АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Модерни времена

Свещеният кактус
Чуждестранен печат

Халюциногенното растение пейоте е част от индианската култура от стотици години. За “модерния” свят обаче то е новост, която предлага алтернативни начини за въздействие на съзнанието

 


В северозападната част на Мексико, в дълбоките каньони на планинските вериги живеят малки индиански племена. Това са хора, запазили своя древен начин на живот. Другата им обща черта е, че всички те включват в ритуалите и церемониите си използването на кактуса пейоте.
Той е бил едно от първите и безспорно най-ефективни растения, предизвикващи халюцинации, открити от испанските завоеватели. Когато те нахлуват в Мексико преди повече от 500 години, откриват, че традицията пейоте е здраво установена сред местните религии. Тъй като испанците са били нетолерантни към всяко преклонение - освен към католическото, жестоко преследвали индианските племена. Те пък от своя страна нямали желание да отстъпят от култа си към пейоте, установен в резултат на стотици години традиция. Ето защо усилията на конкистадорите да потиснат тази практика довежда до нейното скриване в хълмовете, където


свещенодействието
продължава и до днес


Но да се върнем назад към историята. Най-ранните европейски бележки, отнасящи се до този свещен кактус, са на Сахагън. Той е живял от 1499 г. до 1590 г. и е отдал по-голямата част от съзнателния си живот в изследване на индианците от Мексико. Сахагън описва употребата на любимия им кактус по следния начин:
“Индианските общности по тези места използват растение, което се нарича пейоте. Тези, които го ядат или пият, получават плашещи или смешни видения. Опияняването продължава два или три дни и след това спира. Това е общоприета храна за племето, която му дава сили и кураж да се бори и да не чувства нито страх, нито глад, нито жажда.”
Първото пълно описание на живия кактус пък е направено от доктор Франсиско Ернандес, който като личен лекар на крал Филип II е бил изпратен специално да изучава медицината на индианските племена. В неговото етно-ботаническо изследване той описва пейоте по следния начин:
“Коренът е с приблизително среден размер. Над земята не образува клони и листа, но притежава влакънца, прикрепени към него, които го правят неподатлив за обрисуване. Изглежда, че има сладникав вкус. Твърди се, че стрит на прах и намазан върху болящи стави, облекчава. На този корен се приписват чудодейни качества, ако може да се вярва на това, което се говори между хората от племето. Смята се, че тези, които се отдадат на растението,


придобиват способността
да виждат в бъдещето


и да предсказват събитията.”

Все още се спори дали хората от племето чичимека са първите индианци, които са открили психоактивните свойства на пейоте. Някои учени вярват, че индианците тараумара, живеещи там, където кактусът се разпростира, са били първите, открили неговата употреба. Именно от тях растението е било разпространено към кора, уичол и другите племена. Тъй като обаче кактусът расте в много разпръснати райони на Мексико, възможно е неговите опияняващи качества да са били открити едновременно и независимо от няколко племена.

 

Когато не са заети с танци и молитви, индианците от племето уичол изработват невероятни маски

В края на ХVII век испански мисионер е записал първите данни за ритуала пейоте, наблюдаван при племето кора:
“Близо до музикантите седи човекът, който дава тон за пеенето и по този начин определя темпото на танца. Наблизо е разположен и поднос с пейоте, който е стрит на прах и подготвен за пиене. Той е гаранцията, че никой няма да се умори от изтощителното и продължително ритуално танцуване. След като образуват кръг, един след друг всеки от присъстващите отива да танцува в средата. Там се намират музикантите и ръководителят на племето, който пее в неритмичен тон. Налага го и на останалите. Така племето танцува цяла нощ - от 5 часа следобед до 7 часа сутринта. При това без да спират или да напускат кръга. В резултат на изпитото вино от пейоте, щом танцът свърши,


повечето
от индианците
са неспособни да
движат краката си
и остават прави.”


Тази церемония, разпространена най-вече сред индианските племена кора, уичол и тараумара, най-вероятно е била отчасти нарушавана през вековете, но продължава да се провежда дори днес. Състои се предимно от танцуване. За всяко племе обаче ритуалът е строго индивидуален.
При племето тараумара например преклонението пред пейоте е по-маловажно. Танцът може да се проведе по всяко време на годината за здраве и просперитет или с цел най-обикновено преклонение. Основната част от церемонията се състои от танци и молитви около огъня, последвани от ден за празнуване. Названието на тараумара за танца означава “движейки се около огъня” и наред със самото пейоте горещата стихия е другият най-важен елемент.
По време на ритуала водачът има няколко жени помощнички около себе си, които подготвят растението за употреба. Те смилат свежия кактус, като внимават да не изгубят и една капка от получаващата се течност. Шаманът сяда от западната страна на огъня и срещу него се изправя кръст (вероятно наследство от намесата на испанците). Пред него в специално издълбана в земята дупка се поставя пейоте, след което се разнася из племето от някой помощник. Ритуалът приключва на разсъмване, когато водачът се изправя и обикаляйки в кръг, докосва по три пъти всяко чело с вода.
Традицията е запазена в най-чист вид при племето уичол. Тези индианци все още изминават 300 мили на североизток от родната си земя в планините Сиера Мадре и все още пеят и танцуват денонощно, упоени от свещения кактус.
Уичол извършват своето ритуално пътуване по един път всяка година, за да съберат кактуса пейоте, наричан от тях “хикури”. Водачът им е опитен шаман, който е в контакт с Татеуари - най-стария бог на уичол, известен още като Бога-Пейоте.
Участниците обикновено са 10-15 на брой. Напътствани от шамана по време на пътуването, те приемат идентичността на обожествените си предци и последователи на Татеуари. Специалната група пратеници се нарича пейотерос и се нагърбва с две нелеки задачи - да посети всички традиционно почитани места (обекти със символично значение или храмове, построени от самите уичол) и да се върне от поклонението с пейоте. 
На всеки пет години възрастните шамани, след като се допитат до своите видения, представят предложенията си за нови пейотерос. Общото съгласие кои да са избраниците се постига постепенно от цялото племе. От този момент нататък те се посвещават в служба на племето.
Подготовката на групата, която ще събира пейоте, включва ритуална изповед и пречистване.


Публично се изброяват всички сексуални завоевания


като не трябва да се проявява срам или ревност от другите членове на племето, нито да се изразяват враждебни чувства. За всяка обида шаманът прави възел на връв, която в края на ритуала се изгаря. По този начин групата се пречиства, преди да предприеме пътешествието си до рая, а именно - пустинята Уиликута.
Пътешествието им започва от дома на Татеуари. Той представлява храм, разположен дълбоко в долината на планинските каньони. Избраниците се обръщат към Татеуари със своеобразна мантра и молба да ги пази по време на дългото пътуване, което са предприели.
След това на групата є предстоят поклонения пред още няколко важни за уичол божества, за които се вярва, че обитават различни пещери и извори в пустинята. На тези места се провеждат специални церемонии и се разказват свещени за индианската религия легенди.
Пристигайки в Уиликута, т.нар. пейотерос ритуално се измиват и се молят за дъжд и плодородие. На мястото, където ще се “ловува” това рядко срещано растение, шаманът започва церемониални действия, разказвайки истории от древните традиции, свързани с халюциногенния кактус, и измолва закрила за настъпващите събития. Тези, които участват за първи път, са с превързани очи. Всички спират, палят свещи и шепнат молитви. По време на мантрите опасното навлизане в другия свят започва. Преминаването от една фаза към друга, наречено от индианската общност “география на ума”, е изпълнено с много емоции.
Групата се подготвя за срещата си с божествата, които живеят в пейоте. Тези срещи се осъществяват във виденията, предизвикани от алкалоидите в кактуса. Младите пейотерос знаят, че


растението ще ги въведе
в реалност от по-висша степен


Ловът на пейоте, разбира се, е своеобразен. След като кактусът е “открит” и шаманът е видял свещените следи, той изважда своята стрела и я насочва към растението. След това се провежда целокупната беритба и се пълнят кошници с пейоте. Те се събират за тези, които са останали вкъщи, както и за да се продаде на индианците кора и тараумара, които също го използват в своите ритуали.
Пътешествието приключва там, където е започнало. На връщане шаманите водачи посещават тайните храмове в каньоните, където разказват на бога Татеуари за всичко, което им се е случило по време на пътуването към пейоте. Тяхната мантра ще прокънти в недрата на планината за последен път, защото на следващата година младите пейотерос ще дойдат тук, за да споделят своето знание, но с нови избраници.
През времето на тяхното пътуване цялата индианска общност в Сиера Мадре  очаква  пристигането на специалните пратеници с нетърпение. Членовете на племето обличат най-красивите си дрехи и намазват лицата си с жълта боя - екстракт от растение. На свой ред пейотерос  поднасят събрания от тях кактус заедно със свещена вода от пустинните извори.
Пътешествието на уичол към пейоте, което ги води на стотици километри от родните им места, е част от усилията им да поддържат своята култура във формата є отпреди времето на Колумб.
Красотата на този ритуал обаче е съпроводена от все повече трудности. По време на пътешествието си през 1964 г. например пейотерос достигат единствения голям град по своя маршрут, за да открият почти десет километра от традиционния си път, разрушен от булдозери. В същото време мексиканското правителство е започнало програма за субсидиране на животновъдството в района, която включва поставянето на огради с бодлива тел. Така половината от пътя на уичол става изключително труден за преминаване. За първи път в историята си индианците се принуждават да изоставят своите ездитни животни и


да помолят правителството за автомобили под наем


Чрез подобно придвижване обаче уичол пропускат важни точки от традиционния си маршрут и церемониите, свързани с тези места.
Друг сериозен проблем е фактът, че племето често бива задържано от силите на реда и закона, които повдигат срещу индианците обвинения в притежание на наркотици. Крачка напред в тази посока е подписаният от мексиканското правителство договор, според който туземните общности имат право да притежават и пренасят психотропни вещества.
Днес вълните от хора от цял свят, които посещават пустинята Уиликута, за да експериментират с пейоте, се засилват. Големият проблем е, че туристите не знаят как да берат кактуса, така че той да продължи да расте. Освен това те често изразходват ограничените природни ресурси (като например дърва за огрев) или замърсяват и без това недостатъчните за района водни басейни. Това допълнително влошава тежкото положение на местните жители.
Добрата новина в случая е, че вече съществуват няколко неправителствени организации, които полагат усилия да обърнат негативните за уичол процеси. Благодарение на техните усилия пустинята Уиликута вече е част от Временния мексикански списък към световната конвенция за културни наследства на ЮНЕСКО. Няколко от проектите на тези организации са насочени изцяло към съхраняването на естествения маршрут на уичол към пейоте.
Така въпреки всички трудности и пречки, създадени в името на прогреса на човечеството, племето уичол успява да поддържа своята древна традиция благодарение на мъдро и хармонично взаимодействие със заобикалящата среда.
Техните методи за растениевъдство, ловуване и въобще общуване с природата са перфектен пример за екологичен успех. Ето защо вместо да унищожаваме тяхната алтернативна визия за живота, би било по-добре да се поучим от нея и да заживеем в хармония с естествените дарове на земята. 



назад съдържание напред





съдържание


Властелинът на цялото политическо пространство
Слухове, вицове, легенди и митове витаят около формацията на Бойко Борисов, която още не е създадена, но вече е първа ...


В търсене на изгубените вдясно
В рецептата за възраждане на СДС партийни членове забъркват антикомунизъм, интелигентен национализъм и социална ...


Туризмът - приоритет на чиновниците
Едно от първите неща, които направи новият ръководител на Агенцията по туризма Марио Ал-Джебури, е да ...


Вътрешният министър Румен Петков: Ако съм доволен, ще си дам оставката
Интервю на Таня Джоева за взаимодействието с новия главен прокурор, за “юнаците”, които разкриват ...



...


Браво, домнуле министре
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.