АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Тема на броя

Инфлационни войни
Владимир Митев

 



Храните, нефтът и другите суровини поскъпват, вкарват ни в нов кръг на световната криза и отново съживяват въпроса накъде върви човечеството

Световната икономическа криза не си отива, а мутира. Тази трансформация  е свързана с поскъпването на цените на храните и на нефта. В края на февруари на световните борси суровият петрол достигна стойности от 120 долара за барел. От лятото на 2010-а до края на януари 2011 г. цените на житото са се повишили с над 100%, подобно покачване има и при захарта. Значителен ръст се наблюдава при цените и на други хранителни продукти.

 


Оскъпяването на т.нар. суровини (commodities) може временно да се отрази благоприятно на икономиките, които ги произвеждат и изнасят, но вече влияе негативно на онези, които ги потребяват. От всички анализи по темата изплува една магическа дума, която е все по-вероятно да доминира идните месеци – инфлация. Светът се сблъсква с втора хранителна криза и с втори шок на цените на петрола за последните три години. Макар и ценовите показатели да не са достигнали върховите си стойности от лятото на 2008 г., притесненията на редица анализатори са налице.

Страховете


„Повечето цени на селскостопанските продукти са силно подценени в дългосрочен план. През последните няколко години захарта е поскъпнала с 600%, но все още е с 50% под историческия си рекорд. Мнозинството от храните са нереално евтини в дългосрочна перспектива“, заключава пред телевизия CNBC световноизвестният спекулант Джим Роджърс, популярен с общата си работа заедно с Джордж Сорос във фонда Quantum. Роджърс смята, че цената на петрола също ще върви нагоре, тъй като през последните 40 години не е открито достатъчно голямо и значимо ново находище. Очакванията на инвеститора са за “нови сътресения на валутните пазари, повече социално недоволство и още свалени правителства”, а цената на черното злато може да достигне и 200 долара за барел.


В хора на мрачните очаквания пригласят и мнозина други знайни и незнайни експерти. Според информация на Световната банка (СБ), цитирана от BBC, цените на храните са достигнали “опасни нива” и са вкарали нови 44 милиона души в категорията на бедните от юни 2010 г. насам. Директорът на СБ Робърт Зелик предвещава дори още по-тежко положение от аналогичната криза през 2008 г., когато гладни бунтове разтресоха държави от различни континенти. “Земеделските производители по света ще стават все по-малко и за някои храни ще са необходими години за възстановяване на запасите”, смята от своя страна Джим Роджърс.
Прогнозите на Зелик и на други публични фигури вече се сбъдват. Бунтовете в арабския свят започнаха като демонстрации срещу растящите цени на храните. Едва на по-късен етап сред исканията на масите се появи реторика за демократизация на обществата. Съответно и много арабски правителства се опитаха да тушират социалното недоволство с обещания за облекчения в цените на най-насъщните хранителни продукти и дори с преки парични подаръци за населението.


На свой ред бунтовете в Египет, чийто Суецки канал е ключов за глобалната търговия с нефт, и в петролна Либия предизвикаха несигурност на световните борси и повдигнаха цената на черното злато до върхови стойности за изминалите три години. А нефтът служи не само за транспортирането на агропродукти. Той се използва и от земеделските машини в самия процес на производството. 30% от себестойността на производството на пшеница например се пада на горивата, използвани за събиране и обработка на реколтата.
Високите цени на петрола провокират и повече земеделски производители да отглеждат култури, които се използват не за изхранване, а за производство на т.нар. биоетанол и биодизел – горива, заместители на петролните бензин и дизел. По този начин ръстът в цените на едни стоки поражда ръст и на други, а възникналите социални недоволства може само да подхранят нова инфлация в световен план.

Опит за успокоение


Не всички прогнози обаче са в толкова мрачни окраски. Според икономиста Джеймс Хамилтън, преподавател в Университета на Калифорния в Сан Диего, производството на нефт в Либия е само 2% от световното. Дори то да спре напълно, това ще е само малка част от предишните нефтени шокове, които са разтърсвали глобалната икономика. Такива са например Суецката криза през 1956 г., която сваля с 10% износа на нефт за световните пазари; нефтената криза от 1973 г., когато ОПЕК вдига цените, за да накаже Запада за подкрепата му за Израел в Близкия изток и това намалява производството със 7.5%; първата война в Залива през 1991 г., която свива предлагането на черно злато с 9%. Във всички тези случаи други производители са увеличавали добива и така са компенсирали липсите.


Хамилтън заключава, че ако смущенията в доставките на петрол засегнат само Либия, това “може би ще намали ръста на световното стопанство едва с 0.5%”. Но все пак икономистът не изключва възможността след Либия да бъде разтресен от протести и друг арабски производител на нефт. Събитията от последните дни говорят за ескалация в Йемен, в Оман, а и в други страни от региона, където също тлее социално недоволство.


Винаги, когато се появят смущения в доставките на петрол, Саудитска Арабия е ключовата страна, която започва да помпа допълнителни количества от суровината и така отговаря на световното търсене. Рияд вече даде индикации, че ще изпълни ролята си на балансьор в доставките. Въпреки това има различия между вида нефт, добиван в Либия и в Саудитска Арабия.


Либийският петрол е наричан “сладък”, защото съдържа много малки количества сяра. Подобен вид нефт може да се използва за направата на високочаствен дизел, газолин и керосин. Той е предпочитан в европейските рафинерии, които не могат да го заменят с т.нар. суров нефт с високо съдържание на сяра от Саудитска Арабия. Истинският заместител на либийския петрол се добива в Алжир или Нигерия, но не и в Саудитска Арабия и в този смисъл Рияд не може напълно да удовлетвори липсите на пазара.

Границите на растежа


Поскъпването на цените на храните, нефта и другите суровини обаче навярно е свързано не само с моментни шокове, но и с трайни тенденции. Що се отнася до нефта, от години учени и медии дискутират теорията за т.нар. Peak Oil (нефтен пик). Според нея при липсата на открити нови находища и при закономерния постоянен спад в добивите от старите рано или късно предлагането на нефт ще достигне своят връх, след което суровината ще почне да става все по-дефицитна. Същевременно търсенето на нефт ще расте поради икономическото пробуждане на развиващите се пазари – в страни като Китай, Индия, Бразилия, Мексико, Турция, Индонезия, Малайзия и други. По тази причина в дългосрочен план цената на петрола може само да нараства.


Подобен проблем се вижда и в търсенето и предлагането на храни. От една страна, населението на света не спира да нараства. В момента то е около седем милиарда души, а към 2035 г. се очаква да достигне девет милиарда.


Бумът в потреблението на храни отново идва главно от развиващите се страни. В тях наред с традиционната култура на ядене на ориз например вече е утвърдена и практиката да се яде повече месо. Само в Китай от 1980 г. насам потреблението на месо се е увеличило четири пъти.
Експерти предупреждават, че за да се поддържа сегашното нарастване на човешкото население, през следващите 50 години ще трябва да се произведе повече храна, отколко е била създадена общо през последните 10 000 години. Дори и подобно сравнение да е по-скоро с емоционален оттенък, отколкото реално, то показва мащабността на един проблем, за който учени алармират от години – липсата на устойчиво развитие.


Ерата на евтината храна вече приключи, пише сп. The Economist. Като причини списанието посочва комбинация от фактори: нарастващото търсене на храни в Китай и Индия, прехода на световното меню от зърнени култури към месо и зеленчуци, увеличената употреба на царевицата като материал за гориво, както и събития извън земеделието като падането на курса на долара.

Печатането на пари от Федералния резерв


Обезценяването на американската валута, изглежда, е пряко свързано с политиката на Федералния резерв (или Фед – централната банка на САЩ) да увеличава паричното предлагане – с други думи, да печата нови долари. През ноември 2010 г. шефът на Фед Бен Бернанке обяви, че институцията ще изкупи държавни облигации за 600 млрд. долара и съответно ще увеличи парите в обращение с тази стойност. Ходът бе разкритикуван от редица анализатори, които видяха опасност от инфлация.


Директорът на Китайската централна банка Жао Сиучан заяви, че решението „едва ли” ще помогне на глобалната икономика. Бразилският му колега Енрике Мейрелес бе по-краен – политиката на Фед ще създаде изкривявания на световния пазар и ще попречи на плановете на Бразилия да ограничи оскъпяването на бразилския реал. „Т.нар. количествено улеснение (печатането на пари) създава прекомерна парична маса, която изтича към страни като Бразилия”, поясни Мейрелес, като очевидно има предвид, че парите търсят висока доходност, каквато в момента предлагат валути и икономики от развиващия се свят благодарение на високи лихвени проценти.


Решението на Бернанке от ноември бе напълно издържано в контекста на т.нар. междувалутни войни, при които икономическите блокове се опитват да обезценят своите парични единици и така да увеличат износа си и да намалят вноса. Официално Фед печата пари, за да стимулира кредитирането вътре в САЩ и да се бори с опасността от дефлация. Тъй като Америка има голям дълг, спадането на цените и заплатите в страната крие опасност от увеличаване на неговото бреме за икономиката. Това, което се случва в момента, е, че в резултат на количественото улеснение нараства паричната маса в банките и фондовете, които пренасочват новите пари към световните борси на суровини, акции или валути. Затова и по-смели наблюдатели директно свързват гладните бунтове в Близкия изток с политиката на печатане на пари отвъд Океана.
Дебатите около действията на Федералния резерв вече провокираха поне един коментатор да заяви, че ръцете на Бен Бернанке „са изцапани с кръв”. Разбира се, не всички са на това мнение. В колонката си във в. „Ню Йорк таймс” икономистът Пол Кругман припомня, че обичайните заподозрени за ценовите скокове са Фед и спекулантите. Но той търси истинската причина другаде – в по-лошата реколта през 2010 г. Добивите са спаднали от 678 милиона тона за 2009 г. на 647 милиона тона през м.г.
Как така намаление от 5% в реколтата води до двукратно повишаване на цената, пита Кругман. Главната причина според него е, че търсенето на храната не е силно зависимо от нейната цена, така че поскъпването й не кара хората да спрат да я консумират. Дори напротив – нуждите от нея постоянно нарастват.
Проблемът с изхранването трябва да бъде поставен и в още един контекст – този на битката за бъдещето на световното земеделие. Кризи с храната не възникват за първи път. Прилаганите досега решения са важен източник на опит.

Зелени революции


Между 40-те и 70-те години на ХХ век именно продоволственият проблем провокира САЩ да извършат т.нар. зелена революция. Най-вече през 60-те години Агенцията за международно развитие на Съединените щати инициира разпространяването в различни части на света (най-вече Азия) на семена на зърнени култури с висок добив, а освен това лансира развитие на напоителни системи, модернизация на управленските техники, употреба на синтетични торове и пестициди. В резултат добивите се повишават значително. В Индия например те се удвояват между 60-те и средата на 80-те години. В резултат през 90-те години на ХХ век продоволственият проблем е считан за решен в световен мащаб.


Кризата с храните от 2008 г. провокира дебати около „нова зелена революция”. И ако преди 50 години американската филантропия спонсорира първата зелена революция, то сега виден застъпник за новата вълна в земеделието отново е състоятелен американец – Бил Гейтс, пише в. „Сиатъл таймс” през октомври 2009 г. До тази дата собственикът на „Майкрософт” е заделил 1.4 млрд. долара за проекти за агроразвитие в Африка и Южна Азия.  


През 2006 г. фондацията на Бил и Мелиса Гейтс заедно с фондация „Рокфелер” основават „Съюз за зелена революция в Африка” (AGRA). Целта на неправителствената организация е да „развие практически решения, които да повишат значително производителността на ферми и доходите за бедните, като в същото време се пази околната среда”, пише на сайта на AGRA. Председател на организацията е бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан.


„Новата зелена революция не изисква толкова капитали, колкото научен напредък. Постиженията на биотехнологиите и генното инженерство се инвестират в семената за посев, а печалбите се прибират от фермерите. Monsanto, Pioneer, Astra-Zeneca и Unilever са ярки примери за компании, които са пренесли технологии, за да помогнат на бедните народи да отглеждат повече и по-добри земеделски продукти”, пише Том Стил, президент на технологичния съвет в Уисконсин.


Списание „Тайм” цитира президента на Световната банка Робърт Зелик да призовава за „зелена революция”, която да „увеличи производителността на фермите и да повиши добивите в Африка”.
Идеята обаче среща и своите значими опоненти. На сайта на Института за политика по храната и развитието авторите Радж Пател и Ерик Холт-Гименес припомнят, че именно Световната банка заедно с Международния валутен фонд са прилагали в продължение на 25 години т.нар. програми за структурно приспособяване в развиващия се свят, които „са отговорни за унищожаването на капацитета на африканските народи да развиват или да защитават своите земеделски системи от субсидираното зърно на САЩ и Европа”. Експертите не са съгласни, че Африка е била пропусната по време на първата зелена революция, и припомнят, че Консултативната група за международно земеделско изследване (международно обединение на агрономи, спонсорирано от фондация “Рокфелер”) е инвестирала над 40% от своя ежегоден бюджет от 350 млн. долара именно по програми на зелената революция в Африка. Но резултатът е бил появата на хранителни системи, които са твърде чувствителни към икономически или екологични шокове. Според Пател и Холт-Гименес „зелената революция е политическа стратегия, създадена, за да овладее и да държи под контрол хранителните системи на глобалния юг, като ги повери в ръцете на северните корпорации и институции”.


Самият Бил Гейтс признава, че търсенето на нова световна политика по земеделието поражда конфликти. “Това глобално начинание да помогнем на дребните фермери е застрашено от идеологически клин, който заплашва да раздели движението на две”, заяви той през октомври 2009 г. по време на ежегоден глобален форум, цитиран от сайта Euractiv.com. (Двете групи са описани от Гейтс като такива, които неглижират проблемите с околната среда, и други, които пренебрегват значението на ръста в производителността.)
“Някои хора настояват на своята идеализирана представа за околната среда. Те се опитват да ограничат разпространяването на биотехнологията в субсахарска Африка, без да обръщат внимание как тя може да намали глада и бедността”, пояснява Гейтс. Критиците на действията на милиардера посочват, че ключови фигури в управлението на AGRA са бивши мениджъри на концерна “Монсанто”. Компанията е недолюбвана от много представители на неправителствени организации, борещи се с разпространението на генномодифицирани организми по света.


След всички изброени причини и последствия от поскъпването на храните, суровините и петрола логично изниква въпросът дали кризата с тях е съзнателно търсена, или по-скоро е следствие от действия, които са целели съвсем други ефекти.


Кой печели


Според българския икономист и автор на блога krizata.blog.bg Митко Хитов няма заговор за ръста на цените. Печатането на пари от страна на Фед например е само опит да се решат вътрешните проблеми на американската икономика, а следствието е, че проблемите се изнасят навън – в световното стопанство. Никой не е щастлив от ръста в цените, тъй като, от една страна, има падащо търсене в световен план, а, от друга страна, суровините поскъпват. “Единствените, които печелят от ситуацията, са борсовите спекуланти, но пък, от друга страна, това е работата им и след като имат възможност, те се стремят да реализират печалби”, пояснява Хитов.
Според икономиста дори държавите, производители на суровините, не се облагодетелстват, тъй като нарастващите цени не подобряват съществено стандарта на населението в тези страни. “Всички допълнително


реализирани приходи се връщат обратно в развитите страни и почти нищо


не остава на местна почва. От друга страна, прекомерното нарастване на цените ще доведе до все по-яростно търсене на алтернативи на скъпите стоки, до общо недоверие, пренасящо се върху политиката”, обяснява анализаторът, който преподава във Висшето училище по застраховане и финанси. Така че бурната инфлация на суровините е “категорично отрицателен процес”, обобщава Хитов. И припомня, че в развиващите се икономики суровините са голяма част от потреблението, докато при развитите страни делът им е по-малък.
Растящите цени на храните провокират още една алюзия – с прословутия „край на света” в края на 2012-а, за който се твърди, че бил предречен от маите. Древният мит за сътворението на този индиански народ гласи, че хората били направени от царевицата. Дали няма да станем свидетели как именно проблемите с царевицата и храната в по-широк смисъл няма да сложат край и на човешката раса? И ако някога капитализмът се е зародил, понеже “овцете са изяли хората”, може би предсказанието на маите за ново начало ще се сбъдне под формата “царевицата изяде човека”?



назад съдържание напред





съдържание


Инфлационни войни
Храните, нефтът и другите суровини поскъпват, вкарват ни в нов кръг на световната криза и отново ...


БОРКОР или поредната синекура?
Борбата с корупцията ще продължава да се движи на празни обороти, докато се създават органи с неясни функции и по ...


Имоти на прицел
Чрез фалшификации се сменя управлението на фирми, после се трупат дългове или се източват активи Въпросът дали ...


Потреблението е на ръчна спирачка
...



...


Пет мига от живота на: Михаил Вешим, писател
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.