АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





България

Маргините, мургините и други невинни
Веселина Седларска

Ако Майка Тереза и Мария Мургина се съревновават за единственото вакантно място в рая, познайте коя ще се класира

 

Много лесен въпрос - на пръв поглед: "Според вас душата на Майка Тереза в рая или в ада е била разпределена?" Но само на пръв поглед.
Преди няколко години списание "US News and World Report" публикува проучване, в което 1000 участници са попитани коя от пет известни личности има най-голям шанс да попадне в рая. Кандидатите за по-доброто място след земния живот са Опра Уинфри, Денис Родман, Майка Тереза, Майкъл Джордан и принцеса Даяна. Със 79 процента победител в класацията е Майка Тереза. Очаквано. Вторият въпрос в проучването питал участниците дали според тях те самите ще отидат в рая след края на земния си път. 87 процента отговорили с "Да". Неочаквано. От което следва, че ако в рая има само едно вакантно място и свети Петър трябва да избира между Майка Тереза и когото и да е от тези 890 души, шансовете на светицата и на редовия гражданин да се уредят с райско жителство са абсолютно равни. Изводът от това проучване отговаря на въпроса на моята съседка: "Ама какви са тия хора, дето се явяват на кастингите на "Мюзик айдъл", те нямат ли преценка за себе си?"
Имат, разбира се, всички хора имат самооценка, независимо дали въобще са се замисляли за това. Проблемът със самооценката не е дали липсва или е в наличност, а дали е в мащаб 1:1. Марк Твен би го казал така: проблемът е дали паралелите знаят, че са паралели, или се мислят за екватори. У нас климатът е благоприятен за виреенето на екватори. Едни екватори се явяват на кастинг за "Мюзик айдъл", други са се вредили в журито, трети в парламента и в новинарските репортажи, четвърти..., пети..., шести...


Самооценката, оказва се, не зависи само от това какво ти самият мислиш за себе си, а и каква е средата наоколо. Експериментално е проверено и доказано. Учените твърдят, че стремежът за повишаване на самооценката кара хората в различните държави да се променят различно. Австралийците например ставали по-големи индивидуалисти, а японците се настройвали по-колективистично. В либералните общества хората ставали още по-толерантни, в консервативните - обратно. Личните усилия явно се устремяват в посока на обществената ценност. В такъв случай как можем да очакваме някой да се изчерви от срам в общество от далтонисти каквото е нашето?
Този проблем е доста по-голям от някакво си телевизионно предаване. Разпознаваме го или не, той си е част от всичко. Част от дебатите по предложения проектозакон за образованието например. Една от новите формулировки, записани в него, гласи, че ученикът е длъжен да се явява на училище в облекло и вид, съответстващи на положението му на ученик и на добрите нрави. Което накара мнозина участници в медийните говорилни да питат - къде иронично, къде загрижено - защо законът не конкретизира какво точно да бъде облеклото и какво всъщност означава неизясненото указание "да отговаря на добрите нрави".
Щом сме стигнали дотам да се затрудняваме при преценката си дали едно облекло е в съответствие с добрите нрави, значи имаме сериозен проблем с разпознаването и практикуването на добрите нрави. За удобство да се върнем към "Мюзик айдъл". Излиза, че живеем на място, на което обемистият Фънки се гаври с подрастващи, че не са стройни, а колежката му, по-известна като Мара Отварачката, ги поучава как да се гиздят - и това не е скандално, но ако учителите и родителите трябва да преценяват дали облеклото на децата съответства на добрите нрави - това е скандално. За каква точност на самооценката въобще може да става дума, ако добрите нрави не са общоизвестното и неоспоримото мерило? Самооценката ни затова е сбъркана, защото няма по какво да се равнява. Ние ей така си зидаме сградата, без нивелир. Твърдим, че си знаем цената, но тя не е в никакво съотношение със себестойността. За себестойността ние рядко се сещаме, но цената си винаги я знаем - и тя винаги е по-висока от заплатата ни.


Щеше да е много странно, ако в общество като нашето - съставено предимно от хора с  хронично възпалени самооценки - всичко беше наред поне с оценката. Колкото липсва реалистичната самооценка, толкова е дефицитна и обективната оценка. То няма и как да е иначе. Разумната, обикновената, нужната думичка "оценка" на българина му звучи застрашително. Българите не обичаме да бъдем оценявани, може би защото си знаем, че с този така престижен западняшки термин тук обикновено се маскират едни така познати нашенски саморазправи.
В интерес на истината има един българин, който настоява да получи оценка - Георги Кадиев. Бившият заместник-министър на финансите настояваше пред де що види камера и микрофон работата му да бъде оценена от министър-председателя Сергей Станишев. Само така можел да разбере Георги Кадиев кой е крив и кой е прав в мистериите на българския фиск, тоест в разногласията му с министър Пламен Орешарски. Георги Кадиев така и не получи оценка от премиера. Вместо това получи поста на председател на Съвета на директорите на "Топлофикация - София" - у нас това е логично. В нормална държава логиката е различна: ако Георги Кадиев не е добрият в спора с финансовия министър Орешарски, то значи е лошият - лъже, некомпетентен е и не заслужава да ръководи топлофикацията. Ако пък той е правият, то значи Орешарски лъже, некомпетентен или корумпиран е и съответно не може повече да бъде финансов министър. Такава е логиката в общества, в които се дават оценки. Няма такава логика в общества, в които се налага и агнето да е цяло, и вълкът сит.

Останалите герои в подобни сюжети далеч не са така симпатични като Кадиев - не обвиняват поименно, не тропат с крак да получат обективна оценка за работата си, кротко чакат да бъдат пренасочени към нов пост. Преди това са получили съответния прякор или съответния виц: каква е разликата между Маргините и мургините?


Появяването на всеки от тях за обширни интервюта в най-гледаните телевизионни предавания може да послужи като илюстративен материал в учебниците по психология. Където пише: при липса на оценка се появява себеугодно атрибутиране - обясняване на неуспеха с външни, независещи фактори. Себеугодното атрибутиране се засилва при наличието на публика, пише още там. И най-вече пише, че такива хора в такива ситуации имат избирателно припомняне - позовават се само на онези части от миналото, които ги оневиняват. Ето това избирателно припомняне и себеугодно атрибутиране гледаме напоследък по телевизиите в няка-
къв съмнителен жанр, наричан за приличие интервю.
В България да си герой в неясен провал (провалите у нас винаги са неясни) ти гарантира, че скоро ще станеш герой в демонстративен успех (успехите у нас винаги са демонстративни). Това е диагноза, която може да се формулира като  Синдрома "Корнелия Нинова" - от уважение към дамата, иначе има доста подходящи мъжки имена. През пролетта на 2007 г. Корнелия Нинова беше освободена от поста заместник-министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев - защо? През зимата на 2008 г. Корнелия Нинова бе посочена като новия говорител на БСП от лидера на партията Сергей Станишев - защо? Това са само два от онези български въпроси, на които никой не дава отговори, но пък всички ги знаят.

Първенството в мутирането на административни щамове (щатове) засега се държи от злополучния пътен фонд, благодарение на който дупките по българските пътища са толкова големи, че в тях катастрофираха и възможностите за европейско финансиране. Бившият зам.-директор на Национална агенция "Пътна инфраструктура" Живко Недев, чието име се четеше черно на бяло в доклад на KPMG за конфликт на интереси в пътното ведомство, бе върнат на работа като шеф на софийското Областно пътно управление. В промеждутъка между уволнението и назначението обществото беше подробно запознато с родовите дървета на бившия пътен шеф Веселин Георгиев и на неговия заместник Недев. Те се оказаха с толкова преплетени клони, че бяха плътно затулили иначе очевидни неща като конфликта на интереси. Съпругата на Недев работела за една фирма, която била дъщерна на друга, която пък надзиравала работата на фирма, ръководена от брата на шефа на Недев Веселин Георгиев и също така финансирана от него. Ако си мислите, че няма кум в цялата тази корупционна брачна връзка, има го. Появи се, когато Живко Недев беше назначен на ново поприще в пътната сфера, за да ни докаже, че: освен че липсват оценките при отстраняването от работа, дефицитна е и кумовата срама при назначаването на работа.


Защо си отиде Румен Овчаров от правителството и защо дойде на шефско място в парламента? Нещото, заради което Румен Овчаров не заслужаваше да бъде повече министър, същото ли е, заради което заслужава сега да бъде шеф на бюджетната комисия в парламента? Или просто след като Петър Димитров напусна парламентарната комисия заради министерския  пост, Овчаров беше назначен на принцип "има един човек без работа и има една работа без човек"? Ти си хлябът, аз съм маслото, хайде да направим сандвич

Къде се намират сега тези и други подобни сюжети с наказателно-процесуален чар? В прокуратурата? В партийно-коалиционните дебати? Не. Намират се в малкото джобче на елегантното сако на г-жа Мургина. Тя ги сложи там, като постигна нови висоти в традицията за изнизване от висока държавна служба по най-неясния и най-безшумния начин. При това не може дори да се каже, че не получи оценка. Получи жената, даже две. Една от министър Орешарски и друга от Георги Кадиев - сега имате избор, както гласи една популярна реклама.
Каква е надеждата българските граждани да поискат (и то така да я поискат, че да няма начин да им бъде отказана) оценка за работата на хора, на които на практика чрез плащането на данъците са работодатели? Никаква, ако се съди по настръхването срещу термина "оценка за поведение" в проектозакона за образованието. Петте степени на оценка за поведението на ученика бяха заклеймени като застрашителни за психичното здраве на децата, стопиращи развитието им и опасни за самочувствието. В общество, в което оценката е опасност, самооценката също се превръща в опасност - тези две неща са скачени. Което ми припомня за още две скачени неща горе в един въпрос, който остана без отговор: каква е разликата между Маргините и мургините. Никаква не била, разправя вицът.



назад съдържание напред





съдържание


Девалвация на радостите и ценностите
Не само хладилникът "Мраз" и телевизорът "Опера" излязоха от употреба с идването на демокрацията ...


Столица в чувал
В общината са категорични, че този път ще се стигне до край в развалянето на концесията за боклука. В очакване на ...


По ръба на фалита
Кредити смазват агропроизводителите, ще оцелеят само ферми, които са под покровителството на властимащите, уверяват ...


Жозеф Дол: В ЕНП съединението прави силата
Интервю на Ясен Люцканов с председателя на групата на ЕНП-ЕД в Европейския парламент за потенциала на българските им ...



...


Анимация
...

РЕКЛАМИТЕ В БРОЯ
М-ТЕЛ 
ГЛОБУЛ 
VOLKSWAGEN 
NISSAN 
ДСК 
ОБЩИНСКА БАНКА 
ТЕМА СПОРТ 
ТАЛОН АБОНАМЕНТ 
STAR FM РАДИО 
НОВИНИТЕ 
РАДИО БРАВО 
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.