АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Книги

Нова латиноамериканска проза
Георги Неделчев



“Старецът, който четеше любовни романи“ на чилийския писател Луис Сепулведа е най-хитовото заглавие на ИК “Хермес“ за последния месец. Небивалият читателски интерес се дължи основно на факта, че българинът от няколко години насам е принуден да общува предимно с по-долнопробни варианти на латиноамериканската проза в лицето на разните там Паулу-Коелювци и други подобни търсачи на абсолюта. И ето - изведнъж на пазара се пръква автор, който е с няколко нива над Коелю. Заслепени от това откритие, много хора навярно няма да отчетат друг един факт - че Сепулведа пък е с няколко нива под Маркес, Астуриас или Варгас Льоса. Последната констатация няма за цел да омаловажи по някакъв начин заслугите на Луис Сепулведа към световната литература - романът му сам по себе си не е лош: просто когато се говори за латиноамериканска литература от ново и най-ново време, трябва да се има предвид и сложната ситуация, в която се намират днес много от по-младите латиноамерикански творци - летвата е поставена наистина твърде високо.
Иначе “Старецът, който четеше любовни романи“ никак не прилича на онази чилийска литература, която познаваме в лицето на Пабло Неруда, Исабел Алиенде и Антонио Скармета. Дори действието на романа не се развива в Чили, а в една спорна гранична зона, която Сепулведа (с известно пренебрежение към перуанците) нарича “еквадорска“, изпадайки по този начин в политически пристрастия към по-непочтения от двамата противници. Всяко зло за добро обаче - като пренася действието на еквадорска територия, Сепулведа (подобно на Вонегът в “Галапагос“) открива за широката читателска аудитория тази малка, приклещена между Перу и Колумбия, страна, която се явява и единствената в цяла Латинска Америка без значителен принос към художествената литература.
Нека все пак изброим и неоспоримите достойнства на романа на Сепулведа - образът на доктор Рубикундо Лоачамин, зъболекар, недолюбващ нито едно правителство (образ, който се родее с някои от най-запомнящите се епизодични герои на Жоржи Амаду); самата тема за любовния роман като културно явление и бягство от действителността; светлината - това е един от малкото романи за селвата, който не е така типично и влудяващо мрачен въпреки дъжда, смъртта и “хорската дивотия“. И, естествено, екологичната тематика, пробиваща си все по-уверено и по-уверено път в новата латиноамериканска литература. Неслучайно уводната бележка на автора е посветена на смъртта на Чико Мендес (“пестелив на думи и щедър на дела“), един от най-видните защитници на амазонската земя, непрежалим член на Световното екологично движение. В тези уводни думи на Сепулведа се говори за позорни убийства, за престъпници “с елегантни костюми и добре поддържани нокти“, които са готови да премахнат всичко живо от пътя си, убедени, че го правят само и единствено в името на “прогреса“. “Прогрес“, както всички знаят, открай време е ключово понятие в латиноамериканската литература - многоизмеримо и нееднозначно. Сепулведа ни предлага един малък отрязък, една реалност отпреди прогреса - тя в никакъв случай не може да се нарече идеална или дори приемлива, но затова пък не е и смъртоносна в глобален план... В близките месеци на българския читател му предстои да се запознае и с други произведения на Луис Сепулведа.

 

“4 секунди лилаво”: мистификация и поезия

 

 

 

 

Никак не е лесно да се пише за книга като “4 секунди лилаво“ на Сив Анов, след като дори истинското име на автора се пази в дълбока тайна. Засега ще издадем само, че той е безсрамно млад (роден е някъде към средата на 80-те) и изненадващо талантлив. Обича филмите на Дейвид Линч, Вим Вендерс и Жан-Пиер Жьоне (което се отразява в известна степен на поезията му). Текстописец е на авангардните музиканти Тhe Bell Jar (името е взето от Силвия Плат), известни още като Grey Moment. Издателите му (“Литавра“) имат в актива си сериозни автори от класата на Георги Марков, Димитър Воев, Самюъл Бекет и Таникава Шунтаро. За повече информация можем да предоставим на читателите следните сайтове www.siv.hit.bg и www.existmusic.hit.bg , - които ще разбулят някои мистерии и ще задълбочат други. Самата книга е сложна за ревюиране, така че - нека първо да зададем някои необходими параметри: “4 секунди лилаво“ напомня по нещо на “скорпиона с лилави игли“ на Д. Воев и по нещо на “лилавите деца с лилави бастуни“ на Г. Дивов, но не копира образи, а създава нови и пълноправни такива. Изключително образна поезия, водеща ни през перфорирани светове, понеделнишки самоубийства, мастилени съсиреци и прашни приказки. Корицата умишлено е пределно семпла (дело е на македонския художник Мариян Дзин), а черното в случая се опитва да олицетвори онова сиво и онова лилаво, които можем да видим само насън.

 

Неразгадаеми кодове от Дан Браун

 

 

 

 

 

След успеха на “Шестото клеймо“ на Дан Браун на български език излиза и по-добрият роман на автора. “Шифърът на Леонардо“ ще се хареса на всички, които обичат да четат от онези, другите трилъри - не самоцелни или  предназначени да убиват времето, а подплатени със солидна доза изтънченост и неповторим авторов стил. След като вече познаваме и “Шестото клеймо“, и “Шифърът“, преспокойно можем да твърдим, че Дан Браун е един от безспорните корифеи на т.нар. “интелигентен трилър“. Към тази категория причисляваме книги, които в никакъв случай не са толкова сложни и многопластови като “Махалото на Фуко“ на Умберто Еко например, но използват подобна обща структура и някои по-майсторски семиотични игри. Романът започва с едно особено убийство на възрастен уредник в Лувъра, което повлича след себе си цяла поредица от загадки и отпраща героите и читателя назад във времето. Разкриват се нови смисли, закодирани в много от произведенията на Леонардо да Винчи - умело и умишлено замаскирани от големия ренесансов творец послания, за които е настанало време да бъдат разгадани. Лабиринтът сякаш сам изгражда себе си в хода на събитията. Развръзката е поразяваща, но човек трябва сам да стигне до нея.  

 



назад съдържание напред





съдържание


Валутни трепети
Бунтът на “скачените съдове“ долар-евро продължава. Докато световните анализатори правят хазартни ...


Как зашеметихме европейските партии
Калните номера, които СДС извъртя на Сакскобургготски пред християндемократите, го принудиха отскоро да претендира, ...


В сезона на софийските морета
В битката за клиента столичните плувни комплекси залагат на нещо доскоро непривично - чистотата. Докато чакат ...


Димитър Ламбовски: НДСВ води гаражна политика
Единствената оздравителна формула за управлението ни е генерален ремонт на кабинета и в ръководството на ...



...


Един търсен скандал
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.