АБОНАМЕНТ
 РЕКЛАМА
 КОНТАКТ



търсене | начало | english  
ЗА АБОНАТИ НА СПИСАНИЕТО име парола
Можете да ползвате безплатно архив на списанието, с изключение на броевете от последните 30 дни.
 АРХИВ ТЕМА
 АРХИВ ЕМА
 ЗА НАС





Модерни времена

МЪЖКА ПЕСЕН
Катерина Хапсали

 

За всички момчета от 19 до 69 - такива, каквито ги видяхме в дома на Михаил Белчев

 

Фидел Кастро, Леа Иванова, Хичкок... 

 

Все шантави хора и все родени на 13 август. Разбира се, зодия Лъв.
„Публични личности, своенравни, но благородни! Такива сме ние..."
Михаил Белчев, и той продукт на сакралната дата, е облечен целият в бяло. Усмихва се точно толкова непринудено, колкото сме очаквали. Заеква една идея повече. Защото е развълнуван. Харесва сп. „ТЕМА" отдавна.


Емоциите освобождават фантазиите, но връзват езика понякога.
Всъщност навремето като млада звезда Белчев цяла година не проговорил на сцената. Заради заекването, разбира се. На помощ дошла майка му.


„Каза ми: Мишо, маме, има толкова хора, които говорят гладко, но няма какво да кажат!"
А иначе прословутото заекване е заради един войнстващ петел. Мишо - съвсем малък, преди първи клас още - бил на гости на баба и дядо в Луковит. И тогава пернатата гад го връхлита светкавично. „Ужасно животно беше този петел! Но

 

аз го проклех и го сгази камион!"

 

Истината е, че това заекване отдавна е станало част от чара на барда. Пред харизмата му припадат няколко поколения жени - защото той не само има какво да им каже, но и го изпява добре. С кадифен нереален финес.


Пък и кой не се е влюбвал на булеварда с лиричния ритъм...
Седим приютени отвъд софийската жега - в дома на поета, и той предимно издържан в бяло. Мишо в никакъв случай не изглежда на прага на 70-те: нищо че ги подкарва съвсем скоро. Блясъкът в очите му говори съвсем друго - обяснява за книгата, която пише в момента, но не ще да издава нито един конкретен детайл. Пали се за отделни думи, подскача при всяко позвъняване на жена си. Изобщо в този дом сакралните думи са две: Кристина и Константин. Второто име ще се материализира на живо.


Моля Мишо да се опише с две думи сам. Замисля се. Естествено, думите не са две.
„Благороден съм. Не завиждам, не мразя. И винаги търся изход като един истински Лъв."
Интересувам се коя песен ще си тананика на рождения ден - „Младостта си отива" или „Не остарявай, любов"?


„Всъщност едно стихотворение, което Недялко Йорданов ми подари, а аз го изпях... Казва се „Младостта се завръща"...


Нейде далеко - защото е отвъд нашия разговор - проехтява звънец. Константин идва от всекидневната тренировка във фитнеса. Едва 19-годишен. Знам, че може да прозвучи грубо, но трябва да питам на колко всъщност се чувства бащата. Защото емоционалната възраст е винаги по-важна от сухата хронология.

 

О, много съм млад!

 

- не се колебае и секунда Михаил Белчев. - Със сигурност не съм минал 25! Но нека ти отговоря с едно стихотворение на Емил Симеонов, приживе ми го посвети:

Боже, колко шеметни нощи!
Боже, какви утра!
Може и млад да изглеждам още,
но животът ми остаря...

Даде каквото е имал да дава.
Каквото отне, отне.
От живота поезия става.
От поезията живот - не!

Тъй че се чувствам млад, наистина. Мъжете умеем да сме инфантилни докрай. Но животът ми... е, той остаря!"


Дали остарял, дали натрупал опит, Михаил Белчев със сигурност е много неща в едно: певец, композитор, поет, режисьор, интелектуалец от онези, които все по-трудно се срещат. Както и влюбен мъж. При него любовта е в свръхдоза. Апропо, първият албум на сина му се казва именно „Свръхдоза любов". Но повече за Константин - след малко. Сега живо се интересувам може ли наистина любовта да оцелее след толкова време. Любовта с Кристина - „последната и единствена съпруга", 14 години по-млада от своя съпруг.


„Разбира се - поглежда ме с леко недоумение, - та аз така живея! Малко над земята, една педя над бита... Иначе няма за какво да съществуваме, не мислиш ли?!"


Със сигурност бих се чувствала не една, а няколко педи над бита, ако бях автор на велики текстове като „По първи петли" и „След 10 години". Но не съм сигурна дали бих могла да стоя кротко зад кадър. Е, тук наистина годините и мъдростта си казват думата. „Няма никакво значение, че голяма част от хората не знаят кой е написал стиховете на любимата им песен... Изключителна тръпка е да гледаш как цял стадион пее: Пак ще се срещнеееееем след 10 годинииииии! Какво повече от това?!"


Казва го като човек, който е над нещата. Който е намерил тъй съкровения, търсен неуморно баланс. Само след секунда обаче Михаил ме опровергава:


„Истината е, че аз още се колебая, още се съмнявам в твърде много неща... Но пък едно нещо сега знам със сигурност. Не го и подозирах на младини. А то е, че има

страшно много войнстваща простащина!

 

Не знам дали преди е била по-скрита, или просто аз съм бил по-романтичен. Сега съм твърде наясно с помията... Затова казах на сина ми: Ако тръгваш по моите стъпки, бъди гладиатор! Никой няма да има милост към теб!"


Константин Белчев вече има зад гърба си албум. Издържан в стилистиката на романтичния рок, който със сигурност се харесва на голяма част от връстниците му и озадачава други. „Да видим какво ще стане... - въздиша Белчев-баща. - Пробвам се да не му давам акъл, защото си приличаме твърде много. Опитах се да го спра в началото, ама това дете си е генетичо увредено! То израсна с музиката, сега как да му я изкореня?! А в един момент, признавам си, просто ми стана драго... И престанах да споря. Вече знам, че няма как да го озаптя. Виждам и как работи - буквално спи в студиото. Мога да кажа, че съм наистина горд баща."


Междувременно младият музикант се усмихва. Музикант, ама следва Национална сигурност! Дори не се пробва да обясни това. Просто заявява, че и двете неща го привличат. След което отговаря какво е да растеш с легендарен баща.


„Много е отговорно! В един момент летвата е адски висока. Основната ми задача е да не разочаровам моя баща. Иначе винаги намираме нещо, за което да спорим. Но е истина ,че той ме научи как да гледам по-поетично на света... С уважение, без да считам нищо за даденост. Е, как да не съм благодарен за това?"

 

 

 

 



назад съдържание напред





съдържание


Парламентът като конвейер
Всеки работен ден от него излиза по един променен или нов закон. Полезно ли е това за демокрацията и прави ли живота ...


Майсторът и мотиката
При толкова много усилия, защо не успяваме? Subject: za6to ne uspyavame. Здравейте, г-жо, искам да ви ...


Палми Ранчев, писател и треньор по бокс : Смея се от сърце на шегите на Бог
Писането върху Колизеума и влизането в политиката - поне в българския вариант, имат доста съответствия. ...



...


Валери Запрянов: Това е Тема. Събрана в едно антре, преди да затворим вратата след себе си
...


Пет от най-удобните градове за живеене:
...
начало начало | нагоре нагоре 2001-2017 © Тема Нюз АД. Всички права запазени.  
Всички текстове и документи, публикувани в този уеб сайт, са собственост на "ТЕМА НЮЗ" AД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права.