АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Интервю

Михаил Вешим, писател: Нека поне сатириците да се държим сериозно!
Ирина Вагалинска

 


Политиката вече е като шоу, в което хората предпочитат да танцуват, вместо да работят. Но няма как всички да правим шоу, а картофите да са френски.


Уви, все по-малко са мислещите хора в страната ни. Масата не слуша образованите и умните, а решава вместо тях. В първите месеци на промените си мислех, че ние правим историята. Сега виждам, че историята се прави въпреки нас, всичко е алъш-вериш.


Господин Вешим, не се ли притеснявате, че ще ви обявят за затънал в злободневието? Правителството се смени току-що, а вие вече предлагате „Руският съсед” вместо „Английският съсед”.

- О, това е съвпадение, две години писах романа. Накратко може да се обощи така - докато селяните от Ново Плодородно играят на „Монополи” в кръчмата и „купуват” имоти на „Риджънт стрийт”, идва руснак, който наистина изкупува техните имоти. За разлика от английския съсед на руския не му стига една къща, той става собственик на цялото село и го прави стратегическо. Абсолютно случайно това поражда някакви протести, пародийни както в реалността. Надига се гражданското общество в селото...

Защото селското е забягнало в града?

- Да, но повече няма да ви разкажа. Аз съм като онзи латернаджия, който пееше за любовта на еди-коя си с еди-кого си и по някое време непременно спираше, за да каже: „Купете си песнопойката”!

Само успехът на „Английският съсед” като книга и като сериал ли е причината и вие да влезете в серия?

- Не, просто животът го диктува. Първоначално написах сценарий по истинската история на английски заселник, но понеже нещата в телевизията се замотаха, а аз се страхувах да не ме изпреварят, издадох роман. Тогава още беше новост англичани да купуват имоти у нас, сега те вече си отиват. Мислеха си, че членството в ЕС бързо ще подобри нещата с инфраструктурата и с престъпността у нас, а не се получи. От друга страна, българите разбраха, че англичаните невинаги са симпатични – ниските цени тук привлякоха всякакви авантюристи. Така тази мода започна да затихва и понеже природата не търпи празно пространство, руснаците взеха да запълват вакуума. Не ме разбирайте криво, нямам нищо против тях. Не съм като националистите, който крещят „България на българите”, „Долу турците” или „Вън чуждите монополи”. Една от важните причини да напиша „Руският съсед” е да покажа моето разбиране за патриотизма. Защото у нас има много организации, които се пишат патриотични, а всъщност са патриотарски и тяхното плямпане е ужасно. В България още от Освобождението насам мерило за патриотизъм е нетолкова отношението към съседите, а към Североизтока. Знам, че излизането на „Руският съсед” точно в този момент го поставя в политически контекст, не съм го искал. Иначе и без да съм привърженик на теориите на конспирациите, взех да се съмнявам, че промяната сега става с намесата на външна сила.

Искате да кажете, че външна сила стои зад протестите, заради които си отиде старото правителство?

- Вероятно, и пак тя продължава да движи нещата. Не мисля, че изказването на Сергей Станишев в смисъл „Ако вие не си отидете до декември, ние ще ви свалим” беше безобидно. Намериха се някакви бунтовни чегевари, и то след като така удобно бяха надписани сметките за ток. Между другото сещам се как съседката на майка ми и баща ми в Панчарево преди две години продаде къщата си на руски професор от специалните...

В какъв смисъл „от специалните”?

- В Русия няма да ви отговорят на този въпрос, но се подразбира, че е свързано с отбраната. Та този професор събори къщата и уж щеше да строи на нейно място друга, но изчезна. Оказа се, че купил още няколко имота в района и не бързал да започва. Така или иначе от две години на онова място до дома на майка ми и баща ми имаше само поляна с пощенска кутия. И изведнъж там в началото на февруари пуснаха сметка за ток – 80 лева за януари. Ток на поляната? Чудеса някакви твори ЧЕЗ...

Казвате, че в последните години не само англичаните са се разочаровали от България, а и българите – от англичаните. Но като че отношението към руснаците у нас не се е променило чак толкова, колкото можеше да се предположи в началото на прехода?

- У нас се промени не само отношението към англичаните, но и към ЕС. И медиите помагат – с дописки за „ония бюрократи от Брюксел”. Чухте ли какъв страшен шум се вдигна около опаковките на зехтина, разбрали-недоразбрали ресторантьори взеха да викат: „Ония ли ще ни кажат дали да са ни криви краставиците”... Ами пушенето? Отново настроиха народа срещу ЕС, откъдето настоявали за мярката, която си е съвсем в реда на нещата. Целият свят се отказва от цигарите, но на нас Брюксел ни е виновен, че фалират кръчмите. Сега Орешарски обещава да отмени пълната забрана за тютюнопушене в заведенията и се надява на широка подкрепа.

Казват, че партията на пушачите е най-мощната у нас. Защо така наречените елити се обединяват само за такива каузи? Тези дни протестантски, католически и православни духовници също се обединиха - около каузата да няма момичета по монокини на бургаския плаж.

- Наистина ли!? Нямам коментар. Между другото с идването на руснака в романа ми черквата става „Андрей Рубльов”, а паричната единица - плодородна рубла. Колкото до отношението ни към руснаците в реалността, нямаше как и то да отскочи на принципа на махалото, защото промяната през 1989-а тръгна от Русия. Спомням си с какво любопитство следяхме руския печат в годините на перестройката. Казвах си: „Боже, какви неща пишат там...” Полека-лека се видя, че в тая огромна страна истински промени трудно ще станат, докато при нас е по-възможно. Но моята тема не е за руснака, нито за англичанина, а за българина. За това, че ние тук все чакаме някой да дойде и да ни свърши работата, все искаме да разчитаме на друг. И когато ме упрекват, че нещата ми са много „фейлетонни”, се утешавам, че по подобен начин са критикували и Алеко Константинов. Д-р Кръстев дори се е тюхкал – абе, избърза Алеко да ги събере тия работи за Бай Ганю в книжка, не бяха дообмислени още... Виждате, че това продължава да е най-българската книга. Бай Ганю е жив, той дори е по-активен сега, с повече лица, отколкото по Алеково време. Какво ни остава на нас, днешните сатирици, освен да го дописваме. Не можем да измислим друго, много по-различно - въртим, сучем, все Бай Ганю се получава.

То и изборите тук все са по байганювски. Смешни или по-скоро тъжни ви се видяха тазгодишните?

- Вече не ми е много смешно, насъбра ми се тягостно чувство. Уви, все по-малко стават мислещите хора в страната ни. Масата не слуша образованите и умните, а решава вместо тях. В първите месеци на промените си мислех, че ние правим историята. А сега виждам, че историята се прави въпреки нас, всичко е алъш-вериш. И все повече примитивът взима връх в България.

Защото примерът за подражание е богатият, а пък за да си богат у нас, не е задължително да си грамотен, дори напротив?

- Да, сбъркани са ценностите, образованието закъса. Много неграмотни хора пораснаха в годините на прехода.

Дали следващото поколение абитуриенти ще могат да пишат без грешка „абитуриенти”?

- И аз не знам... Дъщеря ми кандидатства след 7 клас в гимназия, покрай нея се заинтересувах какво се е паднало на изпита – „Акула”, разказ на Толстой, според мен лесен за преразказ. Но се оказало, че част от децата се затруднили. Не знаели какво е акула. Тогава за какво образование изобщо говорим? Неслучайно читателите на вестници, списания и книги стават все по-малко. Все повече са зрителите на шоутата и риалити програмите, които поглъщат всичко, поднасяно от телевизиите. Онова, което Рей Бредбъри предсказа в „451 по Фаренхайт”, вече се случва. Когато четох за пръв път книгата, писана през 50-те, си казвах – е, чак пък такова общество не може да има. Тогава тук имахме една тв програма, малко прозорче към света, затваряха ни го в 22.30. Сега е друго. Появиха се телевизори на цяла стена, както и хора-книги, които са чели само една и все нея разказват. А и пожарникарят стана важна фигура в обществото.

В политиката сега е шарено като в шоу. Фронтмен на пънк-рок група направи партия, бивша гимнастичка също ще става политически лидер, какво мислите за това?

- Политиката е като шоу, в което хората предпочитат да танцуват, вместо да работят. Но няма как всички да правим шоу, а картофите да са френски. Мисля си и че България е страна с много високи партийни субсидии. Чел съм, че в Германия се дава под едно евро на глас, а у нас – 12 лева. Нямам чак толкова против „Глас народен” да получава субсидии. Но да викат Светльо Витков, за да се консултират с него за бъдещото правителство, вече ми се вижда пародия. Навремето Станислав Стартиев беше написал разказ, за който още му завиждам. Там се разказва как на село живее едно-единствено семейство. Мъжът е едновременно кмет, директор на училището и началник на пощата. Като директор той пише до кмета молба да му разреши да отиде в града на учителски семинар, а в качеството си на кмет чете писмото и коментира – гледай го тоя, на семинар в града ще ми ходи... Ех, какъв майстор на абсурда, казвах си. А ето, че абсурдът стана реалност – външният министър Марин Райков предложи на премиера Марин Райков да изпрати дипломата Марин Райков на служба в Рим. Не са ли понякога сатириците най-големите мъдреци?

И защо тогава ви няма в парламента?

- Нямаме работа там. И партия на сатириците няма да правим. Нека поне ние да се държим сериозно! Макар че мен лично само хуморът ме крепи. Но около мен все повече интелигентни хора изпадат в депресивни състояния. Не искат да излизат, да общуват, чувстват се изолирани. Това, че не сме парламентарно представени, ни се отразява. Постепенно можем да изпаднем дотам, че да не сме и обществено представени. Дано не станем пак вътрешни емигранти, вече не ставаме за външни.

Някои смятат, че е по-добре да сме президентска република, а вие?

- Аз мисля, че е по-добре да станем вицепрезидентска република. Имам преки впечатления от Маргарита Попова и ми се струва, че тя е най в час с това, което става в държавата, а пък правомощията й са най-малки.

Знам, че сте били приятели с Радой Ралин - какво според вас би казал той на внука си Димитър Стоянов, ако можеше да го види отнякъде?

- Добре, че не доживя да го види как напредва в политиката. Знам ли, ако можеше да наблюдава отгоре, сигурно щеше да намери точната епиграма. Видяхте как бившата снаха на Радой и синът й не се посвениха да правят кампания с неговото име. Наскоро в кооперацията, където живея, сложихме нова входна врата. Но преди изборите започнаха да я облепват. Излизам една сутрин и хоп - една Капка се появила, на втората сутрин - още една, сега цялата ни врата е на Капки. Някой лепи тия стикери с много здраво лепило, не може да се изстържат. На тях пише „Да спрем циганизацията“ – абе как ще я спрете, като ни циганизирахте вратата! Чудя се дали да не се оплача в общината. Или направо да откача вратата и да отида с нея в партийния им щаб...

Но някой може да ви се ядоса. Понякога и шегите водят до сериозни последици, нали знаете? Четохте ли за двамата британци от пакистански произход, които толкова убедително се шегували на тема „бомби“ в самолета, че предизвикали ескорт от изтребители и принудително кацане.

- О, с тероризма шега не бива. Със силите на реда по принцип също, както знаем още от Хашек, създателя на Швейк. По време на Първата световна война той отишъл в пражки хотел и преди да си легне, се регистрирал, попълвайки графата „професия“ с „руски шпионин“. Полицията обградила хотела, разбили вратата на стаята му и го видели да спи кротичко. Пак ли ти, попитали го, защото вече се били напатили от шегите му. А той отговорил - аз като данъкоплатец искам да видя за колко време може да заловите руски шпионин.

На вас случвало ли ви се е да прекалите?

- В Созопол имахме къща на редакцията, всяка есен ходехме там група приятели. Спомням си как веднъж на моя рожден ден обявих медицинска тема: всеки гост да минава през преглед и да му се поставя „диагноза“ с предписание какво да пие. Даже бях взел от поликлиниката бележки с червен кръст и предупреждение за карантина заради измислена заразна болест. А една майка да вземе да види надписа и да се побърка от ужас за детето си, докато й обясним, че е майтап. Тогава тя ми каза: „Писна ми от твоите тъпи шеги!“

Ще напишете ли и „Китайският съсед“?

- Не съм мислил за продължение. По-скоро ми се иска читателите да възприемат като трилогия „Нашингтон“, „Английският съсед“ и „Руският съсед“.

Обединени от темата за българския „пациент“?

- Нещо такова. Искам и да направя на ситком „Нашингтон“, вече го играха като пиеса (”Агнес”) в театър „София“, но за мен беше интересно и как поставиха „Английският съсед“ в Съединение. От читалището там неочаквано ми се обадиха, че са направили самодейна адаптация, и аз с голямо предубеждение отидох да я видя. Обаче се оказа празник! Хората се забавляваха от сърце, виждал съм само Чудомир да се играе така. Накрая с актьорите изядохме реквизита от тиквеници и баници. Навръх изборите, в деня за размисъл, пак ми се обадиха от Съединение, че са поставили и „Нашингтон“. А там реквизитът е печено агне. Като че публиката го хареса най-много и се усети напрежение, когато го прибраха зад кулисите. В новата ми книга също има потенциал. Най-малкото за интересен реквизит, защото героите през цялото време пият водка „Иванушка Дурачок“.



назад съдържание напред



съдържание


Кабинет с много врати
Експертно-политическото правителство на Пламен Орешарски е съставено от множество ...


Нека говорят
Политиците го правят дори когато не приказват. При връчването на мандата ни казаха много неща, които биха ...


Селото спасява българите от безработицата
Какво по-добро от това да водиш здрав живот, да се радваш на качествени храни и да не ...


Михаил Вешим, писател: Нека поне сатириците да се държим сериозно!
Политиката вече е като шоу, в което хората предпочитат да танцуват, вместо да работят. Но няма как ...


Парите са малко, а хората искат да ги обичаш много
...



...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2014 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.