АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





България

Референдум в кошчето
Любослава Русева

ГЕРБ и реформаторите дружно провалиха президентското допитване, което идеше да обслужи политическия им реванш

 

Още когато в края на януари 2014 г. президентът лансира идеята за допитване по изборните правила, беше ясно, че хрумването му няма нищо общо с каквато и да било реформа на системата. И въобще не се интересува от мнението на избирателите, доколкото същинската цел на операцията е да обслужи политическия реванш на т.нар. десница. Беше зима, протестите вървяха унило. Не успя и трагикомичната втора окупация на Софийския университет. И ето тогава държавният глава и неговите ментори измислиха начин за канализиране на „гражданската" енергия в нова посока.


Резултатът е известен: трите предложения бяха формулирани набързо, почти на коляно. Без да се проведе разговор кое налага да се върви към задължителен вот. Без да се доизкусури въпросът за мажоритарния елемент. Без сериозна подготовка и за въвеждане на електронно гласуване. А за да не остане никакво съмнение, че поредната гражданска инициатива е предизборен трик и партийна манипулация, дори подписите бяха събрани от местните структури на тогавашната опозиция. В лицето на ГЕРБ, разбира се, както и на самоетикетиралите се като борци срещу статуквото реформатори.


По горчива ирония пак те сега направиха и невъзможното да окастрят референдума, свеждайки го до един-единствен въпрос. Колкото да не е без хич, в допитването, което ще се проведе заедно с местните избори на 25 октомври, остана само електронното гласуване. Другите два въпроса отидоха в кошчето, като за целта се подходи по вече изпитаната парламентарна технология на плаващите мнозинства.


Впрочем двучасовият водевил на 28 юли беше наистина образцов, тъй щото в един момент всеки да си измие ръцете за печалното фиаско:


Първо депутатите от правната комисия, които бяха решили, че въпросите не може да се разделят, изненадващо приеха, че това е допустимо. Така питането за задължителното гласуване получи подкрепата на 98 депутати от ГЕРБ, ПФ, АБВ и част от Реформаторския блок. След поисканото от БСП прегласуване обаче депутатите внезапно намаляха на 80 и то беше отхвърлено.


Забавното тук е, че десет от „изпарилите" се във въздуха гласове бяха на ГЕРБ. Но в същото време народните представители от управляващата партия кротко продължаваха да си седят по банките и да се правят на разсеяни. Този циркаджилък по-късно даде възможност на Десислава Атанасова да замазва положението с нелепото твърдение, че бил възникнал проблем с пултовете.


За сметка на това питането за частичния мажоритарен избор все пак получи подкрепата на ГЕРБ. Провалът му обаче този път се дължеше на реформаторите, които отново с готовност послужиха за параван на управляващата партия. Те ужким обидено гласуваха „против" с обяснението, че предложили редакция на текста, но тя била отхвърлена...


Всички тези лупинги бяха необходими, за да се угоди на трета политическа сила - ДПС, която неколкократно възразяваше срещу първите два въпроса от президентския референдум. Седмица преди това ГЕРБ направи и друга отстъпка пред движението, като запази високия праг за допитванията. За да се считат за валидни, в тях трябва да са участвали толкова, колкото на последните парламентарни избори, което означава до урните през октомври да се разходят 3.5 млн. българи. Оттук пък може да се предположи, че обречен е и въпросът с електронното гласуване, тъй като при местен вот активността обикновено е по-ниска.


Вече няма съмнение, че това беше част от цената, която управляващите платиха, за да получат подкрепата на ДПС за промените в конституцията. По тази причина те така изчислиха наличните си представители в пленарната зала, че поредната сделка с движението да не изглежда чак толкова неприлично. И по възможност вината за нея да бъде приписана на малкия коалиционен партньор, който явно няма нищо против да бъде дискредитиран в очите на сащисаните заради „историческите компромиси" избиратели.

 

Естествено, лицемерните реакции не закъсняха и за секунда. Пръв скочи председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, който възропта срещу омаловажаването на 570 000 подписа за референдума. Като се направи на абсолютно несведущ за сценката с изчезналите гласове на подчинените му депутати, той подготви и почвата за драматично изявление от страна на партийния си началник. „Подкрепях президента с всички сили за референдума, за съжаление, партньорите - не", обяви Борисов с апломб, все едно се готви да кандидатства актьорско майсторство в НАТФИЗ. След което продължи обвинителния монолог, достоен за школата на Макиавели: „Колегите от Реформаторския блок да се научат, че публично е хубаво да говорят, че са много големи демократи, но работата им в парламента е да си седят на столовете. Омръзна ми всеки ден да ги натискам да стоят в залата, виждате какво се получава вечер. Изведнъж ГЕРБ е виновна за всичко!"


Е, партията наистина не беше виновна за всичко, но пък е сигурно, че окастрянето на референдума не би било възможно без нейното (меко казано) съучастие. Още повече когато ГЕРБ почти си присвои президентската инициатива и я превърна в свое знаме.


В този ред на мисли не е излишно да се припомни, че преди година и половина самият Бойко Борисов се срещна с Инициативния комитет за събирането на подписите, оглавяван от професора по конституционно право Георги Близнашки. И не просто се срещна, а му обеща структурите на ГЕРБ да съберат поне 500 000 гласа. „За целта в Казанлък събирам всички кметове, областните ни ръководители", каза тогава Борисов, и действително изпълни обещанието си. Че даже го преизпълни! До 9 март 2014 г., т.е. едва месец след старта на инициативата, вече бяха осигурени над 560 000 подписа. Всички те бяха предадени на проф. Близнашки в централата на ГЕРБ, а на следващия ден професорът и комитетът от интелектуалците тържествено помъкнаха папките към парламента.


От толкова бързане обаче работата беше свършена направо „пет за четири". Дали в общинските администрации е паднало трескаво ровене в масивите с лични данни на гражданите, можеше само да се гадае, но във всеки случай проверката на ГРАО установи фрапиращи нередности. Заради тях подписката беше компрометирана още тогава, защото над 108 000 подписа (близо една пета) се оказаха фалшиви. Така общият брой на валидните остана значително под законово установената бариера от 500 хиляди за задължително провеждане на допитване.


„При такива еднозначни данни - 90% от подписите са събрани именно от ГЕРБ, очевидният извод е, че гражданската инициатива всъщност е била партийна. В крайна сметка остана тягостното усещане, че поредният опит да се имитира гражданско общество се оказа поредната измама на задкулисието, срещу което уж роптаеше председателят на Инициативния комитет проф. Близнашки"...


Коментарът на адвокат Петьо Славов, днес депутат от РБ, тогава беше право в десетката. Повечето реформатори обаче бяха на съвсем различно мнение, защото по онова време припознаваха президентската институция като „свой" център на власт. В качеството си на опозиция чрез нея оперираше и ГЕРБ, само че днес Росен Плевнелиев вече не й е толкова нужен. Нещо повече - свеждайки референдума „му" до един въпрос, партията на Борисов тотално дискредитира самия държавен глава и ясно показа, че готви различна номинация за президентските избори догодина.


Охладнелите отношения между президента и премиера отдавна са публична тайна. Но не това е важното в случая - проблемът е в демонстрираното неуважение към суверена и към пряката форма на демокрация. От самото начало имитационният референдум представляваше груба подмяна на реалните проблеми с измислени решения. А начинът, по който той беше (почти напълно) провален - и откровена подигравка с гражданите.


Но има и добра новина и тя е тъкмо в елиминирането на двата въпроса, особено този за мажоритарността. Имайки предвид кого харесва масовият българин, при допитването като нищо щеше да се получи някой голям сакатлък. Не че не би могло да стане и с електронното гласуване, разбира се, стига да приемем, че десетина депутати от ГЕРБ наистина са се затруднили с пултовете...



назад съдържание напред





съдържание


Парламентът като конвейер
Всеки работен ден от него излиза по един променен или нов закон. Полезно ли е това за демокрацията и прави ли живота ...


Майсторът и мотиката
При толкова много усилия, защо не успяваме? Subject: za6to ne uspyavame. Здравейте, г-жо, искам да ви ...


Палми Ранчев, писател и треньор по бокс : Смея се от сърце на шегите на Бог
Писането върху Колизеума и влизането в политиката - поне в българския вариант, имат доста съответствия. ...



...


Валери Запрянов: Това е Тема. Събрана в едно антре, преди да затворим вратата след себе си
...


Пет от най-удобните градове за живеене:
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.