АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Свят

Дяволска сделка между САЩ и Турция
Владимир Митев

Антитерористичната операция на южната ни съседка я превръща във фронтова държава в битката с тероризма, което може да я дестабилизира

 

На пръв поглед започналите турски военни удари срещу позиции на Ислямска държава, Кюрдската работническа партия (PKK) в Ирак и сирийския й събрат - Партията на демократичния съюз (PYD), са голям поврат в нейната политика в региона.


Около година Турция не желаеше да позволи на западните си съюзници (т.е. САЩ) да извършват въздушни удари срещу халифата от военната база „Инджирлик". Сега вече американските изтребители имат зелена светлина за подобни нападения. Освен това Турция бе многократно обвинявана, че поддържа логистично, финансово и политически Ислямска държава с цел да отслаби двата основни противника в съседство - сирийския все още президент Башар Асад и кюрдите. След атентата в Суруч обаче, при който терорист-камикадзе отне живота на 32-ма млади кюрди и левичари, Анкара реши да се присъедини към коалицията срещу Ислямска държава.


Все пак голямата промяна в турската политика е по-скоро привидна. Далеч по-убедителна изглежда интерпретацията, според която американският президент Барак Обама и турският му колега Реджеп Ердоган са сключили „дяволска" сделка, която позволява на всеки да удовлетвори свое голямо желание на цената на съответните отстъпки. Докато САЩ получават чрез Турция улеснение за своята въздушна кампания срещу Ислямска държава, турците вече имат възможност да се разправят с кюрдите.


Последното стана очевидно и на специалната среща на НАТО на 28 юли, която бе свикана по искане на Турция във връзка с началото на антитерористичната й операция. „Ние всички сме единни в порицаването на тероризма и сме солидарни с Турция", заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция след заседанието. На него Турция не поиска военна подкрепа и очевидно търсеше единствено политическо одобрение за своите действия. В този дух явно са протекли и телефонните разговори на Ердоган с ръководителите на Русия, Франция, Катар и Саудитска Арабия, които проведе през седмицата.


Причините за сделката между САЩ и Турция точно в този момент може да са най-различни. Британският в. Guardian писа след началото на турската операция, че след претърсване на дома на Абу Саяф в Източна Сирия - убития при въздушен удар отговорник на халифата за нефтената контрабанда, са открити стотици документи, доказващи „неопровержимо" взаимодействието между турски държавни представители и висши кадри на Ислямска държава. Според цитиран от медията неназован западен представител, близък до разузнаването, тези документи са били „на път да предизвикат значителни политически последствия в отношенията между Запада и Турция в областта на сигурността". Напълно е възможно Турция да е решила да се разграничи от Ислямска държава поради западен натиск и опасността тези документи да излязат в световните медии.


От друга страна, през последната година позициите на кюрдите в Сирия и Ирак се засилиха, което не може да не е било наблюдавано с тревога в Анкара. Сегашната антитерористична операция „без разграничение" между Ислямска държава и PKK може да е продиктувана именно от желанието да се отслабят кюрдите по южните граници на Турция.


На трето място е бежанският проблем. В момента Турция е подслонила над 1.7 млн. сирийски бежанци. Част от споразумението между Вашингтон и Анкара е създаването на зона за безопасност на сирийска територия в обхват около 110 км на 64 км. Очаква се тя да бъде прочистена от бойци на Ислямска държава чрез въздушни удари и да позволи връщането на поне част от сирийските бежанци в селищата там. Според турския премиер Ахмет Давутоглу страната му ще създаде тази зона без сухопътна военна намеса.


Зад действията на Турция може да бъдат открити и други мотиви. Например ядреното споразумение с Иран, което очерта тази страна като основен партньор на Запада в борбата с Ислямска държава. След като допусна американски самолети в „Инджирлик" и започна военни удари срещу халифата, Турция явно си възвръща ролята на главен западен съюзник в Близкия изток.


Дори и промяната в турската политика реално да не е толкова голяма, тя все пак превръща Турция във фронтова държава в борбата срещу тероризма. Времето ще покаже дали това няма да се стовари като бумеранг върху самата Турция, както вече се е случвало нееднократно в историята с други играчи. Такъв ефект имаше например участието на Пакистан в конфликта между СССР и муджахедините. „Неотдавнашното решение на Анкара да предприеме по-агресивна политика срещу PKK и Ислямска държава значително увеличи риска от терористични нападения и гражданска съпротива вътре в границите й", заявява пред Ройтерс Волфганго Пиколи от британската компания за изследване на риска Teneo Intelligence.


Последствията от турската конфронтация с кюрдите в Сирия и Ирак се виждат и в самата Турция. В големите градове на страната кюрдски и левичарски общности излизат на протести. След като PKK обяви, че съществувалото повече от 2 години примирие с Анкара вече не е в сила заради турските въздушни удари по нея, двама турски войници загинаха, а четирима бяха ранени при атентат с кола бомба срещу конвоя им в населения с кюрди Диарбекир. В Истанбул пък се възобновиха сблъсъците в квартал „Гази" (различен от парка „Гези", където бяха протестите през 2013 г.), след като полицията застреля крайнолява активистка-алевитка. При схватките бе убит и един полицай.


Междувременно стотици хора бяха арестувани по подозрение, че са членове на Ислямска държава или поддръжници на радикалната левица. А турски изтребители удариха по позиции на PKK и в Турция.


Вътрешният контекст в южната ни съседка също може да помогне да се обяснят действията на Ердоган. На изборите през юни неговата Партия на справедливостта и развитието (AKP) не успя да постигне желаното силно мнозинство. Това я обрича на коалиция и съответно президентът ще бъде принуден да смекчи поведението си и да се съобразява с други лидери, ако иска стабилна власт.


Но с началото на антитерористичната операция Ердоган получава шанс да засили влиянието си сред националистическите среди. И това може да му помогне при евентуални предсрочни избори.


Турският президент поиска парламентът да лиши от имунитет 80-те депутати от прокюрдската Народната демократична партия (HDP), като ги накара да „платят цената" за връзките им с „терористични групи". „Онези, които експлоатират народа, както и толерантността и търпението на държавата, ще получат отговора, който заслужават, максимално бързо. Изключено е да има отстъпки. Това е процес и той ще продължи със същата решителност", добави Ердоган. Все пак държавният глава уточнява, че не смята да иска закриване на HDP, тъй като обект на преследване може да са личности, а не юридически лица.


На свой ред лидерът на HDP Селахаттин Демирташ отговори: „Нашето единствено престъпление е, че сме спечелили 13% от вота". Той заяви, че депутатите от неговата партия ще подадат молби до парламента за сваляне на своя имунитет.


„Турция не възнамерява да се цели в Ислямска държава с обявената зона за сигурност. Турското правителство е сериозно притеснено от кюрдите, които се опитват да създадат автономна държава в Сирия", добави Демирташ в интервю за BBC. Той отбеляза: „Всъщност Турция трябва да работи с кюрдските сили за създаването на тази зона. Те трябва да си сътрудничат". Подобна теза обаче очевидно не е привлекателна в момента за Анкара.


Завръщането към логиката на конфронтацията между турци и кюрди вече показва, че конфликтите в Сирия и Ирак продължават да се разрастват и да засмукват нови и нови участници. САЩ също затъват все повече в регионалното противопоставяне на всеки против всеки. За тях PKK е терористична организация, от която Турция има право да се защити. Докато сирийският клон на PKK - PYD, е съюзник срещу Ислямска държава. Тази американска двойнственост може да се види и в други регионални конфликти - в Йемен Вашингтон подкрепя сунитската коалиция на Саудитска Арабия срещу бунтовниците хути, докато в Ирак застава зад шиитските милиции против халифата.


Анализ на Ройтерс посочва, че за САЩ заплахата в Сирия е свързана с тероризма, докато за Турция тя идва от кюрдите. „Необходимо е по-бързо от всякога участниците в конфликта да се споразумеят за пътна карта за неговия край. Без нея намесата на коалицията в Сирия заплашва да отслаби Ислямска държава, като в същото време удължи по-широкия сирийски конфликт", сочи агенцията.


Дали след турската намеса сирийският конфликт няма подобно на афганистанския да стане безкраен?

 

 

Новите кръстоносци

Как европейски и американски доброволци отиват да воюват с Ислямска държава в Сирия и Ирак

 

 

Прочетено в www.lenta.ru

Алексей Куприянов

 

 

Една от отличителните черти на сегашната война в Ирак и Сирия е големият брой чужди доброволци, сражаващи се на страната на Ислямска държава. Те идват от Африка, Азия, Европа и Америка.


Западът се опитва да разгроми ИД по най-безболезнения за себе си начин - с бомбардировки от въздуха. Но подобна тактика трудно може да се нарече успешна. Без подготвена пехота, способна да провежда настъпателни операции и да удържа завзетите територии, шансовете за победа са малко. 

 

Докато редовните военни части на западните страни си стоят в родните казарми, срещу ИД все пак с оръжие в ръка са се надигнали и немалко западняци доброволци. При това за тях, също както и при доброволците в отсрещния ислямистки лагер, религията е една от водещите подбуди.

 

Авантюристи, фанатици, ветерани

 

Това са най-различни хора. От студенти, които никога не са пипали бойно оръжие, до натрупали опит ветерани. Някои потеглят към Близкия изток от жажда за приключения. Но такива често се прибират у дома след няколко седмици, непроизвели нито един изстрел.


Съвсем друго нещо са идейните доброволци. За тях войната в Сирия и Ирак е велика битка на светлината с тъмата, на прогреса с изостаналостта. Това е сражение срещу новите варвари, а ИД за тях е въплъщение на злото, застрашаващо целия свят. До голяма степен тази картина се формира от медиите, където ярките образи се предпочитат пред баналните и намирисващи на цинизъм обяснения за прекрояването на сферите на влияние и на печалбите от експлоатацията на природните ресурси между различни племена и кланове.


Има и друга категория доброволци. Това са ветераните от войните и конфликтите, в които са били включени военнослужещи от САЩ и Европа (преди всичко става дума за Ирак и Афганистан). Според бившия военен, а днес журналист - Адриан Боненберг, който е служил в Афганистан, хората, върнали се от война, се чувстват неуютно в мирния живот. „Те умеят да воюват, но трудно си намират работа - казва той. - Те се чувстват чужди, не им достигат социални връзки, за да се върнат в обществото, за да се реинтегрират в гражданския живот. Голямо е изкушението, каквото аз самият съм изпитвал - да използваш отново навиците и опита, натрупани при мисиите, като пак започнеш да получаваш уважението, което си печелил в сражения с врага." Към тази група се присъединяват бивши миротворци и сътрудници на структури за сигурност, които добре владеят оръжията. За тях войната с ИД е възможност да се върнат към обичайния начин на живот и да се посветят на онова, което те умеят най-добре.


Разбира се, животът е по-сложен от схемите. Авантюристите често не са лишени от идеализъм и умеят да си служат с оръжие. Борците със злото често имат зад гърба си по някоя и друга военна мисия. А пък бившите охранители искат да се изпробват в „истинско дело". Така или иначе базисни мотиви си остават авантюризмът, идеализмът и невъзможността да си намериш място в мирното общество.

 

Да помогнеш на слабите и преследваните

 

Най-често западните доброволци отиват да воюват със и за кюрдите. У мнозина този малък народ, упорито сражаващ се за съществуването си, буди искрено съчувствие. Западняците са свикнали да съчувстват на малцинствата. А историята на кюрдите е пълна с трагически епизоди. Разстрелвали са ги турски войници. Саддам Хюсеин ги е тровил с химическо оръжие. А сега ИД се кани да ги изтреби като еретици - защото голяма част от тях изповядват йезидизъм.


Най-лесно е да се стигне до кюрдите в Ирак. В иракската столица Багдад редовно кацат международни полети, а контролираната от правителствените войски територия граничи с Иракски Кюрдистан. Американското правителство активно подпомага иракските кюрди и техните военни отряди - пешмергата, с оръжие и боеприпаси.


До сирийските кюрди е по-трудно да се достигне. Турското правителство дебне по границата, а и Вашингтон се отнася с повече подозрение към онези, които избират този път, а не през Ирак. Работническата партия на Кюрдистан (PKK), с която тясно са свързани сирийските кюрди, се смята в САЩ за терористична организация.


Все пак американските власти засега не пречат на свои граждани да се сражават с ИД по частна линия. Важното е да не го правят като членове на терористична група.


Онези, които нямат желание да се бият за екзотичния йезидизъм, имат възможност да помогнат на събратята християни, които се сражават рамо до рамо с кюрдите или пък независимо от тях. В Ирак живеят десетки хиляди асирийци, принадлежащи към Халдейската католическа църква или към Сиро-персийската. Ислямистите се отнасят към тях не по-добре, отколкото към кюрдите, и ги унищожават при първа възможност. На асирийците помага главно организацията „Международни християни - синове на свободата" (SOLI), оглавявана от американеца Матю ван Дайк, кинорежисьор и бивш наемник, воювал още на страната на либийските въстаници срещу Кадафи. Ван Дайк предпочита да не разкрива подробности около своите възгледи, ограничавайки се да се представя като „християнин изобщо". Той приема в организацията си християни от всички клонове.

 

Пътеките на Фейсбук

 

Кюрдите също използват методите на ислямистите, които активно вербуват доброволци чрез социалните мрежи, включително и във Фейсбук. И иракските, и сирийските кюрди имат акаунти, предназначени специално за контакти с чуждестранни доброволци. Там по правило се публикуват съобщения за успехите на пешмергата и на YPG (формированията на сирийските кюрди). С потенциалните кандидати за доброволци работят кюрдските сили за сигурност „Асайиш".


Както честно си признава един от тези вербовъчни акаунти, „целта на тази страница е да се събират, оценяват, подготвят и организират хора, желаещи да се присъединят към борбата на кюрдската пешмерга против Силите на Злото - ИД". Главният ресурс, който се занимава с привличане на чужденци при сирийските кюрди, е страницата във Фейсбук под наименованието „Лъвовете на Роджава". Именно чрез нея повечето от западните доброволци установяват връзка с кюрдите. Това е още по-лесно да се направи, ако кандидатът има лични приятели, вече воювали в редиците на пешмергата или на YPG. Тогава и проверката е почти формалност.


Споменатата организация SOLI на Ван Дайк е доста по-прецизна. Помощниците на титуляря подбират доброволците в САЩ, като от стотици молби одобряват не повече от 1 процент, следвайки свои собствени строги правила. Случайни хора не минават през тази цедка. Предпочитани са „тюлени", „зелени барети", старши офицери с опит в бойната подготовка. Ван Дайк не желае да събира пушечно месо. Той търси такива, които биха могли да обучат асирийската милиция на бойни умения.

 

С автомат и с плакат

 

В Ирак и Сирия чуждите доброволци невинаги си намират място. Много кюрди тълкуват изпращането на чужденците като опит за оказване на ограничена помощ от страна на Вашингтон и Лондон. Бригадният генерал на пешмергата Арас Абдулкадер например настоява снабдяването на доброволците с оръжие да се осигурява от правителствата на страните, чиито граждани са те.


Често чуждите доброволци ги държат далеч от фронта и ги използват главно за пропаганда. „Ние не приемаме чуденци в редиците на пешмергата - твърди Джабар Явар, генерален секретар на министерството на пешмергата в Иракски Кюрдистан. - На нас това ни е забранено по закон. Онези доброволци, които воюват в редиците на въстаниците, го правят неофициално. Ние не носим отговорност за тях." На свой ред един от кюрдските ветерани добавя: „Ако някой от доброволците загине, правителството на САЩ ще ни поиска сметка. За какво ни е това главоболие?".


Но онзи, който търси, винаги намира. Под контрола на министерството на пешмергата е само малка част от кюрдските отряди. Много полеви командири приемат чужди доброволци директно в своите бойни части. В съюзната на кюрдите асирийска организация Dwekh Nawasha също има доста християни от други части на света.


Съвсем друг е статутът на бойците от отряда на Ван Дайк. Те коват кадрите на новата асирийска армия, обучавайки „суровия материал" от аморфната асирийска милиция „Части за отбрана на Ниневия" (NPU). Подготвените от тях бойци вече са стотици, а Ван Дайк обещава от този ресурс да се сформира „най-добрата пехота в Ирак".


Като един истински кръстоносец Матю ван Дайк мечтае след разбиването на ислямистите в Сирия и Ирак да продължи похода си в Либия, в Нигерия, а защо не и в Пакистан и Филипините...

 



назад съдържание напред





съдържание


Парламентът като конвейер
Всеки работен ден от него излиза по един променен или нов закон. Полезно ли е това за демокрацията и прави ли живота ...


Майсторът и мотиката
При толкова много усилия, защо не успяваме? Subject: za6to ne uspyavame. Здравейте, г-жо, искам да ви ...


Палми Ранчев, писател и треньор по бокс : Смея се от сърце на шегите на Бог
Писането върху Колизеума и влизането в политиката - поне в българския вариант, имат доста съответствия. ...



...


Валери Запрянов: Това е Тема. Събрана в едно антре, преди да затворим вратата след себе си
...


Пет от най-удобните градове за живеене:
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.