АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Непознатата България

Как едно златно село се покрило с ръжда
Оля Стоянова



За легендата край каньона Шегава и сухите водопади

 

Уводно каре: Това място на практика не съществува. Няма го в туристическите справочници. Или поне в тези, които са излизали през последните двайсет години. Информацията за него стига по свои си пътища - разбирай, някой казва на друг, а той предава на трети, че там някъде в Кюстендил, до село Раждавица, има един страхотен каньон с доста скални образувания, малки пещери и водопади.

Има и друг, позабравен начин за информиране: в една книга за скалните образувания и природните феномени в България, издадена преди четиридесет години, която днес трудно може да се открие и в антикварните книжарници. Така че тук-там се намират хора, които са чували за Шегава. Но не чак толкова, че да се тълпят на входа на долината.
Долината в началото е широка и не обещава нищо особено. По-нататък обаче каньонът става дълбок, а долината на река Тлаката става все по-живописна. Само че още в началото трябва да се направи следното уточнение - като се говори за река, човек не трябва да очаква, че непременно ще има и вода. В момента, в който река Тлаката влиза в каньона, нейните води изчезват под земята и се появяват едва в края. Вода - или по-скоро малки ручейчета, и жаби има само през пролетта, когато се топят и без това малкото снегове на Конявската планина. През каньона протича вода и в още един случай - когато завали напоителен дъжд.
И така - в началото е широкият вход на долината, от другата страна остава черният път за село Гърбино. От едната страна на долината има живописна група скали с малки ниши в тях, колкото да привлекат вниманието, а от другата страна - склон с подивели храсти и ниски дървета. Един дядо, който изглежда стреснат от факта, че

 

вижда толкова хора
на едно място

бързо влиза в ролята на гид.
"Отивам към Гърбино. При хубаво време всеки ден се разхождам натам. Селото е почти запустяло, но пък какви сърнели и печурки растат там", разказва той.
Според неговите обяснения най-близкото скално образувание, което се вижда в долината на Шегава, се нарича Самотника. След него пък се намира скалата с красноречивото име Тутунярнико. Под нея можело все още да се открият парчета керамика от време оно. Скалните образувания на върха на склона са наречени Шишмановите войници, а първият водопад в каньона, който в интерес на истината не е толкова голям, носи гръмкото име Падалото.
Дядото настоява, че някога тук не са растели храсталаци, а е имало черешови градини, каквато е традицията в района. С това обясненията свършват и той поема по своята си пътека към сърнелите и печурките.
На пет-шест километра над Гърбино се намира и пещерата на Иван Рилски - на съседен скален венец, високо над селото, в местността Светата вода. Това е първата пещера, която обитава Иван Рилски, след като напуска родното си село Скрино. След това светецът отива в Рила.
Пътят за нея трудно се намира и задължително трябва да се пита някой местен. През лятото това не е проблем - в селото идват деца и виладжии, понякога

населението се увеличава
до десетина души

През останалото време обаче тук живеят само двама старци.
Днес в пещерата има място за палене на свещички, каменен кръст, където се правят курбани и надпис „Отче Йоане, помози и спаси", който специалистите са датирали от XII в. До нея води стар римски път, който е толкова обрасъл, че понякога по-трудно се намира и от самата пещера.
Между другото - Гърбино е било едно от любимите места за рисуване на Владимир Димитров-Майстора. Подобно на този дядо, и той често си е правил разходки от Раждавица до селото, натоварен с боите и платната.

Дали Майстора е рисувал
скалите над Шегава

обаче не може да се каже. Открай време каньонът е бил незаслужено пренебрегван. Вярно, че и сега реката е пресъхнала и водопадите са сухи, но на места ждрелото се стеснява до метър-два, стените на долината се изправят, вътре има вирове и малки скални навеси. За тази разходка на човек му трябват здрави обувки и желание да се провира през храсти, да се катери и да ходи по каменистото дъно на пресъхналата река.
Според легендата някога тук имало село на име Златина. Може би в легендите има доза истина, защото през 60-те години на миналия век се говори усилено за разкриването на златна мина в района на местността Златина. По-късно проектът е забравен.
Според легендата през 1330 г. на Спасов ден се е състояла Велбъждката битка между войската на сръбския крал Стефан и българската войска на Михаил III Шишман. Българският цар се обърнал за помощ към населението на Златина, но местните хора отказали да се включат в битката.

Затова царят проклел

златното село да се покрие с ръждата на времето. По-късно хората от Златина преместили селото си в ниското на входа на Земенското дефиле - според легендата това е днешната Раждавица.
Впрочем до 1989 г. официалното име на селото е Ръждавица и всички обяснения сочат, че името идва от думата "ръждав" - заради червеникавия, почти ръждив цвят на почвата в района.
През 1989 г. с поредния указ на Държавния съвет село Ръждавица е преименувано на Раждавица - от глагола "ражда". И така се съчинява нова легенда, според която името идва от плодородната земя в района, в която се ражда всичко.
Впрочем тази легенда звучи достатъчно убедително и на местните хора, защото бабите, които чакат на жп спирката за Кюстендил, ни дават същото обяснение за името.
Ето и една идея - на връщане от Шегава си заслужава да се спре край Раждавица - на левия бряг на река Струма, в местността Чардако, се намира малката полуразрушена църква "Св. Атанасий".
Тя е еднокорабна и едноабсидна църква, изградена от ломени камъни и тухли, споени с бял хоросан. Сводът е разрушен и обраснал с треви. Преди да влезнеш в църквата, се навеждаш на прага, а после, когато вдигнеш глава - над теб е само небето. Някога цялата вътрешност е била изписана. Днес от стенописите са запазени едва няколко фрагмента.
Интересна е съдбата на тази църква - за нея се споменава в архивите още преди Освобождението, че покривът й е рухнал. По-късно през 1882 г. покривът бил поправен, а сградата - измазана отвътре върху стенописите с варова замазка. Вероятно през 50-те или 60-те години на ХХ век историята отново се е повторила и така... до днес.

 

 



назад съдържание напред



съдържание


На кого да вярваме в Либия
Докато лицата на стария режим продължават да се обаждат от скривалищата си, а бунтовниците скачат върху портрети на ...


Процедурите си менят, нравите - не
75-те хил. избиратели, които участваха в предварителните избори на Синята коалиция, имат причина да се чувстват ...


Отвъд Околовръстното, при шкафовете
ИКЕА идва да предложи най-евтините мебели, които българите са виждали. Тук обаче се готвят да я посрещнат и ...


Политици за смях
В днешно време цензурата е невъзможна. Въпросът е колко носят на майтап европейските лидери Той позира ...


Комисар Алекси Стратиев: Глобата е по-ефективна от вземането на книжката
Алекси Стратиев е завършил е факултет "Полиция" в Академията на МВР и право СУ "Св. Климент ...


Как едно златно село се покрило с ръжда
За легендата край каньона Шегава и сухите водопади Уводно каре: Това място на практика не ...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.