АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Тема на броя

Парламентът като конвейер
Калин Първанов, Ясен Люцканов

Всеки работен ден от него излиза по един променен или нов закон. Полезно ли е това за демокрацията и прави ли живота ни по-уреден?

 

Знаете ли, че от парламентарния конвейер всеки ден слиза по един закон? Чисто нов или рециклиран.


Статистиката от последните пет български парламента сочи, че Народното събрание приема 0.7-0.8 законопроекта на пленарно заседание. Става въпрос, разбира се, за продукция в широк диапазон - от поправки по няколко думи до проекти от десетки страници. И едните, и другите се отразяват всекидневно на живота ни, но ние знаем твърде малко за тях.
Грубото изчисление сочи, че депутатите отделят по около 4-5 часа на закон. Само че в тази сметка не влизат часовете за парламентарен контрол, обсъждането и отхвърлянето на неприетите законопроекти, дебатите и гласуването на други решения, четенето на декларации, процедурните спорове, политическите разправии и прочее обичайни за парламентаризма действия, нямащи нищо общо със законодателния процес. Да не забравим и приемането на държавния, осигурителния и здравния бюджет (те също се водят закони), което отнема няколко седмици.


Така че по-детайлната сметка ще покаже, че едва ли се падат и по два часа пленарно време за обсъждане и приемане на закон.

 

Технологията е
още по-небрежна

 

Реалното обсъждане на законите е в ресорните комисии, основно в тази, която е определена за водеща. Но там в час с материята обичайно са само председателят и (невинаги) заместниците му плюс още по един-двама от парламентарна група (най-вече от основните партии). В същия формат обикновено се пренасят дебатите и в пленарната зала - в добрия случай петима-шестима депутати обсъждат, предлагат и спорят, останалите скучаят, дремят и гласуват. Много по-бурен е парламентарният живот извън заседателната зала, където тесните специалисти по кулоарни и политически интриги са доста повече и са по-плодотворни в прекарването на времето си.


В годините на тоталитарната власт Народното събрание не беше постоянно действащ орган. Събираше се на сесии няколко пъти в годината. През останалото време народните представители работеха в комисиите или в избирателните си райони. Същата практика е важала в различни периоди и преди 1944 г.


Още първият демократично избран парламент след промените - 7-ото Велико Народно събрание, мина в непрекъснат режим на работа. Причината бе напълно основателна - предстоеше да се приема нова конституция и да се променя законодателството, почти всеки ден изникваше нужда и от приемане на политически решения, осигуряващия мирния преход. Цялостната подмяна на законодателството стоеше като задача и пред следващите парламенти. Оттогава минаха 25 години, в които нормативната база непрекъснато се променяше, а НС постепенно се превърна в едно от малкото «предприятия» в България, които работят на пълен производствен капацитет.


Промените в законодателството са толкова много и толкова бързи, че дори и медиите вече не притежават достатъчен човешки и професионален капацитет, за да огледат от всички страни парламентарната продукция. Така съвсем естествено законодателството се разпробива и от лобистки идеи. Ефектът от тях може да се прояви и след години, когато всички са забравили кой какво е предлагал и кой как е гласувал. През 2014 г. Центърът за противодействие на корупцията БОРКОР констатира, че от неплатени концесионни такси от 2008 г. насам държавата е била ощетена с над 1 милиард лева. Доста от загубите сигурно щяха да бъдат спестени, ако навреме някой беше огледал многобройните поправки в Закона за концесиите и рисковете, които се крият в тях.


Дали тези дефекти в работата на парламента може да бъдат спестени, ако той се върне към стария режим на работа - на сесии? И ако темпът на законодателството леко се забави за сметка на повечето време за обсъждане на даден нормативен акт в обществото и в медиите? Така работи например германският Бундестаг. А английските и белгийските избраници на народа имат точно определен ден за гласуване. Едно е сигурно - при такъв режим на работа общественият и медийният интерес може много по-лесно да се фокусират детайлно върху работата на парламентаристите.


Всеобщ дефект на съвременния парламентаризъм в цяла Европа е неговата все по-трудна разбираемост от обикновените хора. Векове ни делят от времената, когато политическите спорове са се водели на Агората (площада) и всеки е могъл да се ориентира в тях. За да вникнеш в съвременни парламентарни дебати по конкретен законопроект, се изисква почти юридическо образование.


Общественият интерес към работата на Народното събрание у нас трайно спада през годините и вече клони към нулата. Отдавна отминаха времената, когато дебатите във ВНС приковаваха към телевизорите и радиоапаратите вниманието даже на работещите във фабриката и на полето. Днес дори и скучаещ гражданин да си пусне парламентарния радиоканал, едва ли ще се ориентира в обстановката, освен ако не е пенсиониран преподавател по право и ако няма пред себе си текста на променяния закон. «Моля, гласувайте за промяната на член шестдесет и три, алинея първа, точка трета от преходните и заключителни разпоредби, в която думата «и» се променя на «или» - кънти гласът на парламентарния председател. «Със същия успех той би могъл да произнася традиционните си реплики и на старогръцки», е забелязал още Джеръми Паксман - гуруто на политическата журналистика във Великобритания.
У нас е практика спикерът на парламента да изчита само предложението на водещия вносител, но не и текста от променяния закон в цялост, така както той би трябвало да звучи, след като поправката бъде гласувана.

 

Процедурата и изкуственият език


често водят до объркване

 

дори на самите парламентаристи.
Чуйте само! «В залата не е подкрепено, че се оттегля оттегленото... Следете какво гласуваме, госпожо Ангелова!». Или: «Предлагам на гласуване точка 4 да се отмени несъществуваща алинея. Тоест гласуваме против. Който е съгласен да бъде подкрепена (бел. авт. - несъществуващата алинея), моля да гласува.» Култовите реплики са от 18 юни и 2 юли т.г., когато първо в социалната комисия, а после и в пленарната зала депутатите приеха важни поправки в Кодекса на труда, касаещи битието на стотици хиляди работещи. Малцина разбраха какво точно са направили. А когато осъзнаха, промениха друг закон, за да поправят грешките си.


В българския парламент е валидно още едно по принцип практично, но порочно правило - в залата се четат единствено одобрените от водещите комисии текстове на проектозаконите. Останалите само се споменават с имената на своите вносители. Така, даже някой депутат да има желание да гласува по съвест, а не според партийно, коалиционно или друго незнайно как взето решение, трябва предварително много внимателно да се е запознал с доклада и параграф по параграф, точка по точка да следи кога точно трябва да натисне зеления вместо червения бутон.


А това граничи с невъзможното. По простата причина, че дневният ред се определя във вторник вечерта, когато заседават парламентарните групи - часове преди началото на първото пленарно заседание за седмицата. Става дума за 10-15 точки в най-различни несвързани помежду си области, като на ден има по около 50 гласувания. Най-редовно се появяват гласове "въздържал се" и във вота по наглед безобидни решения. Това най-често са депутати от опозицията, които не знаят изобщо какво се гласува, но записват присъствие, за да си получат надницата. Или такива, които се притесняват да не подкрепят някоя лобистка идея, която после и на тях „ще им се пише".


В цялата тази картина има, естествено, някои уточнения, които обаче едва ли може да са утешителни. Данните, че за един мандат се приемат по 500-600 закона, не означават, слава Богу, че се приемат по 500-600 нови закона, такива са единици. Не означава също и че са направени промени в толкова много закони, в доста случаи се правят по няколко корекции на един и същи нормативен акт. Което е още по-голям абсурд. Има закони, които вече традиционно се изменят сериозно със смяната на властта - като този за Сметната палата. Има и актове, които се кърпят всяка година, даже по няколко пъти - емблематичен е Наказателният кодекс. Отворете който и да е закон, най-отгоре са написани датите, на които е променян. Ще видите поне няколко реда, понякога цяла страница. Прегледайте го само като структура - навсякъде има членове с добавени букви -

 

белег от депутатска
интервенция на парче

 

Плюс дълги-дълги допълнителни, преходни и преходни и заключителни разпоредби - още и още уговорки откога, докога, къде и как да се прилага законът. Случва се, да речем, материалът от сесията на преподаватели по право вече да не е валиден до изпита. И това, разбира се, е най-безобидният пример. Какво да кажем за съда, за бизнеса, за администрацията...


Доживяхме и случай, в който срещу законодателството на коляно остро да възрази не кой да е, а най-влиятелният министър след премиера - шефът на финансовото ведомство. Отгоре на всичкото Владислав Горанов възропта от почина не на някой случаен депутат, а на свой колега от кабинета. В началото на юни здравният министър Петър Москов внесе фундаментални промени в Закона за лечебните заведения, без да има кой знае какво обществено обсъждане по тях. На всичкото отгоре в последния момент вкара в тях още промени, включително и идеята за приватизация на държавни болници. За реакцията на Горанов можем да съдим от стенограмата на правителственото заседание от 3 юни. „Не може снощи Москов да ми го праща с 50% изменение спрямо първия материал за съгласуване и да иска днес аз да имам увереност... Ще помоля да се даде още малко време, защото се въвеждат много различни неща от първото съгласуване на законопроекта до снощното му внасяне... Вероятно всичко, което си предложил, е коректно. Аз нямам увереност, че е така, защото в 18.30 часа дойде материалът с 50% различни норми от това, което предварително сме съгласували", заявява Горанов с неприсъщо остър за правителствено заседание тон. Шефът на хазната е на мнение, че в този вид законът не трябва веднага да се препраща към парламента. Това обаче вече е сторено, остава само да се формализира.


Москов получава солидна подкрепа от премиера Борисов, според когото приватизацията на болници не е нещо, което може да спре законопроекта, и нарежда на министрите да го подкрепят, без да му „философстват" много-много. „Ще седнете, ще го разгледаме бързо, в парламента - ако има забележки, с парламентарната комисия ще го направите и ще се изчисти всякаква тема. Така че с пълно единодушие приемаме тази точка с направените забележки от Горанов!", заявява Борисов. Не е трудно да се досетим, че действително гласуване с вдигане на ръка в МС не е имало. Единодушието обаче е отразено в протокола. Пък и кой би посмял да вдигне ръка „против" след такава пледоария на премиера? Това е равносилно на оставка.


В следващите дни се оказва, че не само финансовият министър, но и синдикатите са поставени пред свършен факт. Толкова важен законопроект не е минал през обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. А в парламентарната комисия по здравеопазване председателката Даниела Дариткова (ГЕРБ) няма ни най-малко намерение да „изчисти" текста, така както е заръчал Борисов, камо ли да се съобрази със забележките на Горанов. Единствената й задача е да се направи шпалир за проекта на здравния министър. Депутатът от ПФ Димитър Байрактаров дори предлага да не се изслушват гостите, защото те вече били пратили становища и законотворците са се запознали с тях. Всъщност становища са пратени само от тези организации, от които комисията е поискала такива. Сред тях, естествено, са и дежурни клакьори на всяка идея на д-р Москов. Синдикатите не са сред попитаните - поканени са от кумова срама в последния момент, но Дариткова милостиво им разрешава да кажат мнението си с няколко напомняния да бъдат кратки. На никого не му се слуша, всички знаят как ще премине гласуването, аргументите са излишни.


„Не очаквай разбиране - казват присъствали на подобни „обсъждания". - В общия случай депутатите гледат с празен поглед, докато гостите се изказват,

 

мислено изобщо
не са в залата

 

Но това е по-добрият вариант. Някои неприкрито изпитват досада и ако могат, те прекъсват и настояват да отговаряш едносрично - дали си „за" или „против" законопроекта".
Колкото до конкретния случай - законодателният блицкриг на Москов все пак не успява. Засега.


След негативна обществена реакция на новината за приватизацията на болниците премиерът Борисов се отказва от идеята. От нея се дистанцира и групата на АБВ, чийто представител първоначално е подкрепил с гласуване проекта. Тук обаче се явява процедурен проблем - приватизацията на болниците не може да се извади от целия законопроект, след като той е одобрен на второ четене в здравната комисия. Остава да се разчита, че депутатите ще отхвърлят точто този текст в залта или вносителите ще оттеглят целия закон. Засега той стои „на трупчета".


Още по-конфузно за депутатите бе приемането на поправките в Кодекса на труда, за които вече стана дума. Този път невинни нямаше от нито една парламентарна група, тъй като законопроектът мина в залата с почти пълно единодушие. Предложенията на Петър Кънев, Корнелия Нинова и група народни представители от БСП звучат рутинно:

 

- „В допълнителнителните разпоредби се създава параграф 2а: „Приложимост към трудовите отношения в микропредприятията и малките предприятия."


- Параграф 2а: Разпоредбите на чл. 136а, чл. 138а и чл.181 не се прилагат за микропредприятията и малките предприятия."

 

Сигурно 99% от хората няма да разберат за какво става въпрос, дори и да слушат на живо дебатите. А въпросните текстове не са никак маловажни, тъй като касаят пряко всекидневието на над 53% от всички работещи в България, колкото са служителите на малките и микропредприятията. С поправката отпадат ограниченията за удължаване на работното време от страна на работодателя до 60 работни дни през годината, но не повече от 20 поредни дни. Отменят се ограниченията при преминаване на предприятието в режим на намалено работно време, включително съгласуването със синдикатите, уведомяването на Инспекциите по труда и информирането на служителите. Премахва се задължението на мениджмънта на предприятието да отчита и да нормира работното време, както и да определя редуването на смените. Казано още по-кратко: дават се допълнителни права на работодателите да разполагат с работниците си по всяко време и както сметнат за добре.


Още при обсъждането в комисиите експерти предупреждават, че премахването на чл. 136а за малките и микропредприятията противоречи на Европейска директива (2003/88/ЕО). Тя не разрешава седмичното работно време да надвишава 48 часа освен при изрично съгласие на служителя и при компенсация на извънредния труд, която трябва да стане още в рамките на следващите 4 месеца. Депутатите обаче не само гласуват текстовете с консенсус, но в

 

суматохата без малко

да направят подарък

 

и на собствениците на средни и големи предприятия, та се налагат няколко гласувания, а спорове какво точно е гласувано - и прегласувания.


В социалното министерство явно са се усетили, че е допуснато противоречие с европейската директива и месец по-късно без много шум е предприета операция за връщане на старите текстове. За целта се използва обстоятелството, че в момента в парламента стои отворен Кодексът за социалното осигуряване (КСО). Между двете му четения може да се правят нови предложения и група народни представители начело с Мариана Тодорова (АБВ) внасят текста. Така се стига до изключително забавна ситуация: Кодекс на труда да се променя чрез... промяна в Кодекса за социалното осигуряване.


А сега си представете, че сте депутат и се заредете с още капка търпение, за да прехвърлите и този текст от КСО. Всъщност важни са само първите осем и последните шест думи от него:

Създава се нов Параграф 48 в Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. бр. 6 от 1988 г. бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 52 от 1998 г.; изм. и доп. бр. 56 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г. бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40 ,46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94,108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. - бр. 91 от 2010 г.; изм. бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. - бр. 49 от 2012 г.; изм. бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г.): Параграф 2а от допълнителните разпоредби се отменя.

От този директно цитиран законодателен текст виждате и безбройните поправки в Кодекса на труда през годините. А най-забавното е, че при изброяването им вносителите са пропуснали точно последната промяна, излязла на 17 юли в Държавен вестник, която всъщност искат да отменят.

 

Серия от грешки?

 

По-скоро комедия от грешки, стига да не ставаше въпрос за правата на работещите.
Разбира се, никой в работата си не е застрахован, че няма да сбърка. Включително и пишещите тези редове. Но някои пропуски понякога касаят живота на стотици хиляди хора. Дали законодателният брак няма да намалее, ако законодателите се постараят леко да понамалят темпото? Ако законопроектите се обсъждат малко по-дълго предварително и с повече хора? И ако поне обществено активните граждани знаят какво предстои да се гласува утре в парламента, след като всички аргументи «за» и «против» внесените закони вече са публично казани? В сегашния модел на «парламент-конвейер» подобни екстри изглеждат невъзможни.


Ако това ще прозвучи утешително за българските депутати, те не са единствените, които може да станат за резил. Емблематичен случай за парламентаризма в съвременния забързан до полуда свят описва Паксман в книгата си «Политическото животно»:
В Долната камара на английския парламент разглеждането на проектозакон, внесен от редови депутат, често се определя с лотария. Така през ноември 2001 г. късметът се усмихнал на Ерик Пикълс, кротък и задълбочен законотворец, който проявявал сериозен интерес към храните.


Представителят на избирателния район в Есекс написал законопроект, задължаващ производителите на хранителни продукти да поставят етикети, на които е отбелязан произходът на съставките на продукта. Такъв закон би създал у хората увереност, че знаят какво ядат, мотивирал се депутатът. Идеята за ограничаване на свободната търговия обаче никак не се харесала на правителството на Тони Блеър. От мнозинството поръчали на лично предания на премиера депутат Крис Брайънт да разгроми предложенията на колегата си. Пикълс бил подложен на унизителна процедура, в която го разпитвали дали ползва карта «лоялен клиент» за намаления в супермаркетите, дали трябва да се обявява произходът на лимоните в лимоновата пита, след като те представляват по-малко от 25% от съдържанието й, редно ли е петнистите глостършърски прасета да се произвеждат единствено в графството, откъдето произхожда името им, и пр. в същия дух. За поанта дошло предупреждението на Брайънт, че приемането на закона може да създаде проблеми на Великобритания по параграф 226 и 227 от подписания в Рим през 1957 г. Договор за учредяване на Европейската икономическа общност. Ресорният министър пък се загрижил да не би да се стигне до обтягане на отношенията на страната с Европейския съюз.


След толкова съкрушителен аргумент мнозинството, естествено, отхвърлило законопроекта. Преди това вносителят добросъвестно прекарал месеци в проучвания на ефекта от предложенията си и в обществени обсъждания с фермери, производители, търговци и потребители. На Пикълс все пак му останало едно удовлетворение, когато по-късно следобед спипал опонента си в редакцията на «Ханзард» (английския «Държавен вестник». Брайънт се опитвал да промени в протоколите от заседанието номерата на параграфите от римския договор, които преди малко авторитетно цитирал.

  

 

СТАТИСТИКА

 

За настоящото 43-ото Народно събрание (от 27/10/2014) още няма обобщена справка колко закона е приело. До 15 юли бяха постъпили 323 законопроекта, от тях 104 внесени от МС. До 17 юли бяха проведени 105 заседания.


42-рото Народно събрание (21/05/2013 - 05/08/2014) е приело 138 закона, 266 решения и 3 обръщения и декларации. Парламентът е имал 157 пленарни заседания, като 21 от тях са били извънредни.


41-вото Народно събрание (14/07/2009 - 14/03/2013) е приело 554 закона, 568 решения и 12 обръщения и декларации. Парламентът е имал 487 пленарни заседания, като 35 от тях са били извънредни.


40-ото Народно събрание (11/07/2005 - 25/06/2009) е приело 718 закона и 228 ратификации. Парламентът е имал 556 заседания.


39-ото Народно събрание (05/07/2001 - 17/06/2005) е приело над 620 закона, 600 решения и 26 декларации. Парламентът е имал 554 заседания, като 73 от тях са били извънредни.

 

 

 Данаил Кирилов, председател на парламентарната правна комисия:

Трябва ни система за предварителен анализ на законопроектите

 

 

Г-н Кирилов, знаете ли на колко време работа българският парламент приема по един закон?
- Ще се опитам да сметна приблизително. Имаме повече от 100 приети закони и поправки, а сегашният парламент има около 200 дни работа. Ако изключим времето за избор на правителство, за парламентарен контрол и др., значи горе-долу почти всеки ден имаме по един приет закон.


Почти познахте. На такава производителност ще ви завидят дори водещи предприятия...
- Аз не извеждам фактора време като водещ в законодателния процес. За мен най-важно трябва да бъде качеството. Не сме на поточна линия, за да мерим времето. Важно е обаче да прецизираме точно правните норми. Не трябва да взимаме за пример последната ни юлска седмица, защото тя е последната преди лятната ваканция и е нормално да бъде по-натоварена.


Според вас правилно ли е парламентът да бъде постоянно действащ орган? В началото на промените се казваше, че предстои смяна на политическата и икономическата система и предстои да се смени цялото законодателство, заради което Народното събрание трябва да заседава постоянно. Но оттогава минаха 25 години. Преди 1989 г. парламентът се е събирал на отделни законодателни сесии в различни периоди от време, както е и в много други държави сега.
- Очевидно този период не е достатъчен. В последните 20 години ние сме в процес на съществена промяна на цялото ни законодателство, която касае и държавната форма на управление. При това положение би следвало законодателният орган да обезпечи нормативно политическата потребност. Личното ми мнение е, че има огромна несвършена правна работа, така че настоящият модел на постоянно действащ законодателен орган е по-адекватен.


Успява ли един депутат да се подготви адекватно за натоварената законодателна програма и да си оформи мнение по различните въпроси, които предстои да се разгледат? Ето, в последната седмица дневният ред е от над 20 точки...

- Не трябва да взимаме за пример тази седмица. Но по принцип, ако човек има желание да се подготви, ще намери достатъчно време. Възможността се благоприятства от деловодната система на Народното събрание, от която се ползват не само народните представители, но и администрацията, и гражданите. Всички текущи законопроекти са налични на интернет страницата на НС. Публикуват се своевременно всички доклади на комисиите, стенограми от заседанията.


По въпроса за референдума, който разглеждахме тази седмица, стенограмата от правната комисия е 105 страници. Съгласен съм, че е трудно да бъде изчетена изчерпателно. Но от гледна точка на техническите възможности е създадена най-благоприятна среда за желаещите да се информират.


Когато се приемат закони с такава бързина и в такова количество, не е ли по-лесно да се промъкнат и лобистки поправки?
- Безспорно има риск от злоумишлена интервенция. Но аз се надявам той да е минимизиран с оглед упражняването на контрол и поемането на политическа отговорност от парламентарните групи. Европейските партньори ни съветват да се направи система за предварителен анализ на очаквания ефект от законопроектите. А също и за последващ анализ за ефектите, след като законите вече са приети. По тези два елемента има какво да направим, но мисля, че се работи по въпроса. Известно ми е, че Министерският съвет е подготвил изменения в Закона за нормативните актове, за да влезе в отделна глава един такъв режим, който да се прилага по отношение на приетите закони.


Вие бяхте и общински съветник, и областен управител на София. Другият орган, който се отличава с подобна производителност, е тъкмо СОС. Нормално ли е да има дневен ред с над 100 точки и човек да се подготви адекватно за заседанието?
- И общинските съветници също като народните представители участват в комисии. Редно е съответният политик да бъде перфектно подготвен за законопроектите или решенията, които са минали през комисиите, в които участва. А за останалите - да има система, по която да се размени информация, да се обсъдят ключовите моменти и да се вземе политическото решение.


Спомням си, че като общински съветник невинаги се доверявахте на преценката на ваши колеги от съответните комисии и запазвахте особено мнение по някои решения?
- При всички положения винаги трябва да се проверява възможно най-изчерпателно и прецизно. Но историята на СОС познава и много по-тежки случаи. Ще ви върна към 2003 г., когато е завършвал мандатът на тогавашния СОС и точките в дневния ред са били 300, от които 280 са били замените с общински имоти. Хубавото е, че сега няма да видите нито една такава точка.

 

Стоян Мирчев, депутат от „БСП-лява България":

Колкото по-натоварен е парламентът, толкова по-лесно минават лобистки поправки

 

 

Г-н Мирчев, вие сте от младите депутати, първи мандат. Има ли разлика между очакванията ви за законодателния процес и реалността?
- Не съм изненадан. В обществото се създава впечатление, че в парламента ври и кипи. Реално се вършат едни непрекъснати ремонти на съществуващи закони. За тази седмица дневният ред е безумен - с 20 точки за промени в различни закони.


Имате ли съмнения, че при такава скорост на работа се промъкват и лобистки предложения?
- Напълно. Например проектозаконът за училищното и предучилищното образование, който мина на второ четене в образователната комисия, е изцяло насочен не към нуждите на обществото, а към икономическите интереси на частните училища, на издателите на учебници и пр. Големият проблем с ранното отпадане на учениците не се решава, а се замазва чрез създаването на домашно образование. Така за отпадащите деца от малцинствата няма да се казва, че не ходят на училище, а че се обучават в домашни условия.


Миналата седмица ратифицирахме изменения в протокала от Киото за намаляване на вредните емисии и за подобряване на околната среда, а само няколко дни по-рано гледахме Закона за горите, който по никакъв начин няма да ограничи сечта в тях.


Как един депутат успява да се ориентирате в този богат дневен ред от 20 точки? А пък какво остава за избирателите...
- Колкото по-натоварен е дневният ред, толкова по-лесно минават лобистките предложения на различните групи. По повечето предложения няма абсолютно никакво обществено обсъждане, а когато се прави, то често е симулация. Отново ще дам пример с образователния закон. Под формата на обществено обсъждане в зала „Запад" бяха докарани неправителствените организации, които стоят зад създаването на точно такъв лобистки закон. А друга част от обществото въобще не беше информирана и допусната в залата. И в един момент се създава едно фалшиво впечатление, че се е провело обществено обсъждане.


Имали ли сте случай някой ваш избирател да е проявил интерес към текущото законодателство и от вашата лична позиция по конкретни закони?
- За съжаление, много от хората са докарани до равнище на ежедневна борба за насъщния хляб и не им остава време да гледат в дълбочина на процесите, които текат в парламента. Но когато провеждаме срещи в страната, винаги има преподаватели, които се интересуват как върви приемането на образователния закон. Понякога дори и тези граждани, които проявяват специален интерес към него, не могат да се ориентират какво се случва. Имаше хора, които казваха, че дори и в комисията по образование са изчитани на глас само поправките, но не и законовият текст в неговата цялост, и ти сам трябва да си намериш проектозакона, за да се ориентираш какво точно се гласува. Аз като депутат се справям, но хората не са длъжни да бъдат толкова подготвени. Да не говорим, че протоколите и стенограмите понякога се публикуват с месец закъснение, което отново затруднява обществото да се информира и то често е поставено пред свършен факт.


Да, вярно е, че затова има медии, но ми прави впечатление, че след заседания на комисията журналистите винаги взимат интервюта само от представители на управляващото мнозинство. От големите водещи медии нито веднъж не е поискано мнение от нас по определен казус. Разчитаме само на социалните мрежи.


Случвало ли се е да научите от медиите какво сте гласували и приели вчера?
- Чак дотам - не, понеже се опитвам да следя какво минава през залата, но много пъти ми се е случвало след прочитане на даден материал да се запитам - аджеба, аз в тази зала ли съм бил или в друга? Самото отразяване по някой път е доста избирателно. Когато се вземаше решението да се изтегли заемът от 16 милиарда лева, навсякъде излязоха заглавия „Парламентът гласува...", „Депутатите гласуваха...". Мотивите на опозицията да гласува против липсваха. И в един момент се създаде впечатлението, че всички в залата сме били „за".


Очевидно сте се съсредоточили върху проектозакона за средното образование. А как се ориентирате каква позиция да вземете по останалите законодателни актове при дневен ред от 20 точки?
- Разбира се, един депутат не може да се запознае детайлно с всеки закон поради простия факт, че в една седмица e трудно да прочете десет закона от горе до долу, да разговаря с експерти и с избиратели и да оформи мнението си. Хубавото на една парламентарна група е, че тя има свои представители в комисиите. И поне 5-6 човека от групата са запознати детайлно с проектозакона. Те ни запознават, за да може всички да сме в час.


Тоест признавате си честно, че често се ориентирате по чуждо мнение, макар и на хора от вашата група?
- При такъв натоварен дневен ред няма начин да вникнеш във всички детайли. Освен на колеги от групата разчитам и на експерти в партийната ни централа. Както и на други експерти, на които имам доверие.


В пленарната зала дават ли се знаци от ръководството на групите как да се гласува?
- Интересен въпрос. Поне в нашата група не съм виждал да се дават такива знаци. Но ми направи впечатление, че при гласуването на предложенията на президента за национален референдум вторият въпрос - за задължителното гласуване, първоначално беше одобрен в пленарната зала. След поисканото прегласуване част от гласовете „за" на депутатите от ГЕРБ изведнъж изчезнаха. Мисля си, че няма как да стане такова масово преориентиране, без да е подаден знак.

 

 

 

 



назад съдържание напред





съдържание


Парламентът като конвейер
Всеки работен ден от него излиза по един променен или нов закон. Полезно ли е това за демокрацията и прави ли живота ...


Майсторът и мотиката
При толкова много усилия, защо не успяваме? Subject: za6to ne uspyavame. Здравейте, г-жо, искам да ви ...


Палми Ранчев, писател и треньор по бокс : Смея се от сърце на шегите на Бог
Писането върху Колизеума и влизането в политиката - поне в българския вариант, имат доста съответствия. ...



...


Валери Запрянов: Това е Тема. Събрана в едно антре, преди да затворим вратата след себе си
...


Пет от най-удобните градове за живеене:
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.