов, че става “опасен за обществото и със забежки на диктатор“, и апелира към него да не се държи с народните представители като със селяни от Трънско: “Когато бяха питани жителите на няколко трънски села за ракетите, които падат, първата им молба беше държавните институции да не ги мислят за малограмотни и малоумни. Бих помолил министър-председателят да не третира по такъв начин и народните представители.“
За мнозина може би ще е изненада, че в 39-ото НС Георги Пирински е ораторът от левицата

 

с най-дълъг стаж
на парламентарната трибуна


Обяснението може да се търси в това, че депутатът участва най-активно в обсъждането на данъчните, икономическите и социалните закони, което обикновено тече скучно и монотонно за широката публика и не гарантира попадане в сутрешната преса.
Колеги на Пирински изтъкват и брилянтното му чувство за хумор, което се проявява дори в тежки моменти, а също и още едно ценно, но рядко срещано качество у българските политици - способността за самоирония. “Някой ме гледал по телевизията и след това “на живо“ изпитва сериозни разочарования, тъй като, изглежда, телевизията създава представата за един доста по-едър човек и съм принуден да обяснявам, че телевизията невинаги е съвсем обективна“, казва за себе си още през 1993 г. един от най-сериозните политици.
Друго е обаче най-впечатляващото от колекцията “самопризнания“ на Георги Пирински. “Всички, които са били в моето положение, са длъжници към обществото, тъй като са получили повече досега, отколкото други членове на същото общество“, казва скоро след промените младото тогава лице на БСП по повод принадлежността си към управляващия елит и преди 10 ноември 1989 г.
Баща му - комунистът от Банско Георги Пирински, емигрира в САЩ след разгрома на Септемврийското въстание през 1923 г. Там дълги години е синдикалист, политик и политически затворник, формален и неформален лидер на българската емиграция и на славянската общност. Георги Пирински-младши се ражда в Ню Йорк само 4 години преди баща му да бъде изправен пред съдбоносния избор: или изтърпяване на 10-годишна присъда в затвора, или принудителна екстрадиция. След завръщането си в България заема висши постове в партийната йерархия.
Принадлежността към семейство, чиято родова история е тясно свързана с историята на страната,  може и да е предимство, но сама по себе си не стига. Съдейки по досегашната биография на Георги Пирински-младши, в този случай крушата не пада по-далече от дървото. 57-годишният председател на 40-ото Народно събрание не крие, че “за добро или за зло“ е участвал във всички бурни политически събития от 15 г. насам, включително и в кризисните ситуации, съпътствали изграждането на младата българска демокрация. След което скромно добавя, че се надява все пак да е свързан не само с кризите, но и с тяхното разрешаване, както “и с позитивните развития, които съпътстват тези години“.

 

 

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ STYLE

“Като седнем да говорим с вас, вие питате не за Алтернатива 3, а за това кой в какво ръководство участва и кой си е подал оставка... В пресата се появиха спекулации, които са плод на превъзбудено въображение.“
Пред в. “24 часа“, 12.02.1991 г.

“Много и различни приказки са се говорили по мой адрес (б.р. - относно етикета “безпомощен“, прикачен му след убийството на Андрей Луканов). В същия този период се появиха и квалификации, че съм изключително мъдър.“
Пред в. “Труд“, 2.09.1998 г.

“Ако някой ви каже, че му е безразлично как се афишира в публичното пространство, едва ли ще е докрай искрен. Ще ми се да преодолея, доколкото е възможно, онази представа за мен като за човек със странно звучащ глас и с безжизнена мимика. Това е стереотип, който не отговаря на истината, а и стои като бариера пред някои хора. Те ме квалифицират като един странен екземпляр.“
Пред в. “24 часа“, 11.09.1998 г., навръх 50-годишния си юбилей

Ако сте на кораб, който е претърпял корабокрушение и потъва, какво ще направите, г-н Пирински?
- В такъв момент човек е поставен на изпитание - да спасява себе си или да се постарае да помогне на тези, които не могат сами да се спасят. Първо обаче трябва да се установи дали корабът е безнадеждно повреден и наистина ли потъва, или пък трябва да се води борба за завършването на рейса.
Не сте ли съгласен, че това 100-годишно корито БСП е безнадеждно повредено?
- Не мога да приема това сравнение с потъващ кораб. Аналогията с плавателен съд е валидна само до известна степен.
Пред в. “Труд“, 04.09.1997 г.

Добра политика ли ще бъде за БСП Бойко Борисов да бъде коалиционен партньор на партията?
- Това... по кое перо на бюджета го намирате този въпрос?
Този въпрос, изкушавам се да ви го задам, защото сте заместник-председател на партията и вероятно знаете с кого се водят разговори. Впрочем воден ли е конкретен разговор с ген. Борисов?
- Нямам такава информация да е воден конкретен разговор... Но в София какви ли не разговори се водят и който твърди, че ги знае всичките, навярно ще ви заблуждава.
13.10.2004 г. - из интервю по БНТ
за проектобюджет 2005

“Обществените съмнения у нас до голяма степен се позиционират по форми от типа “Биг Брадър“ - така нареченото риалити шоу като заместител на малко по-голямото усилие да прецениш, да помислиш и сам да анализираш. Такава кондиция на общественото мнение не е много склонна да вниква в дебати и аргументи, а се впечатлява именно от жестове, тонове, разцветки и степени на скандалност. Според мен въпросът е не след време да се усетиш, че си бил изигран и че надеждите ти са били напразни, а когато дойдат изборите, много добре да помислиш - дали да подходиш ала “Биг Брадър“ или със собствената си глава.“
Пред сп. “ТЕМА“, 14.02.2005 г.

“По въпроса за гласуването с чужди карти мнението ми е пределно ясно - не може да има глас, отделен от тялото. Искам да се обърна към моите колеги да не оставят своя глас безстопанствен.“
Из първи брифинг пред журналисти като председател на 40-ото НС

 



назад съдържание напред



съдържание


Мис Идеална, Мистър Идеален
Как се промени еталонът за красота? Вилендорфската Венера е далече от мерките на Адриана Лима, но пък Брад Пит е ...


Годежи без сватба
НДСВ и БСП водят информационна война и се дебнат кой ще сбърка пръв Сергей Станишев ...


Наводнения, дефицит и слухове
Няма драма с осигуряването на хлебния баланс. Плашилото “зърнена криза“ обаче открои други проблеми ...


Светослав Малинов, Естественият премиер е Сергей Станишев
Едно интервю на Таня Джоева за сътрудничеството между БСП и НДСВ, за разпределянето на министерските кресла, за ...


Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев
...ходих на клуб. В събота, в Слънчев бряг. Бях с приятели в “Елефант“. За първи път тази година ...


Фа калдо! Фа фредо!
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.