АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Modus Vivendi

Ловци на сива вода
Искра Ценкова



Пермашип, или как с минимални усилия и ресурси да извлечем най-много ползи, следвайки природните закони

Кънтри музика – ситно накъсана, на места протяжна, напомняща кудкудякане. Мишо току-що е извадил екзотична миникитара от чантата си. “Укулеле, традиционен хавайски инструмент”- подхвърля през рамо с американски акцент. Пътуваме заедно към Пермашип. Музикалното парче, което дрънка на укулелето си, е струнен разказ за презокеанската му ферма “Събрано семе” и за кокошките, които щъкат на воля в нея.
А Пермашип е особено място. Не е град, не е и село. Би могло да се нарече символично пространство с реални измерения от два декара върху южните старопланински склонове. Пермашип всъщност е измислица на Таня - софиянка, зарязала престижната си работа в голяма американска компания,

за да заживее в бабината си къща

в подбалканския град Шипка. Аскетично, далеч от столицата. Таня първа пренесла в Шипка “бацила” на пермакултурата, след това заразила с него Пол и Софи. После се появил и Ник. И създали заедно Пермашип – алтернативна територия за живот, подчинен на екологичните и биологичните принципи.
На пръв поглед това е мързеливо занимание. Основната цел на пермакултурата е да извлече максимум ползи с колкото се може по-малко труд и ресурси. Икономичното продуктивно земеделие се крепи на природните шаблони и на закона за кръговрата в природата. Всеки елемент от системата е храна за другите. Според последователите на философията един от основните й принципи е да поемем в свои ръце отговорността за съществуването си. Тя е разработена през 70-те години от австралиеца Бил Молисън и сътрудниците му, оттогава непрекъснато печели нови почитатели в цял свят.  Практиката припокрива до голяма степен екологичния начин на живот, но се подчинява и на допълнителни правила за архитектура на земеделието. А първата съставка на думата “пермакултура” идва от перманентна, обяснява Михаил Косев, трупал познания при основоположника Молисън.
Мишо говори леко развален български, гарниран обилно с английски фрази и думи. От пет месеца е в България. Израснал е зад океана. Напуска страната заедно с родителите си едва петгодишен. Майка му и баща му са лекари. Избират емигрантския начин на живот с надеждата да подсигурят по-добро бъдеще на него и неродената му тогава сестра. Семейството е в постоянно движение. Седем години се задържа в Канада, след това прескача от град на град в Щатите. Мишо

завършва кинорежисура в Ню Йорк


вдъхновен от телевизионни предавания за природата - иска да прави учебни филми по екология за деца. Последните пет години живее в Голямата ябълка, но всяко лято прелита до България, до селото на баба си в Пловдивско. За разлика от американските си връстници той все още помни вкуса на плодовете и зеленчуците, расли без изкуствени торове.
Още по време на следването си Мишо участва в популярно зад океана детско телевизионно шоу. Като студент участва и в снимането на много научнопопулярни филми. Той е и продуцент, и помощник-оператор, а след дипломирането си  става учител по природни науки в Бруклин. Междувременно изучава пермакултурата при Молисън. За да е по-близо до земята и да приложи на практика новата философия, създава ферма в северната част на мегаполиса. В нея отглежда биологично чисти плодове и зеленчуци. Тъй като засява площите и разпределя продукцията си по абонамент, нищо от производството му не се губи - основополагащ принцип в пермакултурата. По това време се изхранва и с продажбата на семена след безплатните лекции, които изнася в църкви, училища, биомагазини.
Преди пет месеца тръгва за България с двупосочен билет. Но билетът му за обратно изгорял преди два дни. Канадската му виза  пък изтича след две седмици. “Оставам в България. Тук ми е мястото”, казва сияещ, опънал усмивка до уши. Откакто е у дома, преподава уроци по английски и изнася лекции по пермакултура. Колко му трябва на човек - шепа храна и добри приятели.
Семейството на Пол и Софи е сред най-близките му в България. Открил ги в уеба случайно. Страшно се изненадал, че и тук има поклонници на пермакултурата.
Пол и Софи са англичани. Преди пет години Пол озеленявал Лондон, а Софи работела в хоспис. Стъпили за пръв път в България, гостувайки в Казанлък на Румяна, състудентка на Софи от университета в Англия. И се влюбили от пръв поглед в магическото градче под Балкана. Напуснали Лондон и купили къща с двор в Шипка, за да отглеждат природосъобразно малчуганите си Дилън и Арчи. Когато пристигнали, местните питали: Вие англичани ли сте? Не, не сме от Чайна, дърпали се Софи и Пол. Един ден в отсрещната къща се появила Таня. Дошла да ремонтира бабината си къща, за да заживее в нея. Новите съседи намерили бързо общ език –английският. Таня го говори свободно. Сближило ги и разбирането им за аскетичен живот и етично отношение към природата. Малко по-късно се появил и Ник, треньор по сила и издръжливост. Англичанинът също научил от мрежата за Пермашип и изпратил мейл до България: “Омръзна ми да живея като

вълк единак на Острова


Чувствам, че съм един от вас.” Пристигнал в Шипка уж за малко - като участник в семинар, но сред лекторите била и Таня. Щом я видял, си казал: Това е моята жена! И станал част от миниобществото на Пермашип. То обаче набъбва многократно по време на уъркшоповете. Калина Недялкова, приятелка на Таня, първа организирала курс по пермакултура в Шипка. Участниците в сесиите се учат как да моделират устойчиви пространства, да проектират затворени системи, в които всеки отпадък влиза в повторна употреба по-обогатен, отколкото е влязъл в нея първоначално. Схемата е пестелива, без  излишъци. Дори когато става въпрос за тоалетната - в случая обикновена метална кофа. Вместо с вода съдържанието й се покрива с дървени стърготини, които превръщат човешките отпадъци в компост чрез анаеробно гниене. Така се заместват изкуствените подобрители на почвата с естествени, при това без да се харчат пари.
 “Съдържанието на кофата се изсипва в двора, купчината престоява покрита със слама две-три години. След това компостът подобрява структурата на почвата край дърветата. Човекът е брънка от природната верига, колкото и възвишени да са мислите му”, смее се Мишо, докато наблюдава  как плахо пристъпваме към кофата. Въздухът в помещението не мирише на нищо, убеждаваме се със собствен нос малко след като Пол и Софи са ни отворили вратата на своя дом. Софи ни посреща по английски –
с кана горещ чай, буркан с мед
и тича да прибере децата. Петгодишният Арчи ходи на детска градина. Дилън е първокласник. Днес е получил две шестици – по математика и по български. Хлапетата са неразпознаваеми сред връстниците си в Шипка. Българският им е като роден. Отличават се само по сламенорусите си главици и като превключат помежду си на английски. Засега българският речник на Пол е най-оскъден. Софи го води поне с хиляда думи. Нормално. Докато той се труди в градината, тя напредва с частни уроци и шлайфа езика по седенки с шипченските баби, които я учат да плете пуловери и чорапи на две и на четири куки.
Шипка е малко градче, с около 2 хиляди души. Няколко японски семейства от години също живеят в него. Но по време на сесиите на Пермашип тук се стичат хора от цял свят, разпъват палатки, чистят задружно улиците, а вечер дрънкат на различни инструменти. Някои пристигат като доброволци. Като японеца Аки. Зърваме го около кирпичената къщичка в градината с инструменти в ръце. Поправя вратата й, вътре живеят зайците на Пол и Софи. Аки е специалист по компютърна графика. Помага и с правенето на плакати за следващата сесия в Пермашип. Така трупа безплатно познания по практичен пермадизайн.
“Сивата вода е особено ценна за нас. Тази, която остава след къпане под душа или при миене в кухненската мивка,


напоява растенията в градината


Затова използваме само екологични препарати за миене”, разказва Пол, смесвайки двата езика. Дъждовната вода се улавя и събира в огромни казани, нагрява се над камината и топли чрез водна риза къщата, пои и градината. Така всяка капка вода се връща обратно в природата. В ручеите се въдят жаби, мърдат червеи,  всеки жив организъм оставя отпадъци и водата тече все по-богата в градината, стига до улицата, а оттам отново се връща в двора. Пол и Софи не се  мъчат да копаят градинката си. Не я почистват дори от сухите листа наесен. Но не защото ги мързи. Листата държат почвата влажна, микробите в нея се развиват и я обогатяват без допълнително наторяване. Кокошките, които гледат, пък не само снасят яйца, ами са и нещо като трактори. 5-6 са, живеят в подвижен кокошарник без дъно, който стои седмица там, където стопаните смятат да сеят. Пернатите изкълвават буболечките, яйцата им, семената на плевелите. Като флотационна фабрика са, обогатяват естествено почвата. Пръстта е рохка без прекопаване, отбелязва Софи, заровила шепи в пръхкавата земя под краката си. Лятно време градината избуява и растенията в нея надскачат по ръст дори Пол. Семейството се храни с това, което си произвежда. Пол обаче прескача от време на време до Лондон, за да заработи и по някоя пара.
Ник и Таня току-що са се върнали от огрооомния си меден месец в Индия и още кроят планове за новия си живот заедно. Скоро ще пристигне поръчката на Ник от Англия с базови уреди за трениране. Така той ще оборудва своя зала, ще дава и частни уроци по фитнес.  Тренировките за него са медитация, развитие на волята, концентрация на мисълта, а какво по-подходящо място за това от Пермашип. Двамата тепърва ще разработват и градината си. Ще отглеждат продукция с малък излишък, за да хранят с него съмишленици. Ще направят и кафене за здравословна храна, което ще им носи и дребни пари в брой. Голямата им цел е да събират на едно място хора, които мислят в една посока.
“Идеята за непрекъснат икономически растеж е фикция. Искаме да създадем нова система, базирана на сътрудничество и честност. Всяко нещо, което правиш сам, е трудно. Ако сте двама, става два пъти по-бързо. В  обществото, което ще направим, парите ще са излишни”, мечтае на глас Таня, загледана в побелелите склонове на Балкана. Мишо кима с глава и започва да дрънка на укулелето си “Let it Be”. “Вчера сготвих супа боб по български. Сложих й чубрица, джоджен, мащерка, ще я опитате ли”, кани всички в дома си Софи.  
 



назад съдържание напред





съдържание


Инфлационни войни
Храните, нефтът и другите суровини поскъпват, вкарват ни в нов кръг на световната криза и отново ...


БОРКОР или поредната синекура?
Борбата с корупцията ще продължава да се движи на празни обороти, докато се създават органи с неясни функции и по ...


Имоти на прицел
Чрез фалшификации се сменя управлението на фирми, после се трупат дългове или се източват активи Въпросът дали ...


Потреблението е на ръчна спирачка
...



...


Пет мига от живота на: Михаил Вешим, писател
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.