АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Свят

Питър Пан на лейбъризма
Владимир Митев

Джеръми Корбин има най-големи шансове да оглави британската социалдемократическа партия на изборите през септември

 

За своите привърженици той е човек, който няма да ги подведе, защото е показал последователност в убежденията си в своята над 40-годишна политическа кариера. Те смятат, че е лишен от его и не може да отвори устата си, без да говори за мир, справедливост и солидарност. Опонентите му пък виждат в него един левичар, който е замръзнал в разбиранията си в епохата на 60-те години. Част от лейбъристите смятат, че той не става за лидер на партията, защото човек с неговите разбирания - например за обединение на Северна Ирландия с Република Ирландия, не би бил допуснат да управлява Великобритания. Дори някои негови заклети симпатизанти със съжаление признават, че заради идеализма си той сякаш е останал едно вечно наивно момче - един Питър Пан на лейбъризма.


Става дума за Джеръми Корбин, който в момента има най-големи шансове да оглави британската Лейбъристка партия. Според проучване на YouGov той разполага с 43% подкрепа сред съпартийците си. Другите кандидати изостават. Анди Бърнам получава 26% одобрение, Ивет Купър - 20%, а Лиз Кендъл - 11%. Засега е най-вероятно Корбин да победи и при втория тур на вътрешнопартийните избори, на който се очаква зад него да застанат 53% от лейбъристите.


66-годишният политик обяви кандидатурата си за лидерския пост след разговори със свои съюзници в партията. Според него е „жизненоважно да има ляв кандидат, противник на икономиите" в изборите за водач на лейбъристите. Той обещава още безплатно висше образование и подкрепя редица инициативи, които пленяват въображението на традиционните британски левичари, неуспели да преглътнат „третия път" на Тони Блеър и войната в Ирак от 2003 г.


Докато бившият премиер и в момента се възприема масово в страната и извън нея като олицетворение на националното и интернационалното статукво, Корбин изглежда различен - и като човек, и като възгледи. „Единственият кандидат, предлагащ алтернатива", „единственият истински лейбъристки кандидат" и „единственият, който е против икономиите" са типични обяснения на привържениците му защо смятат да го подкрепят за лидер. Според в. Guardian дори и да не поведе лейбъристите към победа през 2020 г., това няма значение, защото за мнозина от тях той е този, който предлага истинската алтернатива. Дългогодишният депутат от Айлингтън Норт има подкрепата на пет от синдикатите в страната, включително на най-големия - Unite. Нищо чудно, че шансовете му да стане новото лице на лейбъристите са големи.

 

Старт в живота


„Разбира се, че Корбин е най-популярният кандидат за лидер. Другите трима - Бърнам, Купър и Кендъл, нямат харизма и убедителна реторика. Но Корбин е харизматичен и владее езика, с който да покори масите. Неговата популярност е симптом за липсата на вдъхновение в другите кандидати", обяснява един от основните експерти по Лейбъристката партия във Великобритания - преподавателят по политология в Универиситета Астън Джон Гафни. Според него в лицето на ветерана политик партията е допуснала не просто левичар, а политически философ в надпреварата за водач.


Навярно политическата зрялост и мъдрост на лейбъристкия кандидат се дължат още на ранните години от живота му. Корбин е роден в Чипенхам - на 150 км западно от Лондон, в семейството на електроинженера Дейвид и учителката по математика Наоми. Родителите му се запознават по време на Испанската гражданска война, когато с акции на солидарност поддържат испанските републиканци, и се борят за мир по време на Студената война.


Учи в едно от т.нар. граматически училища (или класически гимназии) в Нюпорт, Шропшир - образователни институции, които подготвят възпитаниците си за следване в университет с широки знания по хуманитарните науки. Бил е сравнително слаб ученик. Но на 16-ия си рожден ден получава подарък - есетата на Джордж Оруел. След прочитането им родителите му влизат в дискусия с него и брат му Пиърс относно разсъжденията на левичарския писател. Именно тази среда, в която младият Джеръми израства, го кара да тръгне по нестандартен път след гимназията. На 16 години става учител доброволец в Ямайка, където остава до 18-ата си година.


След завръщането си се записва в Политехническия университет на Северен Лондон и участва в типичните за края на 60-те години антивоенни и левичарски демонстрации. Двамата с брат му Пиърс от ранна възраст стават членове на Лейбъристката партия. Днес Пиърс Корбин, който е метеоролог, има компания за прогнозиране на времето.


Джеръми обаче тръгва по пътя на политиката. На 25 години става общински съветник в лондонския квартал Харингей. Заема този пост до 34-годишна възраст - през 1983 г., когато е избран за първи път в парламента. Оттогава досега неизменно е депутат от Айлингтън Норт - най-малкия и най-гъстонаселения избирателен район на Великобритания, разположен в столицата.

 

Съпругите и битките на Корбин


Личният живот на политика не блести с клюки и скандали. „Проблемът" в него е, че лейбъристът е отдаден изключително много на своята политическа дейност и каузи - до степен, която води до конфликти с половинките му. Тези сблъсъци едва ли се дължат на липса на загриженост към тях, а по-скоро на идеализма и верността на определени принципи, с които лейбъристът трудно прави компромиси.


Първата съпруга на Корбин е Джейн Чапмън, лейбъристка общинска съветничка, която го описва като нейния „политически другар по душа". С времемето обаче тя разбира, че той се посвещава „100%" на своята политическа дейност и не му остава много време или енергия за нея. Освен това й казва, че не иска деца, така че двамата се разделят през 1979 г.


През 1987 г. политикът се жени за чилийката Клаудия Брачита, от която има трима синове. Както може да се предполага, Корбин симпатизира на привържениците на убития при военен преврат през 1973-та чилийски президент социалист Салвадор Алиенде и е противник на диктатурата на генерал Пиночет. Но именно политическите и обществените разбирания на лейбъриста водят до раздялата с втората му съпруга. Тя иска техният син Бенджамин да се запише в класическа гимназия, за да има по-големи шансове в живота. Корбин обаче е твърдо против и настоява синът им да учи в обикновено квартално училище. Политикът е противник на селекцията и привилегията в образованието и иска синът му да се развива в рамките на системата - такава, каквато е тя и за повечето граждани на Великобритания. „Никога не бих изпратил сина си никъде другаде освен в държавно училище", заявява Корбин при разпада на втория си брак през 1999 г. В крайна сметка след раздялата на родителите си синът му отива да учи в класическа гимназия. По-късно лейбъристът казва, че „се разбират много добре" с Клаудия Брачита, независимо че бракът им се е разпаднал.


През 2015 г. Корбин се жени за мексиканската си приятелка Лаура Алварес. Тя е с 20 години по-млада от него и се занимава с внос на кафе от Мексико във Великобритания. За връзката им не се пише много и най-често се споменава само, че двамата са далеч от очите на медиите.


Междувременно през изминалите 32 години лейбъристът подкрепя активно всички левичарски каузи, които са били актуални за британското общество. Той е привърженик на ирландското обединение, почита с минута мълчание убити от британските сили за сигурност бойци на Ирландската революционна армия (ИРА), среща се с Джери Адамс - лидера на политическото крило на ИРА „Шин Фейн". Арестуван е през 1984 г., защото нарушава забраната за провеждане на протест пред южноафриканското посолство в Лондон срещу апартейда. Предупреждава, че не бива да се дава оръжие на иракския диктатор Саддам Хюсеин, който е въоръжаван от САЩ и от Запада по време на войната между Ирак и Иран.


„Аз не харча много пари. Водя съвсем нормален живот. Карам колело и нямам кола", заявява за себе си Корбин в интервю от 2014 г. Още от 70-те години насам той е вегетарианец. Не пие алкохол. За Корбин в. Guardian пише: „Бихте очаквали той да има лъвско его, но всъщност го няма. Той е учтив и благ и в същото време почти незабележим - сякаш е жертвал личността си в името на каузата".

 

Идеите на лейбъриста

 

„Ако Джеръми Корбин оглави Лейбъристката партия през септември, както посочва първото проучване на общественото мнение, партията ще направи най-големия скок вляво от 80-те години насам. Ще се сложи край на поддръжката за икономиите, а вместо тях ще се задвижат радикални планове за национализация на железниците и комуналните услуги. Освен това партията би подкрепила официално ядреното разоръжаване, повторното обединение на Ирландия, ще извърши голяма промяна във външната и данъчната политика", твърди британският в. Indepdendent.


Всекидневникът резюмира и основните политически предложения на ветерана политик. На първо място той се противопоставя на обновяването на ядрената система Trident на стойност 100 млрд. британски лири (141.3 млрд. евро). Всъщност Корбин е дългогодишен поддържник на Кампанията за ядрено разоръжаване и е един от нейните трима вицепрезиденти.
В икономически план лейбъристът обяви план на стойност 10 млрд. лири (14.1 млрд. евро), който да премахне таксите за обучение в британските университети и да възстанови паричната поддръжка на най-бедните студенти, премахната от финансовия министър на торите Джордж Осбърн. Корбин смята, че парите за тази негова реформа ще бъдат осигурени чрез вдигане със 7% на осигуровките за хората, които печелят над 50 000 паунда (70 500 евро) годишно и повишаване на корпоративния данък с 2.5%.


Освен това при негово ръководство лейбъристите заедно с Шотландската национална партия ще се противопоставят на усилията на консервативното правителство за нови орязвания на държавните разходи и премахване на бюджетния дефицит. Според Корбин още 5 години остеритет биха задълбочили повече от всякога пропастта между богатите и бедните във Великобритания. Борецът за социални права е привърженик и на национализацията в редица сектори на икономиката - например на железниците, газоразпространяването и електроразпределението. Той се обявява и против приватизацията на здравната система, която според него ще бъде „разпарчатосана и приватизирана, ако не напълно разрушена", в случай че консерваторите управляват още пет години.


Корбин аргументира кандидатурата си за лидер с нуждата партията да проведе дебат по важните обществени въпроси и да излезе с алтернатива на орязванията. „Икономиите се използват като прикритие, за да се пренареди обществото и да се увеличат несправедливостта и неравенството", убеден е той.

 

За международните отношения


В международен план Корбин е привърженик на диалога с близкоизточни военни организации, които на Запад мнозина стичат за терористични. „Мисля, че за да помогнем на мирния процес, трябва да говорим с хора, с които изначално не сме съгласни. Няма да има никакъв мирен процес, ако не се проведат разговори между Израел, „Хизбула" и „Хамас" - заяви политикът пред Канал 4 на BBC. Той се противопоставя на изказаните от сегашното правителство на Дейвид Камерън намерения Великобритания да се включи във въздушните удари срещу Ислямска държава на територията на Сирия. Лейбъристът е и един от най-известните опоненти на войната срещу Ирак през 2003 г.


По-рано тази година Корбин заедно с 18 други депутати лейбъристи призова премиера Дейвид Камерън да опрости дълга на Гърция и на други страни, „за да се даде знак на банките и финансистите, че няма да ги спасяваме заради тяхното безумно отпускане на заеми". Освен това левичарят оставя отворена възможността да подкрепи британски изход от ЕС. Той заяви, че решението му по въпроса за ЕС зависи от степента, до която Дейвид Камерън успее да промени ЕС към по-добро. Другите трима кандидати за партиен водач подкрепят еднозначно оставането на страната в европейското семейство, като добавят, че е необходима реформа на институциите му.

 

Балансът в партията


Биографичната книга за досегашния лидер на лейбъристите Ед Милибанд, озаглавена „Ед: семейство Милибанд и създаването на лейбъристкия лидер", описва как бащата Ралф е възприел като своя задача да основе общност от левичари, които да приложат социалистическа програма, ако някой от тях вземе властта. В тази общност влиза и Джеръми Корбин като млад депутат през 80-те години. Според в. Daily Mail той симпатизира на Ед Милибанд и е разочарован от начина, по който Червения Ед е бил атакуван от съпартийците броени часове след огласяването на резултатите от изборите през май, които отсъдиха победа на консерваторите. Всъщност Корбин заявява, че ако стане премиер, Милибанд би могъл да е негов министър на околната среда и климатичните промени.


Ако трябва да се търси ярък противник на Корбин в партията, това е Тони Блеър, според когото левичарят е „предпочитанието на торите" за лидер на лейбъристите, а привържениците му са „реакционни". „Лейбъристите не разибрат разликата между радикалното левичарство, което често е твърде реакционно, и радикалната социална демокрация, която цели да се гарантира, че ценностите работят по най-ефективния възможен начин... Нека ясно ви заявя моята позиция. Не бих искал да спечеля избори със старомодна левичарска платформа. Дори и да мислех, че това е пътят към победата, не бих поел по него", заяви Блеър на среща, организирана от лейбъристкия мозъчен тръст Progress.


Така бившият премиер огласи две от традиционните обвинения към Корбин - че прави старомодна политика и че не може да спечели избори, защото партията има нужда от движение към политическия център. Изглежда обаче, Блеър добре осъзнава, че е недолюбван от мнозина в своята партията, защото каза още, че не би подкрепил никого от останалите кандидати за лидер, „защото вероятно не би било полезно за тях".


„Не водя лични битки. Боря се за една политическа идея. Става въпрос за това да има дебати, да покажем, че най-добрите традиции на лейбъристите са още живи", обяснява Корбин относно своята кандидатура за партиен лидер и обвиненията срещу него.


Всъщност кандидатът е колкото „старомоден", толкова и чистосърдечен човек, който вярва в честността в политиката. Затова освен като Питър Пан, той се слави и като Британския Дон Кихот, както го нарече наскоро в своя анализ испанският в. „Ел Паис".


Някои хора се дразнят от неговата обикновеност. Например, че си взима дрехи от магазини за простолюдието. Или че следи с интерес състезанията по крикет. Очевидно е, че при него това не е поза, но пак го критикуват. „Има нещо от сценичния пролетарий в него - като се започне от ленинския му каскет и се стигне до вечната му брада. Неговата липса на суета е сама по себе си вид претенция", твърди Лео Маккинстри, бивш деец на лейбъристите, който е работил 10 години редом с Корбин по организацията на различни обществени събития. Според Маккинстри „най-голямата ирония е, че този самоцелен идеологизиран боец, прекарал парламентарната си кариера в опозиция на властта и подигравки към кариеристите, сега сам иска да стане лидер".


Корбин над 500 пъти е гласувал по различен начин от партийната линия в парламента. Именно неговата неподправеност и прямота през десетилетията политическа кариера убеждават дори хора с десни убеждения, че може да му се вярва. Резервите у лейбъристите са най-вече в мнението им, че с него не могат да спечелят избори. И че ще се завърнат към 80-те, когато Лейбъристката партия има друг популярен вляво лидер - Майкъл Фуут, но губи избори след избори.


В писмо до в. Guardian читателката Джоан Роджърс от Ливърпул отстоява друга позиция - че заради центристката линия на лейбъристите традиционните им избиратели в момента гласуват масово за Партията за независимостта на Великобритания и за Зелените. „Джеръми Корбин е единственият кандидат, който изпраща последователно социалистическо послание. Лейбъристите са се превърнали в отчаяни продавачи, готови да кажат всичко, за да бъдат избрани. Според мен в политиката е правилно да останеш верен на принципите си и да вярваш в тях", обяснява привърженичката на британските леви.


Лейбъристите явно трескаво търсят не само нов лидер, но и мястото си в нюансите на лявото. Корбин притежава едно рядко предимство пред своите опоненти. Той наистина вярва, че в политиката трябва да има и честност. Ако това бе изречено от Блеър, едва ли някой щеше да му се върже. Но Корбин е способен да заразява и вдъхновява. А това подсказва, че романтичните изненади вляво може да плъзнат и пО на север от европейския Юг.



назад съдържание напред





съдържание


Парламентът като конвейер
Всеки работен ден от него излиза по един променен или нов закон. Полезно ли е това за демокрацията и прави ли живота ...


Майсторът и мотиката
При толкова много усилия, защо не успяваме? Subject: za6to ne uspyavame. Здравейте, г-жо, искам да ви ...


Палми Ранчев, писател и треньор по бокс : Смея се от сърце на шегите на Бог
Писането върху Колизеума и влизането в политиката - поне в българския вариант, имат доста съответствия. ...



...


Валери Запрянов: Това е Тема. Събрана в едно антре, преди да затворим вратата след себе си
...


Пет от най-удобните градове за живеене:
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.