"В макар и краткото оставащо време трябва да положите усилия да оползотворите всяка минута, всеки ден и дневният ред да бъде дневният ред на гражданите. Очакваме не необмислени, прибързани, декларативни, някои посочват, и популистки мерки." Това заръча президентът Росен Плевнелиев в първото си обръщение към Народното събрание, което ще бъде и последното му за настоящия парламент. Държавният глава изрази надежда до разпускането на парламента "да се прилагат по-малко политически трикове, а да се наблегне на успешното приключване на важните законопроекти". Преди Плевнелиев да обяви, че ще насрочи изборите на 12 май, за депутатите не беше ясно дали последната седмица на февруари няма да е последна и за техния мандат (с решението си президентът го удължи с десетина дни). Въпреки това народни представители от всички цветове използваха времето за надпревара по партиен популизъм и опити за трупане на дивиденти в лично качество. За да покажат за сетен път защо 41-вото Народно събрание достигна безпрецедентно дъно на обществено доверие.
Предпоследната пленарна седмица беше "открита" предсрочно в понеделник, когато премиерът в оставка върна новия мандат за съставяне на правителство. Пред навъсения поглед на Плевнелиев Бойко Борисов лансира една идея, която

няма как да се тълкува
по смислен начин

- цялата опозиция да се обедини и да състави правителство с подкрепата на управляващите. "Стават им 101 депутати по моята сметка. Аз им гарантирам всеки ден да има по 20 депутати от ГЕРБ в парламента и парламентът да работи, докогато вие се договорите с тях", рече Борисов. През целия си мандат министър-председателят демонстративно неглижираше Народното събрание, но до такава подигравка не беше стигал. Най-сполучливият коментар направи Иван Костов: "Разполага с депутатите като със стотинки в джоба си." Всичко щеше да остане в графата "изцепки", ако в ГЕРБ (или поне тези, които се надяват на ръководни постове и в следващия мандат) не бяха взели идеята на сериозно. „Ще излъчим 20 депутати чрез жребий, защото няма да има огромно желание да подкрепят управление на БСП и ДПС", изрази готовност зам.-шефката на парламентарната група Искра Фидосова...

Същинското начало на последния парламентарен напън беше дадено на заседание на икономическата комисия във вторник. Там веднага стартира надпревара кой ще се покаже като най-ревностен защитник на исканията на протестиращите. Председателят на комисията Мартин Димитров внесе спешни промени в Закона за енергетиката в съавторство не с кого да е, а със заместника си Диан Червенкондев от ГЕРБ, които бяха скоростно приети. На пръв поглед междупартийната им инициативата беше похвална - поправките дават възможност на ДКЕВР по-бързо да намали цената на тока. Само че в тази комисия има внесен седмица по-рано друг проект на ГЕРБ за промени в същия закон. Но в него такава мярка липсваше, тъй като беше израз на друга набързо лансирана идея - членовете на регулаторния орган да се избират не от Министерския съвет, а от Народното събрание с две трети мнозинство.
Заседанието на комисията, в което взе участие и министърът на икономиката и енергетиката, не мина без политиканстване. Рамадан Аталай от ДПС използва повода да заяви, че "бившата жена на Доган и синът на Христо Бисеров не определят енергийната политика". Репликата беше в отговор на компромата, подхвърлен от Делян Добрев, че въпросните роднини на политици работят в ЧЕЗ. Последваха взаимни обвинения

кое управление е
по-виновно
за цената на тока.

Най-амбициран обаче беше Георги Анастасов от Коалиция за България. Макар че няма никакви познания по енергетика, депутатът от левицата също внесе промени в закона, но свързани с топлофикациите. Той не се поколеба да признае, че автори на проекта са сдружения, подкрепящи протестите, и изтъкна, че ги внася като лидер на партия Български социалдемократи. Наложи се неговите колеги да му обяснят, че обсъждането на въпросните промени на сбирката на протестиращите в Сливен не е достатъчна експертиза и е необходимо да се съберат становищата и на съответните институции. Делян Добрев пък изброи куп други промени в закона, които според него също трябва спешно да бъдат направени, но те даже не бяха обсъдени.
Оттам нататък работата на парламента продължи на принципа "всеки депутат с номера си". Извънредното пленарно заседание във вторник започна с призив на заместника на Волен Сидеров Десислав Чуколов НС да отмени дневния си ред и да започне незабавна работа по 22 искания на протестиращите, които от "Атака" си "направили труда да съберат". "Нали сте представители на българския народ, нали сте се клели в тази зала",

провикна се Чуколов, но беше
заглушен от
мощни освирквания

Самият Сидеров пък се засили да нахлуе на заседание на Министерския съвет, но остана неприятно изненадан, че е отменено (и заподозря, че причината е в него). Лидерът на "Атака" разигра подобна сценка и на сбирката на Консултативния съвет за национална сигурност при президента, като поиска дебатът да е открит за журналистите. За Сидеров се оказа незначителна подробност фактът, че според чл. 5, ал. 5 от Закона за КСНС заседанията трябва да са закрити...

В "Атака" обаче далеч не бяха единствените, които си бяха "направили труда" да съберат исканията на протестиращите. Говорителят на БСП Ангел Найденов прочете декларация за "справедливия протест" и "агонията на настоящия парламент". Той очерта дълъг списък от спешни законодателни мерки и същевременно се обяви за разпускане на НС до края на седмицата...
Яне Янев, естествено, призова за избор на Велико народно събрание и написване на нова конституция. Лидерът на РЗС изведнъж се сети, че в неговата пълна с фалшификации подписка за референдум по темата все пак има над 200 хил. валидни подписа и парламентът би могъл да насрочи допитване заедно с парламентарните избори. Което според него щяло да е най-добрият отговор на "огромното желание на българските граждани за смяна на системата", както и "своеобразна евтаназия за партиите от статуквото", "смъртоносно хапче за БСП и ДПС". Идеята беше отхвърлена с огромно мнозинство, но все пак му даде достъп до парламентарната трибуна. Оттам Янев предупреди за "резесаризация на улицата", а колегата му Емил Василев допусна, че накрая новата конституция може да бъде наложена "с пистолет в главата на Плевнелиев".

Михаил Михайлов от Синята коалиция пък се впусна в солова акция. Той внесе проект за промени в Изборния кодекс, които предвиждат връщане на преференциалното гласуване и улеснения за участието на независими кандидати. Михайлов прекрасно знаеше, че проектът му със сигурност няма даже да стигне до обсъждане. Месеци пазарлъци отнеха на партиите да се договорят за няколко незначителни промени в кодекса, които бяха гласувани преди броени дни. Е, поне Михаил Михайлов ще има възможност в предизборната си кампания да изтъкне своето предложение.
След като синият депутат даде тон, в деловодството на парламента

заваляха всевъзможни
законопроекти

Други четирима от Синята коалиция внесоха промени в Закона за защита на потребителите, с които да защитят хората от некоректни дистанционно сключени договори. Поправки в закона за референдумите пожела Петър Хлебаров, в момента представител на Национал-демократичната партия на Димитър Стоянов (формацията събира подписка за допитване дали да се развалят договорите с ЕРП-тата). 11 депутати от ГЕРБ пък се втурнаха да възстановяват част от възможностите за ранно пенсиониране на военните, които самите те отмениха преди месеци...
От ДПС също поставиха "национален приоритет" в парламента. Лютви Местан поиска изслушване на шефа на разузнаването по повод компромата, подхвърлен от Бойко Борисов, че Ахмед Доган го е "поръчал". Мнозинството отхвърли и това предложение.
А ето какво решиха да свършат в ГЕРБ. По-голямата част от заседанието във вторник управляващите посветиха на машинално гласуване на промени в Закона за енергийната ефективност, които нямат нищо общо с цената на тока. Какъв беше поводът този проект да мине през НС приоритетно, не стана ясно - може би пък новината за първия домоуправител (пенсиониран строителен инженер), успял да се пребори с бюрокрацията и да получи финансиране за саниране на своята кооперация... Парламентът прие по спешност и поправки в Закона за чужденците, за да избегне държавата глоби за неспазване на евродирективи. Голяма символика имаше в бързането на мнозинството да ратифицира спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Швейцария...
Цялата сряда НС посвети на гласуването по резултатите от ядрения референдум. Вял дебат с
предъвквани безброй
пъти аргументи
който роди единствено поредните бомбастични лозунги. Румен Петков заяви, че има опасност по този повод депутати от мнозинството да бъдат набити от протестиращите. Лъчезар Тошев от Синята коалиция пък сравни строителството на АЕЦ "Белене" с игра на руска рулетка, а Мартин Димитров заплаши с 50% поскъпване на тока. "Ши та зьемат в листата на ГЕРБ", репликира от място лидерът на Движение за социален хуманизъм Александър Радославов. С гласовете на ГЕРБ и Синята коалиция беше потвърдено решението за спиране на проекта за Втора атомна, а левицата обяви твърдо намерение да прегласува решението в 42-рото НС.
В четвъртък депутатите решиха да бъдат поканени разширени мисии от международни наблюдатели на предстоящите парламентарни избори. После чуха от президента, че разполагат с още цяла седмица за нови подвизи...

Речта накрая
Огромен списък със задачи до разпускането на парламента изреди в речта си пред депутатите президентът Плевнелиев. Той посочи като приоритетни промените в Закона за водите (обемист проект на Министерския съвет, написан след наводненията миналата година, стигнал само до първо четене), дългоочакваните четири закона, които да регламентират дейността на спецслужбите, както и поправки в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване или Закона за държавния бюджет за 2013 г. (неясно какви).
От мнозинството веднага изразиха (напълно основателни) съмнения, че едва ли ще смогнат. Но даже и да успеят, 41-вото НС пак ще остави камара недовършена работа. Безброй часове дебати по спорния нов Закон за предучилищното и училищното образование отиват нахалост. Така и няма да бъде избран главен инспектор в любимия на Брюксел Инспекторат към ВСС. Дори и обсъждане няма да има по цялостнана промяна на процедурите за обществени поръчки, които БОРКОР предложи след година работа.