АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Модерни времена

Имало едно време...
Диана Петрова Елица Димова



За приказкотерапията няма възраст и време. Нужно е само да погледнеш Пепеляшка с други очи, твърди

В света на Диана „Червената шапчица" е тийн приказка. Без майтап! „Пепеляшка" има стотици варианти и „Хубава жена" е само един от тях. „Невероятната съдба на Амели Пулен" също е приказна история. Всъщност режисьорът Жан-Пиер Жьоне си го призна още преди десет години. А „Хари Потър" ли? Той е „Снежанка" и „Хензел и Гретел", но от XXI век...
„Приказките са навсякъде около нас, казва Диана Петрова и подчертава - не съм отнесена мечтателка! Само се огледай..." И май е права. В мола, в който се срещаме, е пълно с Пепеляшки с чизми ботуши и ефирни рокли. Половинките им отдавна са подминали възрастта на принца от приказката, но пък имат златни каляски с поне 500 коня под капака. Хари Потър крачи с баща си, на около 8 г. е, и пропуска часовете в Хогуортс заради настинка. Наоколо са и тримата братя, скупчили се около златната ябълка... на Стив Джобс, и се оглеждат за принцеси.
„В различните етапи на живота си хората харесват различни приказки. Без значение на колко години сме, всички ние носим и Вълка, и Червената шапчица у себе си. Зависи от постъпките ни. Днес сме Пепеляшка, а утре една от трите зли сестри. Това са все човешки черти, поведенчески модели и посоки, които, без да искаме, следваме от деца, а не просто някакви герои", уточнява Диана. Тя е компютърен специалист - тества софтуери от 9 до 18 ч, майка е на две деца и пише

истории за приказкотерапия

„По-скоро приказки, които, без да искам, се оказаха от полза на психолозите", смее се Диана. Преди десетина години написала историята за „Житният бръмбар", който се научил да лети, за литературен конкурс. И го спечелила. Публикували приказката й в популярен интернет сайт и един ден телефонът звъннал. „Обади се жена от Асоциацията за осиновени и осиновители и започна дълго да се извинява, но накрая изплю камъчето. Открили „Житният бръмбър", разпечатали го и без да ме попитат, започнали да го четат като приказкотерапия по време на занятията си. Историята им помагала да въведат отдалеч и полека децата в темата за осиновяването", спомня си Диана. След разговора мислите й полетели в нова посока. „Не бях чувала за терапията. Пишех за удоволствие. Отворих дебелите книги, звъннах на позната психоложка и разбрах какво, без да искам, съм направила", споделя Диана, чиито истории вече се четат в Института по позитивна психотерапия, в центровете за обществена подкрепа (гр. Добрич), „Отворен свят" (гр. Хасково) и др.
Днес приказкотерапията е част от съвременната арттерапия, която психолозите използват заедно с музикотерапията, рисуването, куклотерапията, театралната и танцовата терапия и др. Методът помага не само на децата, но и на възрастните да открият решенията на различни житейски проблеми, да се преборят със страховете си и да заговорят универсалния език между родители и деца с помощта на приказките. „Има два вида приказкотерапия - когато целенасочено в психологията се пишат истории за определен проблем, и другият - когато в класическите приказки откриваме определени морални модели и стилове на поведение, от които детето се учи. Представям си го като сервиране на ястия, от които малкото избира. Но ако не му поднесеш всичко, то няма как да знае, че в света съществува и моцарелата", смее се Диана. И под ръководството на психолог се опитала да пише само приказки за терапия. Той й задавал проблемни теми - насилие, осиновяване, нахалство, страх от тъмното, от самота, а тя измисляла героите, но се оказало далеч по-трудно от писането за удоволствие.
Днес

сравнява историите си с работата на стрелеца

- пуска думите, но дали ще уцелят проблема, невинаги е сигурно. „Ако написаното стигне до детето и започне да човърка мислите му, то ще иска приказката отново и отново. Докато една вечер каже, че това не е чак толкова страшно." Естествено, приказките невинаги помагат, признава Диана. Нарича ги витамин С за организма - само подсилват имунитета, за да се справиш сам. Разлиства често книгите на Карл Густав Юнг, когото нарича баща на приказкотерапията, и на руския фолклорист Владимир Проп. „Последният в книгата си "Морфология на приказката" твърди, че всичко вече е измислено. Просто има определен брой модели на приказни герои, които повтаряме по един или друг начин в живота си. Добър и лош герой, мошеник, дарител, царкиня, вълшебен помощник и т.н.", разказва Диана. С приказките, които събира в първата си книга за терапия „Мъдри приказки за деца и родители", авторката атакува директно проблемите. Най-успешният герой е господин Гнус, който пуши цигари, прави пакости и живее в стомаха на едно момче. „Често майки ми пишат, че благодарение на него децата им са се избавили от неприятното чувство. За мен е важен светът на детето. Историите, които впечатляват възрастните, най-вероятно ще са безинтересни или ще уплашат малките. Затова приказката за деца трябва да е насочена към техния свят и проблеми - за мечето, което гушка, за мама, която се бави от работа, за приятелите от детската градина. Често порасналите казват, че днес малките нямат детство. Напротив, просто не им го споделят", категорична е Диана, чиито най-сурови критици са хлапетата вкъщи. Когато прописала приказки, синът й предпочитал компютърните игри пред историите, започващи с „Имало едно време...". Изобретателната майка обаче влязла в ролята на мошеника (на Проп) и го преметнала хитро. „Предложих му преди сън да чета по една приказка и ако не му е интересва, спирам! И така вечер след вечер, но не той ме спираше, а аз. И винаги на най-интересния момент. Днес заспива сам с книжките", потрива доволно ръце Диана. Смята, че разказите, които родителите използват за приказкотерапия, е добре да се четат не вечер, а през деня. След това да се обсъждат, анализират, препрочитат отново. Вече е виждала с очите си

лечебния ефект на няколко от тях

Преди време дала приказка на своя позната, за да каже мнението си. „Тя имаше проблеми с алкохола и на финала потъна в сълзи. Нямам идея къде точно съм я уцелила, но поиска още текстове. После видях една психоложка да плаче и момиченце, което ми каза: Уф, финалът е хубав, а ми е тъжно!" Повечето хора минават през плача, въпреки че най-много искам да разсмея някого", мечтае си Диана. А най-голямата й изненада било клипче в You Tube на мъж, който сам в апартамента си чете нейна приказка. „Вероятно за детето си, което е далеч от него..." Случвало се е да се подлага на самолечение. „Когато започнах книгата с приказките, ми предстоеше тежка операция. И писането ми помогна много. Вероятно и то е някаква терапия, която правим, без да осъзнаваме. После разбрах, че точно в този момент съм написала едни от най-веселите истории в живота си."
Не отрича, че сред новите приказки са и компютърните игри. Но от Трансформърсите до фермите във Фейсбук те пак повтарят познатите поведенчески модели от приказките, убедена е Диана. Затова не вредят. „Вълкът просто вече е Хълк, а Червената шапчица - Лара Крофт например", допълва тя.



назад съдържание напред





съдържание


УБИЙ ИНТЕРНЕТ, СПАСИ ХОЛИВУД
Законите ПИПА и СОПА тикат света към ръба на Първата световна интернет война По всичко изглежда законът за ...


В коловоза на скандалите
Доверието в МВР е сериозно разклатено, а премиерът Бойко Борисов прави така, че нито вълкът да е сит, нито агнето - ...


Второто обединение на Европа
Европейците предпочитат да не си спомнят за първия опит от 40-те години на миналия век, но все още се намират ...


Когда проснулся – гипс!
...



...


Пет мига от живота: Асен и Сибина Григорови, водещи на “Животът и други неща” по БНТ
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.